Харитон Генадиев: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през |
Роден е през 1861 година в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]], а по-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. Връща се в България и от 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]]. |
||
| ⚫ | Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до |
||
| ⚫ | Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890). |
||
[[Файл:Hariton Genadiev.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Генадиев]] |
|||
Прави много преводи от френски: |
Прави много преводи от френски: |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник. |
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник. |
||
Умира на |
Умира на 23 април 1914 година в София.<ref>Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.</ref> |
||
==Родословно дърво== |
==Родословно дърво== |
||
Версия от 09:23, 13 януари 2018
| Харитон Генадиев | |
| български журналист | |
 | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
| Харитон Генадиев в Общомедия | |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Биография
Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на 23 април 1914 година в София.[1][2]
Родословно дърво
| Димитър Мокрянин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василикия Генадиева | Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райчо Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Екатерина Венедикова | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
