Мартин Скорсезе: Разлика между версии
→70-те: пропусната буква |
→70-те: препратки |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия The Big shave (1967), с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във Виетнам, което е подчертано и в алтернативното заглавие Viet '67. |
Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия The Big shave (1967), с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във Виетнам, което е подчертано и в алтернативното заглавие Viet '67. |
||
През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на Who’s that knocking on my door. В него взимат участие неговите състуденти – актьорът Харви Кайтел и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините. |
През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на Who’s that knocking on my door. В него взимат участие неговите състуденти – актьорът [[Харви Кайтел]] и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините. |
||
=== 70-те === |
=== 70-те === |
||
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с Робърт Де Ниро. През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм Уудсток (1970) и се среща с актьора- режисьор Джон Касаветис, който ще се превърне в негов близък приятел и ментор. |
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с [[Робърт Де Ниро]]. През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм Уудсток (1970) и се среща с актьора- режисьор [[Джон Касаветис]], който ще се превърне в негов близък приятел и ментор. |
||
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства. Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг. |
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства. Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг. |
||
Така идва мигът на Mean Streets/ Коварни улици- истинският пробив за Скорсезе, Харви Кайтел и Робърт де Ниро. Филмът поставя началото на неповторимия стил на режисьора. Всички елементи на неговото кино са тук-яркият диалог, бурното действие, черен хумор, реалистичен подход при показване на насилието, предателство, католическа вина, човекът търсещ изкупление. |
Така идва мигът на Mean Streets/ [[Коварни улици]]- истинският пробив за Скорсезе, [[Харви Кайтел]] и [[Робърт Де Ниро|Робърт де Ниро]]. Филмът поставя началото на неповторимия стил на режисьора. Всички елементи на неговото кино са тук-яркият диалог, бурното действие, черен хумор, реалистичен подход при показване на насилието, предателство, католическа вина, човекът търсещ изкупление. |
||
[[Коварни улици]] отдава почит на френската нова вълна, но и се преплита с гангстерския жанр и документалния автентизъм. Филмът е почти автобиографичен, посветен на баща му и чичо му и окончателно белязва приемането от Скорсезе на неговия италиански (сицилиански) произход. |
|||
През 1974 г. актрисата Елън Бърстин избра Скорсезе да я режисира във филма |
През 1974 г. актрисата [[Елън Бърстин]] избра Скорсезе да я режисира във филма [[Алис не живее вече тук|Алис не живее вече тук.]] . За своето изпълнение тя печели награда „Оскар“. Макар и добре приет от критика и публика, филмът остава аномалия в ранната кариера на режисьора, тъй като се фокусира върху централен женски персонаж. |
||
След това Скорсезе се завръща в своя квартал „Малката Италия“ в Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе. |
След това Скорсезе се завръща в своя квартал „Малката Италия“ в Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе. |
||
[[Шофьор на такси]] (1976 г.) е тъмният, градски кошмар на Скорсезе за бавното настъпване на лудостта при един самотен човек. Филмът утвърждава Скорсезе като режисьор и привлича вниманието към оператора Майкъл Чапман, чийто стил е насочен към високите контарсти, силни цветове и сложни движения на камерата. Главната роля се изпълнява от Робърт Де Ниро- като тревожният и психотичен Травис Бикъл. Младата Джоди Фостър прави своя пробив с противоречивата си роля на непълнолетна проститутка, а Харви Кайтел е в ролята на нейния сутеньор. |
|||
[[Шофьор на такси]] бележи началото на серия от сътрудничества между Скорсезе и сценариста Пол Шрейдър. |
|||
[[Шофьор на такси]] печели [[Златна палма]] в Кан през 1976 година и получава четири номинации за Оскар, включително за „Най-добър филм“. |
|||
Огромният успех на филма насърчава Скорсезе да продължи напред с първия си високобюджетен проект: стилизираният мюзикъл „Ню Йорк, Ню Йорк“ Това е почит на режисьора към родния му град , както и към класическия музикален холивудски филм, но претърпява пълен провал в бокс офисите. Филмът е с участието на Лайза Минели и трето сътрудничество с Робърт де Ниро. Запомнен е най-вече , заради заглавната си тема, изпълнена и популяризирана от Франк Синатра. |
Огромният успех на филма насърчава Скорсезе да продължи напред с първия си високобюджетен проект: стилизираният мюзикъл „Ню Йорк, Ню Йорк“ Това е почит на режисьора към родния му град , както и към класическия музикален холивудски филм, но претърпява пълен провал в бокс офисите. Филмът е с участието на Лайза Минели и трето сътрудничество с Робърт де Ниро. Запомнен е най-вече , заради заглавната си тема, изпълнена и популяризирана от Франк Синатра. |
Версия от 20:35, 21 февруари 2018
Мартин Скорсезе Martin Scorsese | |
американски режисьор | |
През 2007 година | |
Роден |
17 ноември 1942 г.
|
---|---|
Религия | католицизъм[1] |
Режисура | |
Активност | От 1962 г. |
Оскари | Най-добър режисьор: 2006 „От другата страна“ |
Награди Еми | Изключителна режисура на драматичен сериал: 2011 „Престъпна империя“ Изключителна режисура на неигрално предаване, Изключително неигрално предаване: 2012 „Джордж Харисън: Да живееш в един материален свят“ |
Златен глобус | Най-добър режисьор: 2003 „Бандите на Ню Йорк“ 2007 „От другата страна“ 2012 „Изобретението на Хюго“ Сесил Демил: 2010 |
Награди на БАФТА | Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добър сценарий: 1991 „Добри момчета“ Почетно членство: 2012 |
Награди Грами | Най-добър музикален филм: 2006 „Боб Дилън: Търся път към дома“ |
Други награди | „Бодил“, „Сезар“ |
Семейство | |
Съпруга | Изабела Роселини (1979 – 1982) Барбара Де Фина (1985 – 1991) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Мартин Скорсезе в Общомедия |
Мартин Чарлс Скорсезе[2] (Шаблон:Lang-en) е американски кинорежисьор, сценарист, продуцент и актьор от италиански произход, носител на награди „Оскар“, „Сезар“, „Грами“, две награди „Бодил“, три награди „Еми“, по четири награди на „БАФТА“ и „Златен глобус“.[3] Номиниран е за награда „Хюго“, две награди „Сатурн“ и четири награди „Сателит“.[3] От 2003 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2]
Биография
Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в кв. Флашинг, Куинс, Ню Йорк.[4][5]
Скорсезе първоначално планира да се посвети на религията и да стане духовник, като някои от филмите му носят белега на католическото му възпитание. Слабо дете, Скорсезе прекарва много време у дома, гледайки какво се случва на улицата. Често посещава кинопрожекции и по-късно се решава да стане филмов деец.
Кариера
Скорсезе се ползва с уважение от филмовите критици, като често темите, които поставя, са ситуирани в границите на вътрешноградското безредие, насилието и секса. След няколко номинации за „Оскар“, през 2007 г. Скорсезе най-сетне получава престижната награда за филма си „От другата страна“.
Ранни години
Скорсезе учи режисура в Нюйоркския университет, където създава късометражните филми What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? (1963) и It’s not just you, Murray! (1964).
Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия The Big shave (1967), с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във Виетнам, което е подчертано и в алтернативното заглавие Viet '67.
През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на Who’s that knocking on my door. В него взимат участие неговите състуденти – актьорът Харви Кайтел и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините.
70-те
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с Робърт Де Ниро. През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм Уудсток (1970) и се среща с актьора- режисьор Джон Касаветис, който ще се превърне в негов близък приятел и ментор.
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства. Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг.
Така идва мигът на Mean Streets/ Коварни улици- истинският пробив за Скорсезе, Харви Кайтел и Робърт де Ниро. Филмът поставя началото на неповторимия стил на режисьора. Всички елементи на неговото кино са тук-яркият диалог, бурното действие, черен хумор, реалистичен подход при показване на насилието, предателство, католическа вина, човекът търсещ изкупление.
Коварни улици отдава почит на френската нова вълна, но и се преплита с гангстерския жанр и документалния автентизъм. Филмът е почти автобиографичен, посветен на баща му и чичо му и окончателно белязва приемането от Скорсезе на неговия италиански (сицилиански) произход.
През 1974 г. актрисата Елън Бърстин избра Скорсезе да я режисира във филма Алис не живее вече тук. . За своето изпълнение тя печели награда „Оскар“. Макар и добре приет от критика и публика, филмът остава аномалия в ранната кариера на режисьора, тъй като се фокусира върху централен женски персонаж.
След това Скорсезе се завръща в своя квартал „Малката Италия“ в Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе.
Шофьор на такси (1976 г.) е тъмният, градски кошмар на Скорсезе за бавното настъпване на лудостта при един самотен човек. Филмът утвърждава Скорсезе като режисьор и привлича вниманието към оператора Майкъл Чапман, чийто стил е насочен към високите контарсти, силни цветове и сложни движения на камерата. Главната роля се изпълнява от Робърт Де Ниро- като тревожният и психотичен Травис Бикъл. Младата Джоди Фостър прави своя пробив с противоречивата си роля на непълнолетна проститутка, а Харви Кайтел е в ролята на нейния сутеньор.
Шофьор на такси бележи началото на серия от сътрудничества между Скорсезе и сценариста Пол Шрейдър.
Шофьор на такси печели Златна палма в Кан през 1976 година и получава четири номинации за Оскар, включително за „Най-добър филм“.
Огромният успех на филма насърчава Скорсезе да продължи напред с първия си високобюджетен проект: стилизираният мюзикъл „Ню Йорк, Ню Йорк“ Това е почит на режисьора към родния му град , както и към класическия музикален холивудски филм, но претърпява пълен провал в бокс офисите. Филмът е с участието на Лайза Минели и трето сътрудничество с Робърт де Ниро. Запомнен е най-вече , заради заглавната си тема, изпълнена и популяризирана от Франк Синатра.
Филмът има слаб прием и сред критиците и цялостният неуспех на филма потапя Скорсезе в дълбока депресия, задълбочава зависимостта му от кокаин и въпреки спорадични документални филми, той не снима нищо няколко години.
Филмография
Режисьор
Игрални филми
година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1967 | Кой чука на вратата ми | Who's That Knocking at My Door | |
1972 | Бърта бяга | Boxcar Bertha | |
1973 | Коварни улици | Mean Streets | |
1974 | Алис не живее вече тук | Alice Doesn't Live Here Anymore | |
1976 | Шофьор на такси | Taxi Driver | |
1977 | Ню Йорк, Ню Йорк | New York, New York | |
1980 | Разяреният бик | Raging Bull | |
1983 | Кралят на комедията | The King of Comedy | |
1985 | След работа | After Hours | |
1986 | Цветът на парите | The Color of Money | |
1988 | Последното изкушение на Христос | The Last Temptation of Christ | |
1989 | Нюйоркски истории | New York Stories (Life Lessons) | сегмент: Уроците на живота |
1990 | Добри момчета | Goodfellas | |
1991 | Нос Страх | Cape Fear | |
1993 | Невинни години | The Age of Innocence | |
1995 | Казино | Casino | |
1997 | Кундун | Kundun | |
1999 | До краен предел | Bringing Out the Dead | |
2002 | Бандите на Ню Йорк | Gangs of New York | |
2004 | Авиаторът | The Aviator | |
2006 | От другата страна | The Departed | |
2010 | Злокобен остров | Shutter Island | |
2011 | Изобретението на Хюго | Hugo | |
2013 | Вълкът от Уолстрийт | The Wolf of Wall Street | |
2016 | Мълчание | Silence |
Документални филми
- „Последният валс“ (1978)
- „Носталгия по дома“ (2003)
Сценарист
- „Коварни улици“ (1973)
- „Добри момчета“ (1990)
- „Невинни години“ (1993)
- „Казино“ (1995)
Актьор
- „Телевизионно състезание“ (1994)
- „Музата“ (1999)
Бележки
- ↑ www.americamagazine.org
- ↑ а б Martin Scorsese | Hollywood Walk of Fame // walkoffame.com. Посетен на 03 декември 2014. (на английски)
- ↑ а б Martin Scorsese Awards // IMDb. Посетен на 03 декември 2014. (на английски)
- ↑ Martin Scorsese Biography // Starpulse. Посетен на 03 декември 2014. (на английски)
- ↑ Martin Scorsese – Biography // Biography.com. Посетен на 03 декември 2014. (на английски)
Външни препратки
|
|