Планиница (община Цариброд): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26: Ред 26:
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче|акчета]].<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref>. В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година селото е посочено като ''Планинче'', спадащо към [[каза]] [[Шекир кьой]]. Има една войнушка бащина - на Джордже Димитри.<ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.</ref>
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче|акчета]].<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref>. В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година селото е посочено като ''Планинче'', спадащо към [[каза]] [[Шекир кьой]]. Има една войнушка бащина - на Джордже Димитри.<ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.</ref>


При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[ Сърбия]], а другата, Долна Планиница - в [[Княжество България|България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref>
При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[ Сърбия]], а другата, Горна Планиница - в [[Княжество България|България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref>


През [[1909]] година Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.<ref>Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.</ref>
През [[1909]] година Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.<ref>Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.</ref>

Версия от 10:17, 7 май 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.

Планиница
Планиница/Planinica
43.0108° с. ш. 22.6878° и. д.
Планиница
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина543 m
Население8 души (2002)
Планиница в Общомедия

Планинѝца е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 9 души, докато през 1991 г. е било 15 души. В селото живеят предимно българи.

Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната община Пирот е наричано Горна Планинѝца (Шаблон:Lang-sr) или Бугарска Планинѝца.

История

Селото е споменато като Планинци в османски регистър от ХV век. Тимар е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 акчета.[1]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година селото е посочено като Планинче, спадащо към каза Шекир кьой. Има една войнушка бащина - на Джордже Димитри.[2]

При прокарването на границата по Берлинския договор от 1878 година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и Долна Планиница, е включена в Сърбия, а другата, Горна Планиница - в България.[3]

През 1909 година Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.[4]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Планиница е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Планиница, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.

Население

  • 1948 - 147 жители.
  • 1953 - 146 жители.
  • 1961 - 111 жители.
  • 1971 - 71 жители.
  • 1981 - 35 жители.
  • 1991 - 15 жители.
  • 2002 - 8 жители.
  • 2011 - 2 жители.

При преброяването от 2002 година шестима жители на Планиница са записани като българи, а двама - като сърби.

Забележителности

Бележки

  1. Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.
  3. Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.
  4. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.

Шаблон:Сърбия-мъниче