Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията
 
== История ==
 
През 1304 г. между Присад и [[Димчево]] (Лъката-старото корито на [[Факийска река]]-Скафида) се провежда битката между войските на цар [[Тодор Светослав|Теодор Светослав]] и византийския император [[Михаил IX Палеолог]], след която [[България]] си връща Южното Черноморие.
 
Не са намерени документи за възникване на селото. Прието е, че то съществува от 1810 г. Старото му име е Алатлий (Ахлатлъ). В превод от турски език „ахлат“ означава нещо диво, в случая [[дива круша]]. Знае се, че по време на [[Османска империя|Османската империя]] там е имало голям [[чифлик]], в който са работели както [[Християнин|християни]], така и [[Мюсюлманин|мюсюлмани]]. Според устно, предавано от поколение на поколение сведение, преди [[Освобождение на България|Освобождението]] българските къщи са само седем и са от дясната страна на дерето – на северния склон на хълма, а джамията се е издигала на мястото на сегашната детска площадка.
 
Първият кмет след [[Освобождение на България|Освобождението]] е бил Георги Гагаузов – единственият човек, който е можел да чете и пише. Гагаузов е бил свързан с революционното движение на българите.
 
След Освобождението отпадат дискриминационните забрани за строеж на християнски храмове и през 1888 г. присадската [[църква]] „Света Троица“. отваря врати за своите [[енориаши]]. Сградата е от [[Скала|камък]] и [[хоросан]], а покривът ѝ е сламен. За съжаление времето е изтрило имената на първите [[ктитор]]и. През 1908 г. на храма е направен основен ремонт и той придобива в общи линии сегашния си вид – 10 м дължина, 5,50 м широчина и 2.60 м височина. Дебелината на зида е 80 см. Днес църквата е на равнището на земята, но подът е насипван, което навежда на мисълта, че преди [[Освобождение на България|Освобождението]] тук може да е съществувал някакъв вкопан [[параклис]]. Всичко, обаче е в границата на предположенията, понеже липсват документи.
 
През 1908 г. на храма е направен основен ремонт и той придобива в общи линии сегашния си вид – 10 м дължина, 5,50 м широчина и 2.60 м височина. Дебелината на зида е 80 см. Днес църквата е на равнището на земята, но подът е насипван, което навежда на мисълта, че преди [[Освобождение на България|Освобождението]] тук може да е съществувал някакъв вкопан [[параклис]]. Всичко, обаче е в границата на предположенията, понеже липсват документи.
 
След загубата на [[Балканската война]] тук се настаняват много бежанци – по документи 48 семейства от [[Одрин]]ско и [[Лозенград]]ско и населението нараства на 400 човека. Построени са така наречените [[шаронски къщи]] (по името на техния проектант инж. Шарон), една-две от които, с известни преустройства са запазени и до днес.
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - като анализира езика и носията им - присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]<nowiki/>те.
 
През периода 1910 - 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
През 1948 година Ахлатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] - [[Зидарово]], което минава близо до селото.
 
През 1949-1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]].
 
През 1949 г. В С. Присад прозвънява първият [[телефон]].
През 2004 - 2007 кметски наместник е Гради Карамихалев.
 
Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна Есен". Негов кръстник е кмата на [[Созопол]] [[Панайот Рейзи]]. Неговият мандат започва през 2007г.
 
Кметски наместник на селото в момента е госпожа Пенка Стоянова.<!-- == Културни и природни забележителности == -->
 
През 1304 г. между Присад и [[Димчево]] (Лъката-старото корито на [[Факийска река]]-Скафида) се провежда битката между войските на цар [[Тодор Светослав|Теодор Светослав]] и византийския император [[Михаил IX Палеолог]], след която [[България]] си връща Южното Черноморие.
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
 
== Редовни събития ==
[[Събор]]<nowiki/>ът на селото се провежда в птрвите събота и неделя на месец Май в чест на [[Георги Победоносец|Св. Георги]] Победоносец. Участие взимат самодейни състави от пенсионерските клубове на [[Созопол]], [[Зидарово]], [[Крушевец]] и [[Индже войвода (село)|Индже Войвода]].
Съборът на селото е на 6 май. В последните години са възстановени и борбите по време на празненствата.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
50

редакции

Навигация