Микренски височини: Разлика между версии

Микренски височини
	Микренски височини
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България (Област Ловеч, област Габрово)
Част от	Предбалкан
Най-висок връх	Пашаалан
Надм. височина	874,9 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:55, 19 септември 2018

Микренските височини са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Ловеч и Габрово, на север от реките Калник (десен приток на Вит) и Видима (ляв приток на Росица), с посока запад – изток.

Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:

На север долините на реките Лъга (десен приток на Сопотска река, от басейна на Вит), Дрипла (ляв приток на Осъм), Българенска река (десен приток на Осъм) и Крапец (ляв приток на Росица) ги отделят съответно от рида Гагайка, Ловчанските и Севлиевските височини;
На юг долините на реките Калник (десен приток на Вит), Сухата река (ляв приток на Осъм), Малката река (десен приток на Осъм) и Видима ги отделят съответно от северните разклонения на Васильовска планина, Троянската хълмиста област и Черновръшкия рид;
На изток склоновете на височините постепенно потъват в Севлиевското поле.

Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг – 7 – 8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете Пашаалан (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.

Билото се издига на 750 – 850 м. В средната си част височините са проломени от река Осъм и се разделят на две части – западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици – северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.

Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата Лешница, Ломец и Стефаново, а в подножията им – селата Микре, Голец, Абланица, Българене, Малиново и Ряховците (по северното подножие), Старо село, Борима, Дълбок дол, Добродан, Врабево, Дамяново, Хирево и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село Сопот (в най-западната им част).

През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:

По цялото им северно подножие, от село Сопот до град Севлиево, на протежение от 55,6 км – участък от първокласен път № 4 Ябланица – Велико Търново – Шумен;

По пролома на река Осъм през височините, от север на юг, на протежение от 11 км – участък от второкласен път № 35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре;

По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км – участък от третокласен път № 402 Василковска махала – Борима – Дълбок дол.

Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 315 – 316.

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 | карта-файл2        =
 }}
-'''Микренските височини''' са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Ловеч|Ловеч]] и [[Област Габрово|Габрово]], на север от реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Видима (река)|Видима]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]), с посока запад — изток.
+'''Микренските височини''' са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Ловеч|Ловеч]] и [[Област Габрово|Габрово]], на север от реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Видима (река)|Видима]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]), с посока запад – изток.
 Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 * На изток склоновете на височините постепенно потъват в [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]].
-Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг — 7-8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете '''Пашаалан''' (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.
+Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг – 7 – 8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете '''Пашаалан''' (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.
-Билото се издига на 750-850 м. В средната си част височините са проломени от река [[Осъм]] и се разделят на две части — западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици — северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.
+Билото се издига на 750 – 850 м. В средната си част височините са проломени от река [[Осъм]] и се разделят на две части – западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици – северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.
 Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.
-Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата [[Лешница (Област Ловеч)|Лешница]], [[Ломец]] и [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]], а в подножията им — селата [[Микре]], [[Голец]], [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]] и [[Ряховците]] (по северното подножие), [[Старо село (Област Ловеч)|Старо село]], [[Борима]], [[Дълбок дол]], [[Добродан]], [[Врабево]], [[Дамяново]], [[Хирево]] и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] (в най-западната им част).
+Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата [[Лешница (Област Ловеч)|Лешница]], [[Ломец]] и [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]], а в подножията им – селата [[Микре]], [[Голец]], [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]] и [[Ряховците]] (по северното подножие), [[Старо село (Област Ловеч)|Старо село]], [[Борима]], [[Дълбок дол]], [[Добродан]], [[Врабево]], [[Дамяново]], [[Хирево]] и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] (в най-западната им част).
 През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:
-: По цялото им северно подножие, от село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] до град [[Севлиево]], на протежение от 55,6 км — участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] — [[Велико Търново]] — [[Шумен]];
+: По цялото им северно подножие, от село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] до град [[Севлиево]], на протежение от 55,6 км – участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] – [[Велико Търново]] – [[Шумен]];
-: По пролома на река [[Осъм]] през височините, от север на юг, на протежение от 11 км — участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] — [[Ловеч]] — [[Троян]] — [[Кърнаре]];
+: По пролома на река [[Осъм]] през височините, от север на юг, на протежение от 11 км – участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] – [[Ловеч]] – [[Троян]] – [[Кърнаре]];
-: По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км — участък от третокласен път № 402 [[Василковска махала]] — [[Борима]] — [[Дълбок дол]].
+: По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км – участък от третокласен път № 402 [[Василковска махала]] – [[Борима]] – [[Дълбок дол]].
-Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] — [[Ловеч]] — [[Троян]].
+Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] – [[Ловеч]] – [[Троян]].
 == Вижте още ==