Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
=== Личности === |
=== Личности === |
||
; Родени в Ставрос |
; Родени в Ставрос |
||
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на [[Димитриос Космопулос]] - Курбесис между 1907-1908 година<ref> |
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на [[Димитриос Космопулос]] - Курбесис между 1907-1908 година<ref>{{АГМК|62}}</ref> |
||
== Ставрос днес == |
== Ставрос днес == |
||
Версия от 16:09, 12 май 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.
| Ставрос Σταυρός | |
| — село — | |
 Панорама на Ставрос | |
  Ставрос  Ставрос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 3285 души (2001) |
| Покровител | Петка Римлянка[1] |
| Пощенски код | 570 10 |
| Телефонен код | 23970 – 6 |
| Ставрос в Общомедия | |
Ставро̀с (на гръцки: Σταυρός, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3285 жители (2001).
География
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос).
История
В Османската империя
През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[4]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5] | “ |
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[6]
Личности
- Родени в Ставрос
Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[7]
Ставрос днес
Туристически обекти – хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква „Света Параскева“ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „Свети Димитър“. Четвъртък е пазарният ден в селото.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
