Българистика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:59, 15 юни 2019

Българистика е научно-изследователска област, акцентираща основно върху българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), българската литература и обхващаща още по-разширено българската култура (вкл. етнография, фолклор), дори историята на българите и България.

Това наименование се използва в чужбина за изследвания от чужденци или предназначени за чужденци извън страната^[1].

Специалистите по българистика се наричат българисти. В разговорния език терминът се използва предимно за езиковеди по български език, а разширено – за специалисти по българска филология, чуждестранни изследователи на българската култура и история и за чужденци, професионално използващи българския език (и познаващи тази област) като преводачи и дипломати.

Изявени българисти

Източници

↑ Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000

Литература

Иван Дуриданов, „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. – В: сп. Език и литература, XLI, 1986/5, стр. 8-10, В: Международен конгрес по българистика: II. Доклади. Т. 22, София, 1988, стр. 91-94

Вижте също

Българска филология

[1] Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Българистика''' е изследователска област, акцентираща основно върху българското [[езикознание]], изследванията на [[български език|българския език]] (вкл. неговата история, [[старобългарски език]] и т.н.), както и върху [[българска литература|българската литература]].
+'''Българистика''' е научно-изследователска област, акцентираща основно върху [[българския език]] (вкл. неговата история, [[старобългарски език]] и т.н.), [[българската литература]] и обхващаща още по-разширено българската култура (вкл. етнография, фолклор), дори историята на българите и България.
-Обикновено с това наименование се свързват изследвания, които в голямата си част се правят в чужбина <ref>Проф. Ото Кронщайнер, ''[http://mail.slovo.bg/old/litforum/001/otto.htm „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“]'', в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000</ref> или са предназначени за чужденци.
+Това наименование се използва в чужбина за изследвания от чужденци или предназначени за чужденци извън страната<ref>Проф. Ото Кронщайнер, [http://mail.slovo.bg/old/litforum/001/otto.htm „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“], в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000</ref>.
+Специалистите по българистика се наричат '''българисти'''. В разговорния език терминът се използва предимно за езиковеди по български език, а разширено – за специалисти по [[българска филология]], чуждестранни изследователи на българската култура и история и за чужденци, професионално използващи българския език (и познаващи тази област) като преводачи и дипломати.
 == Изявени българисти ==
-{{колони|3|
+{{колони|4|
 * [[Джузепе дел Агата]]
 * [[Барбара Байер]]
@@ Ред 54: / Ред 56: @@
 * [[Българска филология]]
+[[Категория:Българистика| ]]
-{{лингвистика-мъниче}}
-[[Категория:Български език]]
-[[Категория:Българска литература]]
-[[Категория:Балканистика]]
 [[Категория:Кирилометодиевистика]]