Мехмед III: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
|управление=[[1595]]-[[1603]] |
|управление=[[1595]]-[[1603]] |
||
|роден=[[26 май]] [[1566]] |
|роден=[[26 май]] [[1566]] |
||
|починал=[[22 декември]] [[1603]] |
|починал=[[22 декември]] [[1603]] на 37 |
||
|предшественик=[[Мурад III]] |
|предшественик=[[Мурад III]] |
||
|потомци=[[Ахмед I]] |
|потомци=[[Ахмед I]] |
Версия от 15:33, 7 юли 2019
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Мехмед III | |
Султан на Османската империя | |
Управление | 1595-1603 |
---|---|
Наследил | Мурад III |
Наследник | Ахмед I |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 22 декември 1603 на 37
|
Подпис | |
Семейство | |
Баща | Мурад III |
Майка | Сафийе Султан |
Брак | Хандан Султан |
Потомци | Ахмед I |
Мехмед III в Общомедия |
Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.
Биография
Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „кafes“ („клетка“)[4].
В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.
Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в Константинопол въстания сред народа и еничарите. По настояване на Великия везир и шейх-ул-Ислам, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели битката при Kерестец, но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот.
В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя.
Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.
След неговата смърт го наследява синът му Ахмед I.
Източници
- ↑ Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700-1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1
- ↑ John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9
- ↑ Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51-53, ISBN 979-10-210-1040-6
- ↑ Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490-1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1) , Paris, Le Seuil, "Points histoire", 2003 p. 92