Направо към съдържанието

Атанас Бояджиев (композитор): Разлика между версии

м
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
{{към пояснение|Атанас Бояджиев|Атанас Бояджиев}}
 
{{Личност
| име = Атанас Бояджиев
| деца = [[Кристиян Бояджиев]] (р. 1954)
}}
'''Атанас Христов Бояджиев''' е български [[композитор]] на филмова и попмузикапоп музика.
 
'''Атанас Христов Бояджиев''' е български [[композитор]] на филмова и попмузика.
 
== Биография ==
Роден е в [[София]] на [[1 март]] [[1926]] г. Завършва право в [[Софийския университет]] през 1944 г. Учи [[Композиция (музика)|композиция]] при [[Димитър Ненов]]. Започва да пише музика за пиеси в [[Столичен куклен театър|Кукления театър в София]] през 1946 г., където среща бъдещата си съпруга – актрисата [[Лина Бояджиева]], чийто глас звучи дълги години всяка вечер по [[Българска национална телевизия|НационалнатаПърва телевизияпрограма]] с песента на Сънчо от „[[Лека нощ, деца]]“. От 1948 г. Атанас Бояджиев сътрудничи на Българска кинематография, като създава музика за научно-популярни, мултипликационни и игрални филми.
 
От 1952 г. сътрудничи на БНР като композитор.
 
В периода 1980 – 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на СБК, а след това до 1990 г. е и негов председател. През 90-те години на 20 век Атанас Бояджиев се оттегля от активна музикална дейност и се отдава на окултните науки и любимата си астрология.
 
== Творчество ==
Той е един от радетелите за национален облик на българската поп музика. В много от своите песни използва елементи от градския („Сън сънувах“, станала много популярна и търсена,<ref name="bnr.bg"/>, „Любили сме, любили“, „Младост“) и селския фолклор („Лудо, младо“, „Еньовден“).
 
Атанас Бояджиев е един от първите композитори, които в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век активно работят с появилите се тогава млади рок групи. Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност с „[[Щурците]]“ („Звън“, „Празник на цветята“, „Гатанки ладанки“, „Двете битничета“, „Еньовден“). Автор на голяма част от текстовете за песните му е Богомил Гудев („Песен за чайката“ – изп. [[Емил Димитров]], „По-добре късно, отколкото никога“ – изп. [[Богдана Карадочева]], „Бялата птица“ – изп. [[Катя Филипова]], „Книгата на любовта“ – изп. Лина Бояджиева и [[Стефан Данаилов]], както и придобилата ореол на българска народна песен „Лудо, младо“. За първи път е записана през 1970 г. на малка плоча (ВТК 2902) като „Откъде да взема сила“ от дуета [[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]] – Магда Панайотова,<ref>[https://m.youtube.com/watch?v=qzpedfXL3ug Магда Панайотова и Петър Чернев – Откъде да взема сила (1970), аудио], youtube.com</ref>, но е била забранена по [[Българско национално радио|БНР]] в продължение на две десетилетия заради „еротична закачка“. 20 години по-късно песента се преименува на „Лудо, младо“.<ref name="bnr.bg">Албена Безовска, [https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100598139/neostaravashtite-pesni-na-atanas-boadjiev Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев], БНР, Радио „България“, 9 септември 2015 г.</ref>. Изпълнявана е от десетки певци и групи, сред които [[Стоянка Бонева]], [[Росица Кирилова]], трио „Българка“, [[Деси Добрева]], [[Слави Трифонов]], „Ку-ку бенд“, [[Нина Николина]], [[Борис Солтарийски]], [[Славка Калчева]], [[Рени Гайтанджиева|Рени]], [[Николина Чакърдъкова]], [[Илиан Михов]], група „Те“ – 2012 г.
 
Заедно с [[Петър Ступел]] е автор на музиката към някои от най-популярните телевизионни сериали от 60-те и 70-те години на 20 век: „На всеки километър“, „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“.
 
== Награди и отличия ==
Песните на Атанас Бояджиев са награждавани многократно на фестивала „[[Златният Орфей]]“: „Ева“ – II награда (1965), „Балада за несебърските камбани“ – Специалната награда (1966), „Сън сънувах“, изп. [[Маргрет Николова]] и [[Кирил Семов]] – Голямата награда и статуетка (1969) – и трите по текст на Богомил Гудев; „Двете битничета“ (т. [[Орлин Орлинов]]) – Специалната награда (1968), „Романтична песен“ (т. [[Кръстьо Станишев]]) – II награда (1973). През 1969 г. песента му „Любили сме, любили“ (т. Б. Гудев, изп. Маргрет Николова и Петър Петров) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината, а спечелилата „Златният„Златен Орфей“ „Сън сънувах“ е избрана от българските радиослушатели за Песен на годината.
 
Удостоен е с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методии“Методий“]] – II степен (1972) и със званието „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]]“ (1980).
 
През 2002 г. е отличен с Награда за цялостно творчество, присъдена му от фондация „Йосиф Цанков“.