Стойчо Мазгалов
Стойчо Мазгалов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Съпруга | Маргарита Маринова |
Уебсайт |
Стойчо Тодоров Мазгалов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Свиленградско.
Следва във Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. при професор Николай Масалитинов.
Играе в театъра в Перник (1954 – 1955 г.), в театър „Трудов фронт“ (1955 – 1964 г.), в театър „Народна сцена“ (1964 – 1966 г.) и Театър 199.
Той е един от основателите на театър „Сълза и смях“ (1966 – 1983) и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър.
Член е на Съюза на българските филмови дейци.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен.
Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.
Автор на автобиографичната книга „Когато съм“.
Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1970).
- Народен артист (1980).
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен.
- Награда за актьорско майсторство на IV преглед на българската драма и театър (1969).
- Наградата на НС на ОФ за най-добра мъжка роля за ролята на (Аргир) във филма Един миг свобода (1970).
- II награда на V национален преглед на българската драма и театър (1974).
- II награда на преглед на историческата драма (1975).
- Голямата награда „Златна роза“ за филм за Допълнение към закона за защита на държавата (Варна, 1976).
- Медал за заслуги към БНА за филма Хан Аспарух (1981).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Боряна“ (Йордан Йовков) – Андрей
- „Албена“ (Йордан Йовков)
- „Мера според мера“ (Уилям Шекспир)
- „Орфей слиза в ада“ (Тенеси Уилямс)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Шепа скъпоценни камъни“ (1988) – Димитър Благоев на преклонна възраст
- „Зелената брадавица“ (1988) (Никола Русев)
- „Обратен удар“ (1988) (Димитър Василев) – бай Владо
- „Съдии на самите себе си“ (1988) (Кольо Георгиев)
- „Моля те, не ми прощавай“ (1987) (Михаил Величков), 2 части
- „Йоан Кукузел“ (1987) (Делка Димитрова), 2 части
- „Ноевият ковчег“ (1986) (Петър Маринков) – Исая
- „Хартиеният човек“ (1986) (Кънчо Атанасов)
- „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
- „Борислав“ (1985)(Иван Вазов), 2 части
- „Зелената брадавица“ (1985) (Никола Русев)
- „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
- „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
- „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
- „Стачката“ (1982) (Кирил Василев) – Димитър Благоев
- „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Памфилий
- „Константин Философ“ (1981) (Димитър Талев) – Константин Философ
- „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев)
- „Мач“ (Ян Гловацки) (1978)
- „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
- „Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
- „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
- „Левски“ (1977) (от Васил Мирчовски, реж. Гертруда Луканова) – Тевфик бей
- „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – генерал Радецки
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
- „Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2003 | Една калория нежност | 2 ч. | доктор | |
2003 | Славата на България | професора | ||
2003 | Следвай ме (тв) | бащата на Мария | ||
2002 | Асистентът | България/Италия | Янков, шефът на НАТФИЗ | |
1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | Айронсайд | |
1992 | Куче на пътя (Un chien sur la route) |
Германия/Швейцария/Югославия | старият мъж | |
1992 | Криза в Кремъл (Crisis in the Kremlin) |
САЩ | отец Андрис | |
1991 | Тони | директорът на училището | ||
1991 | Резерват | Дяко | ||
1990 | Под игото (тв сериал) |
9 | България/Унгария | бай Цанко |
1990 | Карнавалът | отговорник по сигурността | ||
1988 | Черните рамки | 3 | Коста Гинев/Джон Ривърс | |
1988 | Черните рамки (тв сериал) |
5 | Коста Гинев, кримиален престъпник/Джон Ривърс, свръзка на Борисов | |
1987 | Рокада | |||
1986 | Васко да Гама от село Рупча (тв сериал) |
6 | първи помощник капитан | |
1986 | Денят на владетелите | 2 | Константин Пацик | |
1986 | Ешелоните | равинът | ||
1985 | Горещи следи (тв сериал) |
4 | генерал Дамянов | |
1985 | Женски сърца (тв) | чорбаджи Вълко | ||
1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | генерал Костов | |
1984 | Спасението | помощник–кмет | ||
1984 | Тайната на Аполония (Vrak) |
Чехословакия/България | капитан Костов | |
1982 | Кристали | директорът | ||
1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
1981 | Пришествие | |||
1980 | Уони | |||
1979 | Тайфуни с нежни имена (тв сериал) |
3 | Горанов, бивш полицейски агент | |
1978 | Войната на таралежите (тв сериал) |
5 | Илиев, председателят на Райсъвета | |
1978 | Адиос, мучачос | фабиркантът Топалов | ||
1977 | Войници на свободата (Солдаты свободы) | 4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | (като С. Мазгалов в 1 серия: I) |
1977 | Големият товар | 2 | Рихтер, шеф на „Ройтерман“ | |
1977 – 1982 | Четвъртото измерение (тв сериал) |
6 | ||
1977 | Хирурзи | Стефанов | ||
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | генерал Вълков | ||
1975 | При никого | Стефан, бащата на Алеко | ||
1975 | Незабравимият ден | Каролев | ||
1974 | Вечни времена | Ликоманов | ||
1974 | Селкор | Михаил Пантов | ||
1973 | Деца играят вън (тв) | учителят на Юли №2 | ||
1972 | Глутницата | Раков | ||
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) |
3 | генерал Господинов | |
1971 | Агент №1 (Агент №1) |
Полша | Кондопулос | |
1971 | Тримата от запаса | помощник-командир Андрей | ||
1971 | Соколова нива | |||
1971 | Докато ме потърсиш отново | професорът | ||
1970 | Четиримата от вагона | господин Димов | ||
1970 | Князът | боляринът Гроздан | ||
1970 | Един миг свобода | Аргир Лазаров Атанасов (в новелата „Искам да живея“) | ||
1970 | С особено мнение | Лазар Петров | ||
1969 | Признание | Стоян Постолов | ||
1969 | Осмият | бай Стамен | ||
1969 | Любовницата на Граминя (L'amante di Gramigna) |
Италия/България | посредник | |
1968 | Шибил | Велико кехая | ||
1967 | Завръщане | отец | ||
1966 | Цар и генерал | покурорът | ||
1965 | Вула | мълчаливият | ||
1964 | Незавършени игри | Мишо | ||
1963 | Легенда за Паисий | търговецът Евлоги, съпругът на Бена | ||
1962 | Двама под небето | Вълчо, партийния секретар | ||
1962 | Царска милост | |||
1957 | Хайдушка клетва | Юсуф кьоравия | ||
1954 | Песен за човека | старши стражар |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Мазгалов, Стойчо. Театрален лабиринт. С., Захари Стоянов и УИ, 2005.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Стойчо Мазгалов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- ((en)) Стойчо Мазгалов в Internet Movie Database
- ((ru)) Стойчо Мазгалов в КиноПоиск
- ((ru)) Стойчо Мазгалов в Кино-Театр
|