Тодор Ненов (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Ненов
български учител
Роден
1832 г.
Починал
1883 г. (51 г.)

Тодор Ненов Йорданов с прякор Манастирски е български учител от епохата на Възраждането.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1832 година в търновското село Райновци. Брат е на учителя Юрдан Ненов. Учи в Елена, а по-късно в лицей в румънската столица Букурещ. Връща се в българските земи и работи като учител в Неврокоп (1862 - 1863), където открива първото българско взаимно училище. По-късно преподава в Банско (1864), Враня (1864 - 1865), Самоков, Гложене, Аджар, Калофер (1874 - 1877). Пише в „Цариградски вестник“.

След Освобождението на Северна България в 1878 година става адвокат в София. Член е на окръжния съд в Пирдоп, мирови съдия в Златица и Новоселци.[2][3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 47.
  2. Енциклопедия на български родове
  3. Ненов, Юрдан. Автобиография. - СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390
  4. Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.
     Портал „Македония“         Портал „Македония