Футбол на летните олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Олимпийският футболен турнир се провежда от 1900 г. с изключение на 1932 г. Включен е в програмата на Олимпийските игри от 1908 г., защото през 1900 и 1904 г. мачовете са демонстративни.

До 1952 г. броят на участниците в турнира е неограничен и за излъчване на шампиона се играе чрез елиминиране. От 1956 г. броят на участниците се ограничава до 16 и за определянето им се организират квалификационни състезания. Последният олимпийски шампион и отборът на страната-домакин се включват във финалната фаза по право без квалификации. Участниците във финалната фаза се разпределят на 4 групи по 4 отбора, които играят по системата „всеки срещу всеки“. Победителите и заелите втори места в групите играят четвъртфинали, полуфинали, мач за трето място и финал.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

1900 в Париж[редактиране | редактиране на кода]

1. Великобритания; 2. Франция; 3. Белгия.

1904 в Сейнт Луис[редактиране | редактиране на кода]

1. Канада (ФК „Галт“); 2. САЩ („Крисчън Брадърс Колидж“); 3. САЩ („Сейнт Роуз Париш“).

1908 в Лондон[редактиране | редактиране на кода]

1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.

1912 в Стокхолм[редактиране | редактиране на кода]

1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.

1916[редактиране | редактиране на кода]

Няма олимпийски игри.

1920 в Антверпен[редактиране | редактиране на кода]

1. Белгия; 2. Испания; 3. Холандия.

1924 в Париж[редактиране | редактиране на кода]

1. Уругвай; 2. Швейцария; 3. Швеция.

1928 в Амстердам[редактиране | редактиране на кода]

1. Уругвай; 2. Аржентина; 3. Италия.

1932 в Лос Анжелис[редактиране | редактиране на кода]

Няма футболен турнир.

1936 в Берлин[редактиране | редактиране на кода]

1. Италия; 2. Австрия; 3. Норвегия.

1940[редактиране | редактиране на кода]

Няма Олимпийски игри.

1944[редактиране | редактиране на кода]

Няма Олимпийски игри.

1948 в Лондон[редактиране | редактиране на кода]

1. Швеция; 2. Югославия; 3. Дания.

1952 в Хелзинки[редактиране | редактиране на кода]

1. Унгария; 2. Югославия; 3. Швеция.

1956 в Мелбърн[редактиране | редактиране на кода]

1. СССР; 2. Югославия; 3. България.

1960 в Рим[редактиране | редактиране на кода]

1. Югославия; 2. Дания; 3. Унгария.

1964 в Токио[редактиране | редактиране на кода]

1. Унгария; 2. Чехословакия; 3. ГДР.

1968 в Мексико[редактиране | редактиране на кода]

1. Унгария; 2. България; 3. Япония.

1972 в Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]

1. Полша; 2. Унгария; 3. СССР и ГДР.

1976 в Монреал[редактиране | редактиране на кода]

1. ГДР; 2. Полша; 3. СССР.

1980 в Москва[редактиране | редактиране на кода]

1. Чехословакия; 2. ГДР; 3. СССР.

1984 в Лос Анжелис[редактиране | редактиране на кода]

1. Франция; 2. Бразилия; 3. Югославия.

1988 в Сеул[редактиране | редактиране на кода]

1. СССР; 2. Бразилия; 3. ФРГ.

1992 в Барселона[редактиране | редактиране на кода]

1. Испания; 2. Полша; 3. Гана.

1996 в Атланта[редактиране | редактиране на кода]

1. Нигерия; 2. Аржентина; 3. Бразилия.

2000 в Сидни[редактиране | редактиране на кода]

1. Камерун; 2. Испания; 3. Чили.

2004 в Атина[редактиране | редактиране на кода]

1. Аржентина; 2. Парагвай; 3. Италия.

2008 в Пекин[редактиране | редактиране на кода]

1. Аржентина; 2. Нигерия; 3. Бразилия; 4. Белгия.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Първенство Вид на срещата Дата Час българско време Час китайско време Символичен домакин Символичен гост Резултат в голове на отбора домакин Резултат в голове на отбора гост
Олимпийски футнолен турнир Мач за Финал 23.08.2008 07:00 14:00 Flag of Nigeria.svg Нигерия Flag of Argentina.svg Аржентина 0 1
Олимпийски футболен турнир Мач за 3 – 4 място 22.08.2008 14:00 21:00 Flag of Belgium (civil).svg Белгия Flag of Brazil.svg Бразилия 0 3

2012 в Лондон[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]