Ивичест смок
Облик
(пренасочване от Elaphe quatuorlineata)
Ивичест смок | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Lacépède, 1789) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Ивичест смок в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ивичестият смок[3] (Elaphe quatuorlineata), наричан също кощерица, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae).[4] Наподобява вида пъстър смок (E. sauromates), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 2 метра.[5]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Ивичестият смок се среща в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония, включително в България в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са (птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайцевидни и дори дребни костенурки.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Elaphe quatuorlineata (Lacépède, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Ивичест смок. Посетен на 19 февруари 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 2008-05-09.
- ↑ а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
|
|