Пъстър смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Elaphe sauromates)
Пъстър смок
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Пъстри смокове (Elaphe)
вид:Пъстър смок (E. sauromates)
Научно наименование
Pallas, 1811
Разпространение
Пъстър смок в Общомедия
[ редактиране ]

Пъстрият смок[3] (Elaphe sauromates[4]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Наподобява вида ивичест смок (E. quatuorlineata), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид.

На дължина достига до 2 метра.[5]

Пъстрият смок е разпространен в Тракия, Северна България, крайдунавските части на Румъния, южните части на Молдова, Украйна и Русия до средното течение на река Дон и района на Волгоград и Северозападен Казахстан. Среща се и в района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция и в изолирано находище в планината Хермон в Сирия.

Трети подвид, E. q. muenteri, се среща на Цикладските острови. Живее главно в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elaphe sauromates (Pallas, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Пъстър смок. Посетен на 10 март 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 8 май 2008.
  5. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.