Австралийски енцефалит

Австралийски енцефалит
МКБ-9	062.4

Австралийски енцефалит (на английски: Murray Valley encephalitis) или Енцефалит от долината Мъри и Австралийска Х-болест, е арбовирусна инфекция пренасяна от комари. Боледуват предимно деца. Заболяването се характеризира с остра невроинфекция с тежко протичане и висока смъртност. Източници на зараза са птици, а предаването става с вектори комари от род Culex. Причинява се от Murray Valley encephalitis virus, представител на семейство Flaviviridae. Заболяването е разпространено в отделни райони на Австралия и Папуа-Нова Гвинея.

Исторически сведения за заболяването

Първи епидемичен взрив на заболяването е регистриран през 1917- 1918 г. в Югоизточна Австралия след продължителен дъждовен период. Тогава заболяват 134 души, от които 67 деца. Леталитетът достига до 70%. Повторни епидемии са наблюдавани в селища покрай река Мъри в Нов Южен Уелс през 1922, 1925 и 1926 г. Боледуват отново предимно деца, а признаците биват сходни с тези на японския енцефалит. Първоначално през 1917 г. вирусът е изолиран от мозъчна тъкан на трима починали, но впоследствие бива изгубен. Едва през 1951 г. е изолиран отново и наречен на река Мъри.

Разпространение

Заболяването е регистрирано основно в Югоизточна Австралия, но серологични изследвания откриват циркулация на вируса и в голяма част от източната половина на континента, в щата Северна територия и Папуа-Нова Гвинея.

Етиология

Заболяването се причинява от РНК вирус, представител на семейство Flaviviridae, род Flavivirus. Вирусът е сходен с Kunjin virus, субтип на вируса причиняващ западнонилска треска.

Епидемиология

Естествен резервоар и източник на зараза са дивите птици. Установено е, че такива са 11 водоплаващи и 8 бягащи вида. Домашните птици също могат да бъдат резервоар на вируса. Антитела са открити и при кучета, коне, посуми и лисици без да е ясна точната им роля в епидемиологичния процес. В стационарните огнища се наблюдава значителен процент на безсимтомно протичане на болестта. Заболяват едва 1 - 2 души на всеки 1000 с открити антитела. Механизмът на предаване е трансмисивен, като основните преносители са комарите Culex annulirostris и Aedes normanensis. В природните огнища предаването на заразата става от типа птица-комар-птица. Особено интензивно птиците се заразяват в сухите сезони, когато се събират на големи ята в близост до непресъхващи водоизточници. Заразяване на човека става след ухапване от комар, носител на вируса. След преболедуване се изгражда траен и продължителен имунитет.

Патогенеза

Входната врата за вируса е мястото на ухапване. Оттук вирусът прониква със слюнката отделена от насекомото директно в кръвния ток. След първичната репликация на вируса се наблюдава и специфичния му невротропизъм. Причинява възпаление на меките мозъчни обвивки (менингит), на главния мозък (енцефалит) и на гръбначния мозък (миелит).

Клинични признаци

Инкубационният период е в рамките на 5 до 12 дни след ухапване. Началото започва с внезапно втрисане и повишаване на телесната температура до 39 – 40 °C. Непосредствено след това се явяват и съпътстващите признаци на главоболие, мускулни болки, обща слабост, повръщане, сънливост. Съзнанието се нарушава в различна степен, нарушава се координацията на движението, появяват се гърчове. Появяват се менингиални симптоми, а с утежняването на болестта и коматозно състояние, хаотични движения на крайниците, тонични гърчове, спазми на лицевата мускулатура, скърцане със зъби, хълцане. Възможно е да се появят нарушение в гълтането и Чейн-Стоксово дишане. Смъртта настъпва в резултат на парализа на дишането. При благоприятен изход проявите отшумяват за 10 - 12 дни. Рядко се наблюдават остатъчни парализи и психични отклонения.

Диагноза

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Лабораторна диагноза

Единственият начин за доказване на болестта е откриването на специфични за вируса антитела в кръвна проба взета от болен. За доказването им се използват няколко лабораторни теста.

Диференциална диагноза

Нужно е да се вземат предвид други вирусни менингити и менингоецефалити.

Лечение

Провежда се патогенетично и симптоматично лечение сходно с това при другите арбовирусни енцефалити.

Профилактика

Ефективни мерки за предпазване от заболяването е борбата с комарите, замрежване на прозорците, ползване на подходящо облекло при работа на открито, употреба на репеленти, контрол на резервоарите на инфекцията. Няма разработена подходяща ваксина.

Литература

• Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5