Направо към съдържанието

Александрия

Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия
на арабски: الإسكندرية
на коптски: ⲣⲁⲕⲟϯ
— град —
Знаме
      
Герб
Крайбрежието на Александрия
Крайбрежието на Александрия
31.1975° с. ш. 29.8925° и. д.
Александрия
Страна Египет
МухафазаАлександрия
Площ2679 km²
Надм. височина5 m
Население5 200 000 души (2018)
1941 души/km²
Основаване331 г. пр.н.е.
Първо споменаване332 г.
Пощенски код21500
Телефонен код03
Официален сайтwww.alexandria.gov.eg
Александрия в Общомедия

Александрия (на арабски: الإسكندرية – al-’Iskandariya, на египетски арабски: إسكندريه – Eskendereyya, на старогръцки: Ἀλεξάνδρεια, на коптски: ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 5,2 млн. души.

Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до остров Фарос и се разпорежда там да се построи град.

През годините Александрия преживява както бурен разцвет, така и бедствия: опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.).

На 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия. Египет като цяло престава да бъде част от Византийската империя и значението на Александрия като пристанище намалява.

През 1517 г. Александрия е завладяна от османците.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Александрия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Мощите на светия великомъченик Мина са погребани в Александрия. Впоследствие на мястото е построена църква на негово име.

Родени в Александрия
Починали в Александрия
Българи, развивали търговия в Александрия
Българи, преминавали и пребивавали в Александрия
  • Михаил Маджаров (1854 – 1944), роден в Копривщица, на път за Божи гроб прекарал един месец в Александрия през 1869 г., описва българските производители и търговци на биволско кисело и прясно мляко.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.