Андрес Иниеста
 Андрес Иниеста | |||||||||
.jpg) Иниеста с екипа на Испания през 2017 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Андрес Иниеста Луян 11 май 1984 г. | ||||||||
| Ръст | 171 см[1][2] | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Андрес Иниеста в Общомедия | |||||||||
Андрес Иниеста Лухан (на испански: Andrés Iniesta Luján) е бивш испански футболист, който е играл като полузащитник. Играл е за Барселона, както и за испанския национален отбор.
Роден е на 11 май 1984 година в селцето Фуентеалбия, провинция Албасете, Испания. С екипа на ФК Барселона Иниеста е печелил 9 пъти Примера Дивисион, 7 пъти Суперкупата на Испания, 6 пъти Купата на краля, 4 пъти Шампионската лига, по 3 пъти Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство и е капитан на отбора от 2015 г. до 2018 г. Печелил е Европейското първенство през 2008 и 2012 г. и Световното първенство през 2010 г. с испанския национален отбор. Изиграл е 131 мача, в които е отбелязал 13 гола като национал. Смятан е за един от най-добрите полузащитници за своето поколение.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Напуска селцето си където е тренирал футбол едва 8-годишен и се мести в Албасете. Именно в юношеската школа на едноименния местен тим Иниеста се оформя като футболист. Големите отбори бързо забелязват таланта на младока, който е избран за най-добър играч на детското първенство в Испания. Барселона веднага го взима в юношеския си състав когато е 12-годишен. При каталунците Андрес доразвива таланта си и преминава през всички формации на клуба.
На 29 октомври 2002 година Луис ван Гаал дава шанс на младока (тогава е на 18 години) и той прави своя дебют за първия отбор в мач от Шампионската лига срещу белгийския Брюж.
През сезон 2004 – 2005 Иниеста е неизменен титуляр и взима участие в 37 от 38 мача в Примера Дивисион, най-много от всички състезатели на Барселона.
Със Самюъл Ето'о и Роналдиньо сформират нападателно трио на Барса.
През сезон 2005 – 2006 поради контузията на Шави, той е твърд титуляр за отбора.
Приносът му към отбора и талантът му е оценен и от новия треньор Франк Рийкард.
На 22 август 2006 г. Иниеста вдига трофея Хуан Гампер. Той е и капитан на отбора за турнира, а на финала Барселона побеждава Байерн Мюнхен с 4:0.
На 19 юли 2008 г. Реал Мадрид отправя оферта към играча, но каталунците действат светкавично и му предлагат нов договор. Иниеста преподписва и настоящият му договор с Барселона е до месец юни 2014 г. Финансовите условия в него не са споменати, но според медиите на Иберийския полуостров Иниеста ще получава заплата от 5 милиона евро годишно.
Клаузата за освобождаването му от Барселона е нараснала близо два пъти и половина и вече е 150 милиона евро.[3] На 24 септември 2008 г., Андрес Иниеста е избран като един от новите капитани на Барселона, след като бившия заместник-капитан Роналдиньо напуска в посока Милан.
Всичките други капитани също са от школата на Барселона. Това са Карлес Пуйол, Шави и Виктор Валдес. На 6 май 2009 г. в допълнителното време от полуфинала на Шампионската лига срещу Челси на Стамфорд Бридж, отбелязва изравнителното попадение за 1:1, с което класира Барселона на финала в най-комерсиалния футболен турнир.
На 23 декември 2013 г., Иниеста подновява своят договор с клуба до 2018 година.[4][5][6]
През сезон 2014 – 2015 Иниеста печели требъл с Барса. След напускането на Шави през лятото на 2015 г. е първи капитан на отбора.
Андрес Иниеста подписва договор с Висел Кобе през 2018 година.
След 5 прекарани години в японския клуб и изиграни над 130 двубоя, Иниеста напуска отбора.[7]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]
Иниеста прави дебют на международна сцена през 2001 г., помагайки за победата на Испания на Европейското първенство за юноши до 16-годишна възраст., и е в отбора на следващата година при спечелването на Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. През 2003 г. също е част от Испанския нац.отбор на Световното първенство за младежи до 20 г., проведено в ОАЕ, където Ла Фурия губи финала от Бразилия с 1:0. Попада в идеалния отбор на ФИФА за турнира.
Иниеста получава първата си повиквателна за мъжкия национален състав за приятелската среща с Русия на 27 май 2006.
Част е от Националния отбор на Испания за Световното първенство през 2006 г..
Вкарва първия си гол за Испания на 7 февруари 2007 г. в приятелска срещу Англия.
Попада сред 23-мата в отбора на Испания за Евро 2008 в Австрия и Швейцария.
Играе в първите срещи на Испания в груповата фаза и се оказа важна част от екипа на бъдещите шампиони, като вкарва втория гол за победата над Русия.
Участва и в мача срещу Гърция в който Ла Фурия печели с 2:1 след фантастичното воле на Рубен де ла Ред и гола на Дани Гуиса. Следва победа след продължения и изпълнение на дузпи над Италия на 1/4 финала. В полуфинала срещу Русия е обявен за играч на мача. Играе и на финала за победата с 1:0 над Германия. Той е единственият испански играч, който играе във всички мачове от началото на шампионата. Попада в идеалния отбор на УЕФА за турнира.
На Световното първенство в ЮАР през 2010 г. Иниеста вкарва 2 гола. Първият за победата срещу Чили с 2:1, а втория в 116-ата минута на финала срещу Холандия. Този гол носи на Испания първа световна титла в историята.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Майката на Андрес работи като камериерка в хотел Rambla, а баща му е пенсиониран юрист.
Негов братовчед на име Хавиер Гастон Алберто, който е на 14 години, играе като нападател за младежките формации на Барселона, а специалистите му предричат бляскаво бъдеще.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Информацията е актуална към 20 май 2018 г.
| Клуб | Сезон | Шампионат | Купа на Испания | Европейски турнири1 |
Други турнири2 |
Общо | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
| Барселона Б | 2000 – 01 | 10 | 0 | – | – | – | 10 | 0 | |||
| 2001 – 02 | 30 | 2 | – | – | – | 30 | 2 | ||||
| 2002 – 03 | 14 | 3 | – | – | – | 14 | 3 | ||||
| Общо | 54 | 5 | – | – | – | 54 | 5 | ||||
| Барселона | 2002 – 03 | 6 | 0 | 0 | 0 | 3 | 0 | – | 9 | 0 | |
| 2003 – 04 | 11 | 1 | 3 | 1 | 3 | 0 | – | 17 | 2 | ||
| 2004 – 05 | 37 | 2 | 1 | 0 | 8 | 0 | – | 46 | 2 | ||
| 2005 – 06 | 33 | 0 | 4 | 0 | 11 | 1 | 1 | 0 | 49 | 1 | |
| 2006 – 07 | 37 | 6 | 6 | 1 | 8 | 2 | 5 | 0 | 56 | 9 | |
| 2007 – 08 | 31 | 3 | 7 | 0 | 11 | 1 | – | 49 | 4 | ||
| 2008 – 09 | 26 | 4 | 6 | 0 | 11 | 1 | – | 43 | 5 | ||
| 2009 – 10 | 29 | 1 | 3 | 0 | 9 | 0 | 1 | 0 | 42 | 1 | |
| 2010 – 11 | 34 | 8 | 5 | 0 | 10 | 1 | 1 | 0 | 50 | 9 | |
| 2011 – 12 | 27 | 2 | 6 | 2 | 8 | 3 | 5 | 1 | 46 | 8 | |
| 2012 – 13 | 31 | 3 | 5 | 2 | 10 | 1 | 2 | 0 | 48 | 6 | |
| 2013 – 14 | 35 | 3 | 6 | 0 | 9 | 0 | 2 | 0 | 52 | 3 | |
| 2014 – 15 | 24 | 0 | 7 | 3 | 11 | 0 | 0 | 0 | 42 | 3 | |
| 2015 – 16 | 28 | 1 | 4 | 0 | 7 | 0 | 5 | 0 | 44 | 1 | |
| 2016 – 17 | 23 | 0 | 5 | 0 | 8 | 1 | 1 | 0 | 37 | 1 | |
| 2017 – 18 | 30 | 1 | 5 | 1 | 8 | 0 | 1 | 0 | 44 | 2 | |
| Общо | 442 | 35 | 73 | 10 | 135 | 11 | 24 | 1 | 674 | 57 | |
| Общо за кариерата3 | 442 | 35 | 73 | 10 | 135 | 11 | 24 | 1 | 674 | 57 | |
1Европейските турнири включват Шампионска лига и Лига Европа
2Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство
3Не включва мачовете, изиграни за дублиращите отбори на Барселона
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]| Испания | ||
|---|---|---|
| Година | Мачове | Голове |
| 2006 | 8 | 0 |
| 2007 | 12 | 4 |
| 2008 | 14 | 1 |
| 2009 | 5 | 0 |
| 2010 | 15 | 3 |
| 2011 | 9 | 1 |
| 2012 | 14 | 1 |
| 2013 | 17 | 0 |
| 2014 | 8 | 1 |
| 2015 | 5 | 1 |
| 2016 | 8 | 0 |
| 2017 | 8 | 1 |
| 2018 | 8 | 0 |
| Общо | 131 | 13 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]
Шампионска лига – 4 (2006, 2009, 2011, 2015)
Суперкупа на Европа – 3 (2009, 2011, 2015)- Световно клубно първенство – 3 (2009, 2011, 2015)
Примера Дивисион – 9 (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2015, 2016, 2018)
Купа на Kраля – 6 (2009, 2012, 2015, 2016, 2017, 2018)
Суперкупа на Испания – 7 (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2016)
- Джей лига (1): 2023
- Купа на императора (1): 2019
- Суперкупа на Япония (1): 2020
- Световно първенство – 1 (2010)
Европейско първенство – 2 (2008, 2012)
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Златната топка – второ място (2010), трето място (2012) и четвърто място (2011)
- Идеален отбор на годината на ФИФА – 5 (2009, 2010, 2011, 2012, 2015)
- Идеален отбор на годината на УЕФА – 5 (2009, 2010, 2011, 2012, 2015)
- Най-добър футболист на Европейското първенство (2012)
- Плеймейкър на годината според IFFHS – 1 (2012)
- Най-добър испански футболист на Ла лига – 1 (2009)
- Атакуващ полузащитник на годината в Ла лига – 2 (2009, 2011, 2012)
- Идеален отбор на Световното първенство – 1 (2010)
- Играч на мача на финала на Световното първенство – 1 (2010)
- Идеален отбор на Европейското първенство – 2 (2008, 2012)
- Играч на мача на финала на Европейското първенство – 1 (2012)
- Играч на мача на финала на Шампионска лига – 1 (2015)
- Носител на „Сребърната топка“ на Купата на Конфедерациите – 1 (2013)
- Бронзов онз – 1 (2009)
- Златен крак – 1 (2014)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.espnfc.com
- ↑ www.barcelona.com
- ↑ Barcelona Set To Extend Puyol's Stay & Improve Iniesta's Contract
- ↑ Официално: Иниеста подписа до 2018
- ↑ Иниеста остава в Барселона до 2018
- ↑ Iniesta signs extension until 2018
- ↑ Киряков, Йордан. Легенда на Барселона се раздели с клуба си // 7sport. 25.05.2023. Посетен на 25.05.2023 12:14.
| |||||
| |||||
| |||||