Андроник Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Андроник Асен.

Андроник Асен
деспот на Морея
Роден
Починал
1332 г.
Семейство
БащаИван Асен III
МайкаИрина Палеологина
Братя/сестриМихаил Асен
Исак Асен
Мануил Асен
Константин Палеолог Асен
Теодора Асенина
Мария Асенина
Съпруганеизв. по име от рода на Тарханиотите
ДецаМануил Комнин Раул Асен
Йоан Асен
Ирина Асенина
Елена Асенина

Андроник Асен (на латински: Andronikos Asen; на гръцки: Ανδρόνικος Ασάν или Ανδρόνικος Παλαιολόγος Κοµνηνός Άσάνης, * ?, † сл. 1322 г.[1]) е византийски аристократ и военачалник, деспот на Морея между 1316 и 1322 година.

Андроник е син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина, дъщерята на император Михаил VIII Палеолог, сестра на Андроник II Палеолог. По бащина линия той е внук на българкият цар Мицо Асен и принадлежи на династията Асеневци, а по майчина линия принадлежи към византийската династия Палеолози.

През 1316 г. Андроник Асен получава от император Андроник II Палеолог управлението на Пелопонес. Краткото му управление се характеризира с непрекъснати военни кампании срещу франкското княжество Морея. През 1320 г. армията на Андроник Асен превзема крепостите Акова, Полифенгос, Каритания и Свети Георги, като през септември разбива франкската армия в сражението при последната крепост и пленява Бартоломео II Гизи, велик конетабъл на Морея и господар на Тинос и Миконос.

Андроник Асен е женен за неизвестна представителка на знатния род на Тарханиотите. Съпругата му е дъщеря на протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот и на съпругата му Мария Дукина Комнина Палеологина Вранина. Чрез дъщеря си Ирина, чиято дъщеря Елена Кантакузина се омъжва за Йоан V Палеолог, Андроник Асен е праотец на последните византийски императори от рода на Палеолозите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Андроник Асен и съпругата му имат няколко деца, сред които:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За годината на смъртта на Андроник Асен в литературата съществуват няколко версии – 1347, 1355 или след лятото на 1351 г. – виж. Божилов 1994, с. 275.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]