Барово (община Сопище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Барово.
| Барово Барово | |
| — село — | |
  Барово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 574 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| Барово в Общомедия | |
Барово (на македонска литературна норма: Барово) е село в община Сопище, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 2 km северозападно, на връх във Водно, е разположена късноантичната крепост Кале.[1][2]
Църквата „Свети Никола“ вероятно е от XVI век.[3] В XIX век Барово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Барово е населявано от 105 жители българи християни и 35 арнаути мохамедани.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барово има 128 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Барово (Barovo) като албанско село.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барово като смесено българо-албанско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 9 |
| албанци | 13 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 365. (на македонска литературна норма)
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Слив Маркове Реке - антропогеографска проматрања. Скопје, Филозофски факултет, 1958. с. 142. (на сръбски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
| |||||||||||
