Батиста Сфорца

Батиста Сфорца
Battista Sforza
	Батиста Сфорца Battista Sforza
херцогиня на Урбино
Родена	1446 г. Пезаро, Папска държава
Починала	6 юли 1472 г. (26 г.) Губио, Италия
Управление
Период	8 февруари 1460 – 6 юли 1472
Предшественик	няма
Наследник	Елизабета Гонзага
Герб
Семейство
Род	Сфорца по рождение; Монтефелтро по брак
Баща	Алесандро Сфорца
Майка	Костанца да Варано
Братя/сестри	Костанцо I Сфорца; Природениː; Джиневра Сфорца; Антония Сфорца; Ерколе Сфорца; Карло Сфорца
Съпруг	Федерико да Монтефелтро (1460)
Деца	Аура да Монтефелтро; Джиролама да Монтефелтро; Джована да Монтефелтро; Елизабета да Монтефелтро; Костанца да Монтефелтро; Аниезе да Монтефелтро; Гуидобалдо да Монтефелтро;
Други роднини	Джовани дела Ровере (зет); Фабрицио Колона (зет); Франческо I Сфорца (чичо); Галеацо Мария Сфорца (първи братовчед); Лудовико Мария Сфорца (първи братовчед); Джан Галеацо Мария Сфорца (племенник); Бианка-Мария Сфорца (племенница); Катерина Сфорца (племенница); Свева да Монтефелтро (мащеха)
	Батиста Сфорца в Общомедия

Батиста Сфорца (на италиански: Battista Sforza; * януари 1446, Пезаро, Папска държава; † 6 юли 1472, Губио, дн. Италия) от семейство Сфорца, е чрез брак херцогиня на Урбино.

Тя е баба на известната поетеса Витория Колона.

Произход

Тя е дъщеря на Алесандро Сфорца (* 1409 † 1473), кондотиер, вицемаркиз на Анконската марка (1433), господар на Пезаро (1445 – 1773), господар на Градара и Кастелнуово (1464), велик конетабъл на Неаполитанското кралство (1462), и на първата му съпруга Костанца да Варано (* 1428 , † 1447). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джакомо Атендоло, известен като Муцио Атендоло Сфорца, граф на Котиньола, гонфалониер на Църквата, велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и наложницата му Лучия Терцани от Торджано, а по майчина – Пиерджентиле да Варано, папски викарий на Камерино, и Елизабета Малатеста. Има един братː

Костанцо I (* 1447, † 1483), кондотиер, господар на Пезаро и Градара (1473 –1483)

Има и двама полубратя и две полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография

Ранни години

През 1447 г. майката ѝ умира, след като ражда второто си дете. По това време Батиста е на 18 месеца. След смъртта ѝ тя и брат ѝ Костанцо, заедно с техните незаконни полусестри Джиневра и Антония, се установяват в двора на своя чичо Франческо I Сфорца и на съпругата му Бианка Мария Висконти, където са отглеждани заедно с братовчедите си.^[2]

Батиста и нейната братовчедка Иполита Мария Сфорца получават хуманистично образование. Батиста владее старогръцки и латински. Тя произнася първата си публична реч на латински на 4-годишна възраст.^[3] Имайки големи ораторски способности, веднъж тя дори говори пред папа Пий II. Поетът Джовани Санти описва Батиста като „момиче, надарено с рядка грация и добродетел“.^[4]

Брак

Чичо ѝ Франческо Сфорца урежда брака ѝ с Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино, който е с 24 години по-възрастен от нея. Той е полубрат на мащехата ѝ Звева. Сватбата се състои на 8 февруари 1460 г., когато Батиста е само на 13 години. Ставайки съпруга на херцога, тя поема управлението на държавата, когато той ѝ отсъства.^[5] Бракът им е щастлив; техният съвременник Балди ги нарича „две души в едно тяло“.^[6] Федерико нарича Батиста „очарованието в моя обществен и личен живот“.^[7] Освен това той често говори с нея за държавните дела; тя го придружава на почти всички официални събития извън Урбино, дори при обсадата на Фано през 1463 г.

Следвайки традицията на семейството си да образова жените в духа на Хуманизма, тя дава на дъщерите си същото образование, което самата тя е получила от леля си Бианка Мария. Така внучка ѝ Витория Колона става известна поетеса.

Батиста се грижи за бедните в херцогството и основава банка на францисканците, за да може да се дават евтини кредити на бедните.

Смърт

Ставайки майка на пет дъщери, на 24 януари 1472 г. Батиста най-накрая ражда момче, Гуидобалдо, което става наследник на Федерико. Въпреки това три месеца след раждането Батиста, която никога не се възстановява напълно от бременността и раждането, се разболява от остра пневмония и умира през юли същата година на 26-годишна възраст. Тъй като е много религиозна и е от Третия францисканки орден, тя иска да бъде погребана в масовия гроб на монахините от манастира Санта Киара в Урбино, облечена в обикновено расо. И до днес обаче не е известно мястото на действителното ѝ погребение.

Брак и потомство

∞ 8 февруари 1460 за Федерико да Монтефелтро (* 7 юни 1422, Губио; † 10 септември 1482, Ферара), успешен кондотиер и херцог на Урбино (1444 – 1482), от когото има един син и шест дъщери:

Аура да Монтефелтро († млада)
Джиролама да Монтефелтро († 1482)
Джована да Монтефелтро (* 1463, Урбино; † 1514, Урбино), ∞ 1474 за Джовани дела Ровере (* 1457, † 1501), херцог на Сора и на Арче, господар на Сенигалия, племенник на папа Сикст IV дела Ровере, от когото има трима сина и три дъщери
Елизабета да Монтефелтро (* 1464, Урбино; † 1510, Венеция), чрез брак господарка на Римини, като вдовица монахиня в Урбино с името Киара; ∞ 1479 за Роберто Малатеста Великолепни, господар на Римини (* 1440, Фанол; † 10 септември 1482, Рим), от когото има една дъщеря
Костанца да Монтефелтро (* 1466, Урбино; † 1518, Неапол); ∞ 1483 за Антонело да Сансеверино (* 1458, † 1499), принц на Салерно (1474 – 1486), граф на Марсико, велик адмирал на Неаполитанското кралство (от 1477), от когото има един син
Аниезе да Монтефелтро (* 1470, Губио; † 1 април 1523, Рим), ∞ 1488 за Фабрицио I Колона (* 1460, † 20 март 1520), херцог на Палиано, граф на Албе, Манопело, Талякоцо и др., от когото има петима сина и една дъщеря (известната поетеса Витория Колона)
Гуидобалдо да Монтефелтро (* 17 януари 1472, Губио; † 11 април 1508, Фосомброне), херцог на Урбино (1482 – 1502 и 1503 – 1508); ∞ 1486 за Елизабета Гондзага (* 1471, † 1526), дъщеря на Федерико I Гондзага от Мантуа, от която няма деца.

По време на брака следните извънбрачни и узаконени деца на нейния съпруг също са в двора на Урбино, които тя третира като свои:

Антонио да Монтефелтро (* 19 април 1445, Урбино, † 15 август 1508, Губио), господар на Кантиано и провост на Сант'Агата Фелтрия (1482 – 1500), наместник и наследник на баща си Федерико, ∞ 1475 за Емилия Пио ди Савоя († 1520, Кантиано), дъщеря на граф Марко II Пио, господар на Карпи и Сасуоло, от която няма деца
Елизабета да Монтефелтро (* 1445, Урбино; † 1503, Рим), ∞ вероятно за Роберто ди Сан Северино, граф на Каяцо и Колорно (1462)
Джентиле да Монтефелтро (* 1448, Урбино; † 1513, Генуа или 1529, Пезаро), ∞ 1. за Карло Малатеста, граф на Киаруджоло (1463) 2. 1469 за Агостино Фрегозо, кондотиер, граф на Сант Агата Фелтрия, от когото има четирима сина и четири дъщери

Източници

↑ ^а ^б battista-sforza
↑ Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.
↑ Robin Diana Maury, Larsen Anne R., Levin Carole Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — ABC-CLIO, 2007 — С. 119. — ISBN 978-1-85109-772-2.
↑ Osborne June Urbino: the story of a Renaissance city Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Frances Lincoln Ltd, 2003. — С. 66. — ISBN 978-0-7112-2086-7.
↑ Tinagli Paola Women in Italian Renaissance art: gender, representation, identity Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Manchester University Press, 1997. — C. 58. — ISBN 978-0-7190-4054-2.
↑ Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.
↑ Spielvogel Jackson J. Western Civilization: Since 1300 Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Cengage Learning, 2011. — С. 349. — ISBN 978-1-111-34219-7.

Vogt-Lüerssen, Maike: Battista Sforza Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine., Begegnungen mit Zeitgenossen der Renaissance
Paola Tinagli: Women in Italian Renaissance Art. Gender, Representation, Identity. Manchester 1997 ISBN 0-7190-4053-1.
Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980 ISBN 3-512-00577-2
Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
Sfòrza, Costanzo I, signore di Pesaro, www.treccani.it
SFORZA, www.genmarenostrum.com

Външни препратки

The Gubbio Studiolo and its conservation, Battista Sforza, volumes 1 & 2, The Metropolitan Museum of Art Libraries

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сфорца, Баттиста“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[wikidata-e347fbce5904135758edb240cc83c9dfe7fd684f-v6-1] а ^б battista-sforza

[A-2] Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.

[3] Robin Diana Maury, Larsen Anne R., Levin Carole Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — ABC-CLIO, 2007 — С. 119. — ISBN 978-1-85109-772-2.

[4] Osborne June Urbino: the story of a Renaissance city Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Frances Lincoln Ltd, 2003. — С. 66. — ISBN 978-0-7112-2086-7.

[5] Tinagli Paola Women in Italian Renaissance art: gender, representation, identity Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Manchester University Press, 1997. — C. 58. — ISBN 978-0-7190-4054-2.

[A2-6] Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.

[7] Spielvogel Jackson J. Western Civilization: Since 1300 Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Cengage Learning, 2011. — С. 349. — ISBN 978-1-111-34219-7.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]