Направо към съдържанието

Богомил Гюзел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богомил Гюзел
Богомил Ѓузел
писател от Северна Македония

Роден
Починал
22 април 2021 г. (82 г.)

Учил вСкопски университет
Литература
Жанровестихотворение, есе, пътепис, драма
Семейство
БащаДимитър Гюзелов
Братя/сестриЛиляна Гюзелова

Уебсайт

Богомил Гюзел (на македонска литературна норма: Богомил Ѓузел) е преводач, поет, есеист, писател и драматург от Северна Македония.

Богомил Гюзел е син на българския революционер, деец на ММТРО Димитър Гюзелов и на Донка Иванова, братовчедка на войводата Лазар Дивлянски, една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки.[1] Роден е в 1939 година в Чачак, Сърбия, където баща му е гимназиален учител, тъй като след излизането от сръбския затвор му е забранено да живее в Македония. След освобождаването на Вардарска Македония през 1941 година заедно със семейството си Богомил се завръща в Скопие, където баща му става директор на Радио Скопие. След изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония през 1944 година баща му е убит от македонистката комунистическа власт като „национален предател“.

Богомил Гюзел завършва англицистика в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е в Македонската телевизия и е секретар на Македонския ПЕН център (1963 – 1964). Между 1964 и 1965 година продължава образованието си в Единбургския университет.

Работи като драматург в Скопския драматичен театър (1966 – 1971) и като програмен директор на фестивала Стружки вечери на поезията (1971 – 1973). От 1976 година е библиограф в Народната библиотека „Св. Климент Охридски“. От 1985 до 1999 година отново е драматург в Скопския драматичен театър. От 1999 до 2003 е директор на Стружките вечери на поезията. Гюзел е пръв председател на дружеството Независими писатели на Македония от 1994 година, на чийто двумесечник за литература и култура „Наше писмо“ е главен редактор от основаването му.[2]

От юни 2012 г. е академик на МАНУ. Почива на 22 април 2021 г. [3]

Женен е за писателката Лиляна Дирян.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с българската поетеса и преводачка Цветанка Еленкова на фестивал в Албания, 2009

Богомил Гюзел издава в Северна Македония и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Превежда от английски класически автори като Т. С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир, Бърнард Шоу, Сам Шепърд, Ръдиард Киплинг. Той е един от съставителите на „Антология на съвременната американска поезия“ (1977).

Като поет Богомил Гюзел е определян като част от постмодернистичното течение в литературата на бивша Югославия. В своите поетични и прозаически произведения той отделя специално внимание на миналото, преди всичко на езическия период от развитието на Балканите и интерпретацията на митологичното наследство. Според някои от изследователите на неговото творчество един от емблематичните му стихове е „Главата ми прска под тежината на вековите“ (Главата ми се пръска под тежестта на вековете)[4].

Поезия
  • Медовина, 1962
  • Алхемиска ружа, 1963 (Алхимична роза)
  • Мироносници, 1965 (Мироносци)
  • Одисеј во пеколот, 1969 (Одисей в Ада)
  • Бунар во времето, 1972 (Кладенец във времето)
  • Тркало на годината, 1977 (Колело на годината)
  • Стварноста е сè, 1980 (Действителността е всичко)
  • Опсада, 1981 – (Обсада)
  • Празен простор, 1982
  • Мрак и млеко, 1986 (Мрак и мляко)
  • Рушејќи го ѕидот, 1989 (Рушейки стената)
  • Одбрани песни, 1991 (Избрани стихотворения)
  • Гол живот, 1994
  • Хаос, 1998
  • Она, 2000 (Тя)
  • Одбрана поезија (1962-2002), 2002 (Избрано)
Есета
  • Историјата како маштеа, 1969 (Историята като мащеха)
Проза
  • Куќа цел свет, 1975 (Къща цял свят) – пътеписи
  • Митостории (три драми), 1982
  • Легенди, 1984[5]