Буковец (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буковец.
| Буковец | |
  Буковец  Буковец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 600 души[1] (15 март 2024 г.) 33,1 души/km² |
| Землище | 18,152 km² |
| Надм. височина | 63 m |
| Пощ. код | 3762 |
| Тел. код | 09318 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 06954 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Буковец Венцислав Кирилов (ГЕРБ) |
Бу̀ковец е село в Северозападна България. То се намира в Община Видин, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Буковец е едно от най-големите села в Община Видин. Разположено е на 10,5 km югозападно от град Видин, на 2 км от град Дунавци и на 5 км от местността Божурица (зоната за отдих е обособена във високостеблена дъбова гора в Северозападна България). По данни на НСИ броят на жителите към 1 януари 2007 г. е 854.
Климатът на село Буковец е континентален.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Кулските събития през март 1951 година 5 семейства (17 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 673 | 100,00 |
| Българи | 451 | 67,01 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 5 | 0,74 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 215 | 31,94 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Манастир „Св. Йоан Рилски“ изграден е по волята на цар Иван Срацимир – разположен на 3-4 км западно от селото, в завоя на десния бряг на реката. Славил се е с хубавите си лозя, ливади и гори с изворната си вода. Изграден е по типа на дворцовите манастири в Търново. Под него се намират килии на отшелниците. Разрушен и ограбен от османските турци. През 19 век местното население прави опит да възстанови обителта, но без успех.
- Паметник на загиналите във войните — намира се в центъра на селото. Построен е от майстор Михаил Гълъбов; има размери 4,5 м: открит на 8 юли 1921 г. Изграден е от гранит и варовик. Построен е в чест на падналите във войните — Балканска война 1912-1913, Междусъюзническа война 1913, Първа световна война 1914-1918. Формата е пирамида с надпис „Поклон пред вас, безсмъртни герои и славни синове, паднали при изпълнение на отечествения си дълг през войните 1912 и 1913 г. и 1915 до 1918 г.“ (Изредени са имената на загиналите) „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Водопадите на река Войнишка, която се намира в южната част на селото са 4 броя. Първият се простира на стотина метра по посока на течението от моста. Следващите 3 на по-голямо разстояние, като последният се намира близо до с. Търняне. През летния сезон "Третият" се посещава от доста хора, които искат да се разхладят от летните жеги.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Голяма традиция на село Буковец е духовият окестър — хората го наричат „музиката“, „духовата музика“ или най-познат е с името „Буковската музика“, която всяка неделя изнася концерт по 1 час на площада в селото. Буковската музика свири на кръщанета, сватби и погребения. Хората от селото разказват, че с Буковската музика се раждат, женят и умират; тя е неразделима част от техния живот. Събора на селото е на 7 ноември.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
