Направо към съдържанието

Данте Алигери (линеен кораб, 1910)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Данте Алигери“
Dante Alighieri
Линейният кораб „Данте Алигери“
Флаг Италия
Клас и типЛинеен кораб
ПроизводителRegio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия
Служба
Заложен6 юни 1909 г.
Спуснат на вода20 август 1910 г.
Влиза в строй15 януари 1913 г.
Изведен от
експлоатация
1 юли 1928 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост19 866 t (нормална)
21 900 t (пълна)
Дължина158,4 m (по КВЛ)
168,1 m (максимална)
Ширина26,6 m
Газене8,8 m
Броняпояс: 254 mm;
палуба: 38 mm;
каземати: 100 mm;
кули ГК: 254 mm;
кули СК: 100 mm;
бойна рубка: 305 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
23 парни водотръбни котли Blechynden ;
4 гребни винта;
32 200 к.с. (проектна)
Скорост22 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
4250
морски мили
при 10 възела ход
Екипаж981 души
Въоръжение
Артилерия4x3 305 mm;
4x2 и 12x1 120 mm;
13x1 76,2 mm
Торпедно
въоръжение
3x1 450 mm
„Данте Алигери“ в Общомедия

Данте Алигери (на италиански: Dante Alighieri) е първият италиански линеен кораб. Корабът е заложен на 6 юни 1909 г. в корабостроителницата „Кастелламаре“, спуснат е на вода на 20 август 1910 г., а предаден в експлоатация на 15 януари 1913 г.

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]
Линейният кораб „Данте Алигери“ Схема

Тъй като към 1906 г. точно е завършено построяването на четирите нови бързоходни линейни кораба-додредноути от типа „Vittorio Emanuele“ с достатъчно мощно въоръжение, то Италианският флот не проявява към дредноутите голям интерес до 1908 г., когато флотите на всички велики морски държави започват интензивно да се попълват с корабите от този клас. Първият италиански линкор-дредноут става „Данте Алигери“.

Според техническите изисквания на флота нормалната водоизместимост трябва да бъде не повече от 20 000 тона, скоростта – не по-малко от 22 възела. Бронирането трябва да бъде достатъчно за защита от фугасни снаряди на артилерията от големия и средния калибри на дистанции на боя от 30 – 40 кабелтови.

Калибърът на противоминната му артилерия е 120-мм.

На линкора за първи път в световната практика оръдията на главния калибър (305 мм) са разположени в триоръдейни кули. Тези артилерийски установки са направени от италианските предприятия-филиали на известните британски фирми „Vickers“ и „Armstrong“. Поради това, че доставката на тези оръдия се проточва почти с една година, първи с триоръдейни кули на главния калибър влиза в строй австро-унгарският дредноут „Вирибус Унитис“.

„Данте Алигери“ е добре приспособен за условията на Средиземно море, но едва ли би се оправдал в бойни действия в Атлантика.

Дебелината на главния брониран пояс е 250 мм. Вторият броневи пояс е 100 мм и се намира над първия. Носовата траверса е дебела 100 мм, кърмовата – от 76 до 100 мм. Дебелината на главната бронирана палуба е от 75 до 100 мм.

Оказва се, че корабът е силно претоварен (газенето е с 35 см над планираното), и главния броневи пояс практически напълно се намира под водата.

Бронирането на кулите на главния калибър е: чело – 250, стени – 150 мм.

Проектиран, за да достига максимална скорост от 23 възела (43 км/ч; 26,5 мили в час) при мощност 35 000 к.с. (26 000 кВт), „Данте Алигери“ не достига тази цел на ходовите си изпитания. Корабът развива максимална скорост от 22,83 възела (42,28 км/ч, 26,27 мили в час) при мощност от 32190 к.с.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война „Данте Алигери“ е флагман на Италианската флота, макар да не участва в нито една битка. Линкорът осъществява блокада на източното крайбрежие на Адриатика.

През 1928 г. (15 години след влизането си в строй) корабът е предаден за скрап, тъй като вече се смята за безнадеждно остарял.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Данте Алигьери (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​