Линейни кораби тип „Франческо Карачоло“
| Линейни кораби тип „Франческо Карачоло“ Classe Francesco Caracciolo | |
 Линейните кораби тип „Франческо Карачоло“, схема | |
| Флаг |  Италия |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от типа „Франческо Карачоло“ |
| Производител | Regio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия и др., Италия |
| Служба | |
| Заложен | 12 октомври 1914 г. („Франческо Карачоло“)[1] |
| Спуснат на вода | 12 май 1920 г. |
| Изведен от експлоатация | недостроени, корпусите са утилизирани |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 31 400 t (нормална) 34 000 t (пълна) |
| Дължина | 201,6 m (по КВЛ) 212 m (максимална) |
| Ширина | 29,6 m |
| Газене | 9,5 m |
| Броня | главен пояс: 300 mm; палуба: 50 mm; барбети: 400 mm; кули ГК: 280 mm; каземати: 220 mm; бойна рубка: 280 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 20 парни водотръбни котли Yarrow на нефт; 4 гребни винта; 70 000 к.с. (проектна, нормална); 105 000 к.с. (проектна, форсирана) |
| Скорост | 25 възела (46 km/h) (при нормална тяга) 28 възела (52 km/h) (при форсиране) |
| Далечина на плаване | 8800 морски мили при 10 възела ход |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 381 mm; 12x1 152 mm Зенитна артилерия: 8x1 102 mm; 12x1 40 mm |
| Торпедно въоръжение | 8 x 457 mm или 533 mm ТА |
| Линейни кораби тип „Франческо Карачоло“ в Общомедия | |
Франческо Карачоло (на италиански: Francesco Caracciolo) са серия италиански линейни кораби, които се строят в периода 1914 г. – 1920 г. Това трябва да бъдат първите италиански линкори, въоръжени с 381-мм оръдия на главния калибър. От заложените 4 единици спуснат на вода през 1920 г. е само главният кораб, „Франческо Карачоло“, дострояването на който впоследствие също е отменена.
История на създаването и конструктивни особености[редактиране | редактиране на кода]
В течение на 1910 години в много страни, които строят линейни кораби-дредноути, се забелязва тенденция към увеличаване на калибъра на оръдията на главния калибър. Във Великобритания получават разпространение отначало 13,5-дюймовите (343 мм), а по-късно на корабите от типа „Куин Елизабет“ калибърът е доведен до 15 дюйма (381 мм). В САЩ и Япония новите линкори се проектират с оръдия калибър 14 дюйма (356 мм).
Всичко това не може да не даде тласък към създаването на аналогични кораби и в италианския флот. 6 линкора от типовете „Андреа Дория“ и „Конте ди Кавур“ имат оръдия с калибър 12 дюйма (305 мм) и вече започват морално да остаряват. За да се издигне престижа на страната, са необходими спешни мерки за строителството на собствени свръхдредноути. Значителна роля при приемането на решението за строителството на линкорите с по-голям калибър на ГК, изиграва традиционното съперничество с Австро-Унгария: австро-унгарският флот има намерение, от юли 1914 г., да пристъпи към построяването на серия линкори с 10 350-мм оръдия. През 1913 г. главният корабостроител на флота, контраадмирал Едуардо Ферати, предлага на морското ведомство проект за свръхдредноут с водоизместимост от 29 000 тона с дванадесет 381-мм оръдия на главния калибър и двадесет 152-мм противоминни оръдия. Обаче проектът се оказва прекомерно скъп (120 милиона лири) и от него, в крайна сметка, се отказват[1].
След разглеждането на четири варианта, в окончателния си вид дредноутът има 8 381-мм и 12 152-мм оръдия и според основните си параметри съответства на британския „Куин Елизабет“. С английския линкор има и външна прилика, в частност, линейно-терасовидното разположение на кулите на ГК в краищата. От „чисто италианските“ черти присъстват широко разнесените комини, гладкопалубният силует и необичайно раздалечените една от друга кули на ГК[1]. Симетричното разположение на кулите и надстройките, също характерно за италианската корабостроителна школа, трябва силно да затруднява противника в определянето на направлението на движение на линкора.
Най-същественото отличие се явява високата скорост на кораба – до 25 възела при нормална мощност и 28 възела при форсиран режим на машините. По този начин, „Франческо Карачоло“ се явяват първите в света представители на класа на бързоходните линкори. Сравнимите с тях, според комплексните си характеристики, японски линкори от типа „Нагато“, а също и германските „Макензени“ и „Ерзац Йорк“, формално отнасящи се към линейните крайцери (според германската терминология – големи крайцери), са заложени 2 – 3 години по-късно.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
4 нови, планирани за построяване, линкора са включени в списиците на италианския флот на 3 май 1914 г. Названията си корабите получават в чест на знаменити италианци: адмирала принц Франческо Карачоло, генуезския мореплавател, първооткривателя на Америка Христофор Колумб, генерал-адмиралите Франческо Моросини и Маркантонио II Колона. В промеждутъка от 12 октомври 1914 г. до 27 юни 1915 г.[1] всичките четири единици са заложени в различни корабостроителници.
Първите три кораба се планира да бъдат въведени в строй през 1917 г., а четвъртия през 1918 г. Тези планове нямат късмет да се осъществят. През май 1915 г. Италия встъпва в Първата световна война на страната на Антантата и значителна част от силите и средствата ѝ е пренасочена към строителството на нови разрушители, крайцери, катери в ущърб на строителството на линкорите.
Работите по главния „Франческо Карачоло“ и „Кристофоро Коломбо“ са прекратени през март 1916 г., когато на стапела за строителството на „Карачоло“ вече са поставени 9000 тона метал. Неговата готовност по корпус съставлява 12,5%, по енергетичната установка – 5%, по другите конструкции – не повече от 5,5%. На „Франческо Моросини“ и „Маркантонио Колона“ работите са спрени скоро след началото на строежа.
През октомври 1919 г. построяването на „Карачоло“ е продължено. За седем месеца корпусът на кораба е окончателно формиран и на 12 май 1920 г., пред огромна тълпа от зрители, корабът слиза във водата. Обаче финансовите трудности и следвоенните проблеми не позволяват да се въведе кораба в строй. Отначало възниква идеята той да се дострои като авионосен кораб, но в крайна сметка на 25 октомври 1920 г. корпусът е продаден на компанията „Навигационе Дженерале Италиана“ за преправянето му в товаро-пасажерски лайнер с водоизместимост 31 000 т. (вместимост 25 300 брт), мощност на ЕУ 17 000 к.с. и скорост 16,5 възела. Обаче, и този проект не е реализиран и скоро корабът е предаден за разкомплектоване. На 2 януари 1921 г. всичките четири италиански свръхлинкора са изключени от списъците на флота. Произведените за линкорите 381-мм оръдия са поставени на мониторите, които се използват под Карсо и Хермадой[1].
Представители на проекта[1][редактиране | редактиране на кода]
| Название | Корабостроителница | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота |
Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Франческо Карачоло“ (Francesco Caracciolo) | Държавна корабостроителница в Кастеламаре ди Стабия | 12.10.1914 г. | 12.05.1920 г. | недостроен г. | На 02.01.1921 г. изключен от списъците на флота, разкомплектован за метал |
| „Франческо Моросини“ (Francesco Morosini) | „Одеро“ | 27.06.1915 г. | - | недостроен | На 02.01.1921 г. изключен от списъците на флота, разкомплектован за метал |
| „Кристофоро Коломбо“ (Cristoforo Colombo) | „Одеро“ | 14.03.1915 г. | - | недостроен | На 02.01.1921 г. изключен от списъците на флота, разкомплектован за метал |
| „Маркантонио Колона“ (Marcantonio Colonna) | „Ансалдо“ | 03.03.1915 г. | - | недостроен | На 02.01.1921 г. изключен от списъците на флота, разкомплектован за метал |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Breyer S. Schlachtschiffe und schlachtkreuzer 1905 – 1970. – Munhen: Lehman Verlag, 1970. – 597 s
- Conway’s All the World Fighting Ships 1906 – 1921. – London: Conwey Maritime Press, 1985. – 426 p.
- Gibbons A. The Complete Enciclopaedia of Battleships and Battlecreuisers. – London: Salamander book, 1983. – 274 p.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- FRANCESCO CARACCIOLO battleships ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Франческо Карачоло“
| |||||||||||||||||||
_crowned.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Франческо Караччоло““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |