Направо към съдържанието

Евгений Поливанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений Поливанов
руски и съветски езиковед ориенталист

Роден
Починал
25 януари 1938 г. (46 г.)
ПогребанКомунарка, Москва, Русия

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Областлингвистика
Работил в
Известен седин от първите съветски социолингвисти, автор на „Система на Поливанов“ – кирилична транскрипция за японски език, разработчик на оригиналната теория за езиковата еволюция
Евгений Поливанов в Общомедия

Евгений Дмитриевич Поливанов (12 март 1891, Смоленск – 25 януари 1938, Комунарка, Московска област) е руски и съветски езиковед, ориенталист и литературен критик. Един от основателите на ОПОЯЗ, участник в Гражданската война, в края на 1917 – началото на 1918 г., началник на Източния отдел на Народния комисариат на външните работи на РСФСР и един от двамата заместници на Л. Д. Троцки, служител на Коминтерна, професор в редица университети, активен критик на маризма. Един от основателите на съветската социолингвистика и историческа фонология, създател на оригиналната теория за езиковата еволюция, автор на много трудове за езиците на Изтока (по-специално създателят на използваната руска транскрипция за японски език) и Централна Азия, разработчик на методи за преподаване на руски език на нерусини, участник в езиковото строителство.

Арестуван на 1 август 1937 г. по обвинение в шпионаж за Япония. По време на процеса той не се признава за невинен. На 25 януари 1938 г. е разстрелян и погребан на полигона „Комунарка“. Реабилитиран на 3 април 1963 г.

Поливанов е изключителен полиглот и знае, както сам твърди, 18 езика: френски, немски, английски, латински, гръцки, испански, сръбски, полски, китайски, японски, татарски, узбекски, туркменски, казахски, киргизки, таджикски, естонски и руски [1]. Различни източници сочат, че Поливанов е знаел повече от две дузини езици – вероятно, в допълнение към посочените 18, той е знаел и пасивно някои други езици (в книгата на И. П. Сусов са посочени абхазки, азербайджански, албански, калмикски, асирийски, арабски, грузински, дунгански, корейски и мордовски (Ерзя) езици[2]). Според съвременниците му Поливанов би могъл да преведе без проблем Гьоте от немски на узбекски.[3].

Приживе Поливанов публикува около 140 публикации, включително над 20 книги и брошури. Много творби остават в ръкописна форма или са изгубени[4].

  1. Алпатов В. М., Ашнин Ф. Д. Из следственного дела Е. Д. Поливанова, с. 128.
  2. Сусов И. П. История языкознания.
  3. Алпатов В. М. Филологи и революция.
  4. Алпатов В. М., Ашнин Ф. Д. Из следственного дела Е. Д. Поливанова, с. 142.