Електричен потенциал

Международната организация по стандартизация (ISO) разглежда електричния потенциал в 3 аспекта:

Електричният потенциал при електростатичните полета е скаларна величина, която изразява количествено работата на електричните сили за пренасяне на единица електричен заряд от дадена точка на полето до безкрайност. Обикновено се бележи с $V_{e},C$ или $\varphi$ . Числено е равен на отношението на работата към електричния заряд:

V_{e}={\frac {A}{q}}

Градиентът от електричния потенциал с обратен знак е равен на електричния интензитет:

E=-\operatorname {grad} \,V_{e}

Измервателната единица за електричен потенциал е волт ( $\mathrm {V}$ ):

\mathrm {{V}={\frac {J}{C}}}

, или джаул върху кулон.

Потенциалната разлика (наричана още напрежение) между две точки O и N се определя като линеeн интеграл на електричния интензитет от т. O до т. N:

U=V_{e}(N)-V_{e}(O)=\int \limits _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathbf {dl} .

Равенството важи за случая, когато магнитното поле не се изменя във времето. За изменящи се във времето полета

-\int _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathrm {d} {\boldsymbol {\ell }}\neq V_{e}(N)-V_{e}(O),\,

за разлика от електростатиката.

Електродвижещото напрежение се получава, ако енергията, получена от един източник, се раздели на електричния заряд, пренесен през източника.

И трите величини се измерват във волтове. Международната електротехническа комисия е въвела като общо понятие за тези близки по значение величини английската дума voltage (напрежение).

Външни препратки

Страница на IEC

Източници

„Основи на електротехниката“, Л. Ананиев, П. Мавров, издателство „Техника“, София, 1995