Звенимир

Звенимир
	Звенимир
	; Село Звенимир на фона на обширните горски масиви
	Звенимир Звенимир
Общи данни
Население	401 души (15 март 2024 г.); 40,5 души/km²
Землище	9,904 km²
Надм. височина	213 m
Пощ. код	7644
Тел. код	08693
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	30507
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община; – кмет	Главиница; Неждет Джевдет ; (ДПС; 2019)
Кметство; – кмет	Звенимир; Tезджан Юмер; (ДПС)
Адрес кметство
	ул. „Осма“ 9
	Звенимир в Общомедия

Звенимир е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, област Силистра.

География

Село Звенимир се намира на 64,6 км от областния център Силистра, на 14,4 км от град Главиница, на 28,7 км от град Дулово, на 39,8 км от Тутракан и на 18,3 км от град Исперих. Селото се намира на 387 км от столицата София, на 154 км от град Букурещ и на 29 км по въздушен път от река Дунав.

Звенимир попада на територията на историко-географските области Лудогорие и Южна Добруджа

Населението на Звенимир е 370 души (1 февруари 2011 г. НСИ).

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. По време на снежна буря през месеците януари и февруари, североизточните ветрове достигат скорост от 90 – 100 км/ч. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 10 – 11 °C.^[2] През летните месеци, температурите достигат до +40 C, а през зимата до -30 C. Снежната покривка в района се задържа сравнително дълго – около 60 дни в годината. Годишната сума на валежите е около 550 – 600 мм. Преобладаващата надморска височина е от 189 до 213 м.

Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед. В овощните градини край селото се отглеждат сини сливи и кайсии.

Малка част от защитената местност "Айкъръ орман" между селата Звенимир и Падина

Селото е заобиколено от обширни и много гъсти гори, в които животинският свят е много богат. Срещат се благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, чакал, дива котка, лисица, муфлон и много други видове.

История

Село Звенимир е съставено от 2 села – Авдулар и Айваткьой. През Османския период, след Освобождението и по време на румънското управление селото носи името Авдулар. От 1913 до 1940 година, селото попада в границите на Кралство Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. В периода между 1913 и 1940 г. село Авдулар попада в община Аккадънлар (дн. Дулово), окръг Дуростор (днешна Силистра). Според преброяването, проведено през 1934 г., населението на Авдулар възлиза на 276 жители. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Звенимир.

След 1944 година Звенимир е съставно село към селски общински съвет в Паисиево, от 1956 г. – към селски общински съвет в Зебил, а от 1979 г. – към селищна система и по-късно община с център Главиница. Пре периода 1971 – 1979 г. Звенимир е селски общински център със съставни села Вълкан, Зебил и Листец.

Народно начално училище „Георги Димитров“ – с. Звенимир действа от 1944 до 2008 г. ТКЗС „Съгласие“ в селото е учредено през 1955 г.^[3]

Религии и етнически състав

Населението на Звенимир е съставено изцяло от етнически турци, които изповядват религията ислям.^[4]

В територията на селото има две джамии.

Икономика

В селото се развива предимно земеделска дейност от земеделска кооперация „Айват-93“. Основната ѝ дейност е производство и реализация на зърнени и технически култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др. Също така кооперацията има фурна на територията на селото, която се занимава с производството на хлебни изделия.

Обществени институции

Кметство Звенимир – Адрес: с. Звенимир, ул. „Осма“ № 09, обл. Силистра
Народно читалище „Светлина-1960“ – Създадено през 1950 г. Адрес: с. Звенимир, ул. „Осма“ № 09, обл. Силистра
АПМП-ИП Д-р Милен Бобчев, – Адрес: с. Звенимир ул.„Втора“ №47, обл. Силистра^[5]

Природни забележителности и културни редовни събития

В селото има новоизграден кът за отдих, наречен „Дере Кулак“. В територията на селото има и два живописни парка. В землището на селото растат и три вековни дървета от вида цер на възраст около 250 години.^[6]

Всяка година се чества празникът на селото на 1 май. Канят се културни дейци от съседни села (в програмите са включени народни танци, песни, обичаи и състезания).