Колешино
| Колешино Колешино | |
| — село — | |
 Общ изглед от Колешино | |
  Колешино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 270 m |
| Население | 845 души (2002) |
| Пощенски код | 2435 |
| МПС код | SR |
| Колешино в Общомедия | |
Колешино (на македонска литературна норма: Колешино; на гръцки: Κολέσινο) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 1200 души (2002).
География
[редактиране | редактиране на кода]Колешино се намира во подножието на планината Беласица, на надморска височина от 270 метра.[1]
Основна забележителност на селото е Колешинският водопад, разположен южно от него на река Баба в Беласица. Висок е 19,5 метра. До него през 2006 година е изградена екопътека.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
За името на селото има две легенди. Едната е, че то идва от голямото клане в Беласишката битка от 1014 година между цар Самуил и византийския император Василий II. Това е и написано на табела в селото. Втората легенда е, че името идва от овчаря Коле, който пръв се заселил на мястото на селото.[1]
Според местните жители селото първоначално е било разположено на 500 m по-южно в местността Лееще (Леши) и се викало Спаса. След това се мести в местността Морлада и селото почнало да се вика Колешино, и още по-късно се преместило на сегашното място.[1]
В писмените източници селото се споменава в османски документ от 1519 година, когато имало двадесет християнски семейства и едно мюсюлманско.[1] В края на XVI век Калошинче (Калошиндже) е в състава на нахия Уструмджа, лива Кюстендил. През 1591 година част от селото е тимар на Дениз, син на Реджеб, след смъртта на предишния тимариот Илиас.[2]
През XX век селото е чисто българско. Според местна легента в пролома на река Баба се хвърлят 16 калугери, за да не бъдат хванати османците.[1]
Църквата „Свети Спас“ е от 1840 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Колешин (Coléchine) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 313 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кулешино е населявано от 660 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век почти цялото село е гъркоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кулешино има 768 българи патриаршисти гъркомани и 16 българи протестанти. Там функционира гръцко училище.[6] В селото преподава гръцката учителка Екатерини Стамбули.[7]
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от Колешино, се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.[8]
По време на Хуриета, вестника „Отечество“ известява, че гръцкият офицер Лопис, който по това време служи в Струмица като гръцки учител, заплашва патриаршисти от Колешино, защото забелязва сред тях желание да се премине в екзархията.[9]
При избухването на Балканската война 3 души от Колешино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1961 година в селото има 1240 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 845 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 838 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Освен православна църква „Свети Спас“ (към началото на XX век 160 семейства), в селото има и евангелско-методистка (60 семейства); адвентистка (15 семейства) и църква на Свидетелите на Йехова (10 семейства). В селото работи основното училище „Видое Подгорец“, както и Дом на културата. В 1939 година е изградена чешмата Даревица.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Колешино
Андон Буфски (Антониос Буфидис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[12]- Аристид Козаров (Аристидис Козарис), четник в гръцка андартска чета в Македония[13]
Боне Китанов (1879 – след 1943), български революционер
Видое Подгорец (1934 – 1997), писател от Република Македония- Вилма Трайковска, първа дама на Република Македония
- Димитър Пандов (Пандев), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 9-а велешка дружина[14]
- Евтим Калайджиев Колешински (Ефтимиос Каладзис или Колесйотис), гръцки военен на гръцка андартска чета в Македония[15]
- Иван Малтарев (Йоанис Малтарис), четник в гръцка андартска чета в Македония[16]
- Лазар Евтимов (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 9-а велешка дружина[17]
- Мильо Божинов Попризов (1867 – след 1943), български революционер
- Панде Атанасов (? – 1907), гръцки андартски капитан
- Сократ Стойков (о. 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Никола Жеков[18]
- Сотир Козаров (Сотириос Козарис), гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония[19]
- Стоян Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[20]
- Хараламби Козаров, гръцки андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Колешино // Општина Ново село. Посетен на 21 декември 2019 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 314-315.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 72. (на гръцки)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα.
- ↑ Гръцки дивотии // Отечество. Година I. Брой 10. 27 март 1909 година. с. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Μπουφίδης Αντώνιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Κοζάρης Αριστείδης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533, 532.
- ↑ Καλαντζής ή Κολεσιώτης Ευθύμιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Μαλτάρης Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 658.
- ↑ Κοζάρης Σωτήριος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
| ||||||||||||||||
