Конституционен блок
Тази статия е за коалицията от 1922 – 1923 г. За коалицията, образувана през 1936 г., вижте Петорка.
Конституционният блок е коалиция на Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия. Той е образуван на 6 юли 1922 по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, за да обедини усилията на основните партии от демократичната опозиция срещу управлението на Българския земеделски народен съюз. Атакува остро и комунистите.
На 10 септември 1922 в печатница Ст. Фъртунов в Търново е издаден единствен брой на политическия вестник „Търновска конституция“ – орган на конституционния блок в Търновския окръг. Конституционният блок организира в града голям събор на 17 септември 1922, в който трябва да участват повечето негови лидери.[2] Под предлог, че провежда конгрес на производители на захарно цвекло, земеделското правителство реагира и събира в града на същия ден тълпи от земеделци, които се саморазправят физически с водачите на опозицията от Конституционния блок. Много от последните са задържани от полицията, а други напускат страната[3] – арестувани са бившите министри Александър Малинов, Теодор Теодоров, Стоян Данев, Михаил Маджаров, Андрей Ляпчев, Георги Данаилов, Никола Мушанов, Стефан Бобчев и Димитър Яблански, а Атанас Буров успява да избяга в Румъния.[4]
През ноември е проведен референдум, след който опозиционните лидери са дадени под съд за дейността им в минали правителства. През април 1923 правителството на Александър Стамболийски провежда избори, в които печели около 4/5 от местата в парламента.
След Деветоюнския преврат през 1923 водачите на Конституционния блок са освободени от затвора. На 19 юли е взето решение Конституционния блок да бъде разпуснат и да се пристъпи към сливане на партиите в едно цяло. Основните инициатори на коалицията Атанас Буров и Андрей Ляпчев са активни в създаването на новата партия Демократически сговор.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Земледелски глас (дигитално копие) / 16/09/1922, No. 5, 1 стр.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 432.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 118 – 123.
- ↑ Земледелски глас (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.
