Максим Ненов
| Максим Ненов | |
| български революционер | |
 Максим Ненов (в средата) с двама свои четници | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Максим Ненов в Общомедия | |
Максим Ненов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Максим Ненов е роден в 1870 година в Тресонче, тогава в Османската империя.[2] Завършва основно образование в родното си село и става ученик на Дичо Зограф.[3] След като изучава занаята заминава за България и се установява в Стара Загора, където е доста търсен зограф, зидар, иконописец и калиграф. В 1893 година работи в „Свети Георги“ в Луковит с Мирон Илиев.[3] В България се свързва с революционната емиграция от Македония и в 1899 година влиза във ВМОРО.
През лятото на 1902 година е четник в четата на полковник Анастас Янков.[4] В края на годината заедно с Павел Караасанов и още 7 четници е изпратен от Върховния комитет да овладее Галичкия революционен район. Местният ръководител и братовчед на Ненов Иван Юруков го убеждава да не влиза в конфликти с местните дейци и да стане помощник-войвода в четата на Янаки Янев.[5][4]
През май 1903 година организира чета в София от 53 души македонски българи от Дебърско и тръгва към родния си край. На 29 май четата му е обкръжена от турци на връх Чавките в планината Голак. В сражението Максим Ненов пада убит заедно с подвойводата си Димитър Стефанов Домазетов от село Ябланица и 16 други четници. Сражението е описано от секретаря на четата Димитър Арсов Митрев, учител от Лазарополе, в дневника му. Останалите живи от четата, под ръководството на Димитър Арсов, стигат до района и вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание.[6]
| Списък на загиналите четници на връх Чавките | ||
|---|---|---|
| Номер | Име | Селище |
| 1. | Максим Ненов | Тресонче |
| 2. | Петър Юруков | Тресонче |
| 3. | Добе Йосифов | Тресонче |
| 4. | Ефто Ристов Чалия | Лазарополе |
| 5. | Спас Глигоров | Лазарополе |
| 6. | Никола Долев | Лазарополе |
| 7. | Милош Митрев | Сливен |
| 8. | Георги Сливенски | Сливен |
| 9. | Димитър Стефанов | Ябланица |
| 10. | Софроний Спасов | Осой |
| 11. | Марко Ристов | Росоки |
| 12. | Марко Росочки | Росоки |
| 13. | Милош Богданов | Годиве[7] |
| 14. | Ташко Цветков | Гари |
| 15. | Ристо Китанов | Долно Косоврасти |
| 16. | Ангел Георгоски | Селце |
| 17. | Марко Урдарески | Райчица[8] |
| 18. | Ангел Алексиев | Банища |
На 11 юни 1928 година Галичко–Реканското културно-благотворително братство „Свети Йоан Бигор“ и Дебърското благотворително братство в София издават възпоменателен лист за Максим войвода под името „Дебърски глас“.[9]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Арсов - „29 май 1903 г.“ – спомените на секретаря на четата на Максим Ненов за сражението при връх Чавките на 29 май 1903 г., публикувани като подлистник на в. „Дебърски глас“, брой 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, София, 1909 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Янковъ, Асенъ Ив. Дебърскиятъ войвода Максимъ Неновъ // Илюстрация Илиндень 8 (18). Илинденска организация, Юлий 1929. с. 11 - 12.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 325-326.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Јуруковски Јован (5) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 109.
- ↑ Според други източници Богданов е от Лактине и оцелява: Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19..
- ↑ Сайт на Тресонче Архив на оригинала от 2012-07-02 в Wayback Machine..
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 79.
