Направо към съдържанието

Мария Кристина Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Кристина.
Мария Кристина Савойска
Maria Cristina di Savoia
кралица на Двете Сицилии
Родена
Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска
Починала
31 януари 1836 г. (23 г.)
ПогребанаНеапол, Италия
РелигияКатолическа църква
Управление
Период21 ноември 1832 – 31 януари 1836
ПредшественикМария-Исабела Бурбон-Испанска
НаследникМария Тереза Австрийска
Други титлипринцеса на Сардиния
Герб
Канонизация
Празник31 януари
Семейство
РодСавойска династия, Неаполитански Бурбони
БащаВиктор Емануил I Савойски[1]
МайкаМария Тереза Австрийска-Есте[1]
Братя/сестриМария Беатрис Савойска
Мария Аделаида Савойска
Карл Емануил Савойски
... Савойска
Мария Тереза Савойска
Мария Анна Савойска
СъпругФердинанд II от Двете Сицилии (21 ноември 1832)[1]
ДецаФранчеко II от Двете Сицилии
Мария Кристина Савойска в Общомедия

Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска (на италиански: Maria Cristina Carlotta Giuseppa Gaetana Efisia di Savoia), известна като Мария Кристина Савойска (Maria Cristina di Savoia; * 14 ноември 1812, Каляри; † 31 януари 1836, Неапол), е принцеса на Савоя и кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Фердинанд II от Двете Сицилии. През 2014 г. е беатифициарана за блажена от Католическата църква.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-малката дъщеря на сардинския крал Виктор Емануил I Савойски (* 1754, † 1824) и на ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Нейните баба и дядо по майчина линия са ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Мария Беатрис Рикарда д'Есте, а по бащина – император Франц I и ерцхерцогиня Мария Терезия.

Има един брат и пет сестри:

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Години в Торино

[редактиране | редактиране на кода]

Мария Кристина е родена в град Каляри на 14 ноември 1812 г., по време на Наполеоновия период, когато Пиемонт, където се намира столицата на кралството Торино, е анексиран към Френската империя. В дневника за 24-месечния си престой в Сардиния вуйчо ѝ Франц IV разказва: „Помогнах на сестра ми кралицата да роди, да я подкрепям, да я подвигам... На 8:45 часа тя роди много здраво едро момиченце, наречено Кристина", добавяйки, че кръщенето е било отпразнувано в 17.30 в Катедралата на Каляри с кръстници бъдещия крал Карл Феликс Савойски и съпругата му Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.

Родителите ѝ, изгнаници в Сардиния, са много религиозни и ѝ дават строго образование. Момиченцето, наричано галено Тинтина, изживява детството си в период на икономически затруднения и в атмосфера, пропита с мистицизъм, свикнала с религиозни практики, милосърдие, ред и дисциплина. През май 1814 г., когато политическата ситуация се променя след абдикацията на Наполеон, Виктор Емануил I се завръща в Торино, където през 1815 г. Мария Тереза, регентка на острова, се присъединява към него със семейството си. Малката Мария Кристина получава образованието си в двора. Майка ѝ е авторитарна и решителна жена и помага за нейното образование, основано преди всичко на добрите маниери и женската работа. За неин възпитател и духовен водач е избран неаполитанецът от Оливетанския орден Дж. Б. Терци, учител по математика и професор по астрономия. Именно той преподава на Мария Кристина катехизиса на монсеньор М. Казати, както и география, аритметика, алгебра, геометрия, физика, минералогия и накрая езици, музика, пеене, рисуване и калиграфия. Противно на обичая на савойския двор да използва френски тя пише личните си писма на италиански език.[2]

На нея е посветен Форт „Мария Кристина“ – военно укрепление близо до град Осоа, част от комплекса фортове на Есейон, тогава на границата с Франция и включен в савойските владения.

На 9-годишна възраст, след абдикацията на баща ѝ, Мария Кристина живее в Ница, Генуа и в Тоскана. От Генуа тя с майка си често посещава сестрите си – херцогини на Модена (Мария Беатрис) и на Лука (Мария Тереза). Накрая семейството се установява в Монкалиери близо до Торино, където тя губи баща си през 1824 г., след което се завръща в Генуа.[2]

През 1825 г. е в Рим за юбилея: посещава църкви, свети места и се среща на няколко пъти с папа Лъв XII. Има различни епизоди за нейната религиозна преданост и смирение, които създават „почти легендарна аура“ около нея. След шест месеца се връща в Генуа, а след това отново е в Рим в края на годината и до средата на 1826 г., за затварянето на светата врата и юбилея. Връща се в Рим през 1828 – 29 г. за почивка.[2]

Различни свидетелства свидетелстват за нейната забележителна, но не показна красота, простота в облеклото, умереност, жив характер, чувство за хумор, ирония, любов към танците, но не и към театъра.

През 1830 г. торинската аристокрация организира голямо празненство в нейна чест за годежа ѝ с Фердинанд II, крал на Двете Сицилии. Баронеса Олимпия Савио, която по този повод дебютира в обществото, си спомня за нея в мемоарите си: „Принцеса Кристина нямаше още 20 г. по това време: тя беше красива, със сериозна и нежна красота: висока, бяла, две големи вълни от кръгли кафяви кичури поетично украсяваха това лице – бледо, осветено от две големи изразителни очи. Тя носеше синьо-бяла рокля, цветовете на небето, за което беше предназначена, и носеше голяма диадема от диаманти на челото си. Не танцуваше, защото строгият етикет не го позволяваше. Привлечен от тази симпатична, отчетлива и същевременно толкова скромна личност, имах очи и симпатии само към нея, единствената привлекателна сред онези короновани глави“.

Брак

[редактиране | редактиране на кода]
Крал Фердинанд II, съпруг на Мария Кристина

Мария Кристина е много религиозна и изключително набожна и трудно я отказват от това да стане монахиня[3]. Под натиска на крал Карл Алберт Савойски на 21 ноември 1832 г. в Светилището на Волтри близо до Генуа тя се омъжва за краля на Двете Сицилии Фердинанд II, ставайки кралица.[4] Нейният брак е желан по политически причини: за да се попречи на Фердинанд да се ожени за представителка на дома на Франция, поддръжник на парламентарните институции, и във всеки случай да се контролира поведението на неаполитанския суверен, за когото се страхуват, че в крайна сметка ще се обърне към либералната кауза. Съюзът обаче се оказва безполезен в това отношение, тъй като кралят, ревнив към авторитета си, предотвратява всякаква намеса на кралицата в политическия живот.[5]

Пламенна християнка, Мария Кристина заживява в двор, чийто начин на живот е много далеч от нейната чувствителност. Има известни трудности в отношенията си с буйния ѝ съпруг, но успява да смекчи ако не неговите нрави, то поне репресивната му политика. За няколкото години, в които е кралица, успява да предотврати изпълнението на всички смъртни присъди.[6] Тя обаче няма възможност да се впусне в друга политическа намеса: посвещава се главно на благотворителност към бедните и болните. Жена с голяма смирение, Мария Кристина се харесва на всички и умее да реагира интелигентно на шегите на съпруга си: говори се, че един ден, когато седнала на пианото, а Фердинанд дръпнал стола ѝ назад, смеейки се, чул тя да му казва: „Мислех, че съм се омъжила за краля на Неапол, а не за негодник“.[7]

Света кралица

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет от 1834 г.
Портрет от 1834 г.

Говори се, че тя е нещастна заради съпруга си, и има безкрайни анекдоти, които целят да покажат колко е жалко положението ѝ в двора на Бурбоните. Противно на това, което се вярва, „Реджинела Санта“ („Светата кралица“), както я наричат неаполитанците, обича съпруга си. В новото си семейство Мария Кристина е близка със зълва си принцеса Мария Антоанета, две години по-млада от нея. Въпреки това двете приятелки трябва да се разделят, когато принцесата заминава за Флоренция за брака ѝ на 7 юни 1833 г. с Великия херцог на Тоскана Леополд II. Мария Кристина по-късно пише: „За мен бе голямо страдание да се разделя със зълва си Антониета, която е толкова добра и с която вече бях свързана в близко приятелство“.[8]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 31 януари 1836 г. на 23-годишна възраст вследствие на усложненията от раждането на 16 януари на първото ѝ дете – бъдещия и последен крал на Двете Сицилии Франческо II. Самият Франческо е възпитан в култа към майка си, наричана Светата кралица. Фердинанд, по-малко от година по-късно, се жени повторно за Мария Тереза Хабсбург-Тешен. Единственото дете на Франческо II и съпругата му Мария София Баварска – момиче, което се ражда, когато родителите ѝ вече са в изгнание, живяло само три месеца, носи името на баба си.

Беатификация

[редактиране | редактиране на кода]
Филипо Марсили, Портрет на блажената Мария Кристина Савойска, 1835, Кралски дворец в Казерта

Крал Фердинанд II започва процеса за беатификация на починалата си съпруга. На 10 юли 1859 г. папа Пий IX я провъзгласява за преподобна.

На 25 януари 2014 г. в базиликата „Санта Киара“ в Неапол – пантеон на владетелите на Бурбоните, където тя е погребана, се провежда обредът по беатификацията ѝ с тържествено евхаристийно тържество, председателствано от кардинал Крешенцо Сепе – митрополит архиепископ на Неапол, подпомогнат от кардиналите Анджело Амато, кардинал легат за беатификация като префект на Конгрегацията за каузите на светците, и Ренато Рафаеле Мартино, и от архиепископите Томазо Капуто, Армандо Дини, Фабио Бернардо Д'Онорио, Ариго Мильо и Марио Милано.[9] На церемонията присъстват херцогът и херцогинята на Кастро, принцовете Карл и Камила Бурбон-Две Сицилии, принц Дон Педро де Бурбон със съпругата си София и техните деца, Анна Орлеанска – херцогиня на Калабрия, принц Амадей и принцеса Силвия Савойски-Аоста, принцеса Клотилда Савойска и принц Сергей Югославски като представляващ принц Виктор Емануил, принцеса Мария Габриела Савойска, Дон Дуарте, херцог на Браганса, както и членове на домове Бурбони и Хабсбург-Лотаринги.

За целите на беатификацията Католическата църква смята за чудотворно изцелението на Мария Валарино, която е болна от юни 1866 г. от злокачествен тумор в дясната гърда и начален тумор в лявата. Валарино отказва операция, като се доверява на застъпничеството на преподобната Мария Кристина и чрез поглъщане на фрагмент от тъкан, принадлежаща на мощите "ex depositis" на преподобната, болестта започва да регресира веднага и изчезва след седмица. Мария Валарино умира 39 години по-късно без рецидив.[10]

И през 21 век днес гробът ѝ в Базилика „Санта Киара“ в Неапол е обект на народно поклонение.[5]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]
крал Франциск II, син

∞ 21 ноември 1832 в Светилището на Волтри до Генуа за Фердинанд II (* 12 януари 1810, Палермо; † 22 май 1859, Казерта), крал на Двете Сицилии, от когото има един син:

  • Франциск от Асизи Мария Леополд Бурбон-Две Сицилии (* 16 януари 1836, Неапол; † 27 декември 1894, Арко), наречен Франческело, като Франциск II, крал на Двете Сицилии (1859 – 1861), ∞ 1859 за Мария София Баварска (* 4 октомври 1841, † 19 януари 1925), херцогиня на Бавария, сестра на Лудвиг II Баварски, от която има една дъщеря.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Luciano Regolo, La reginella santa – Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000. ISBN 88-86792-22-0
  • Arrigo Petacco: La regina del sud. Mondadori, Mailand 1992, ISBN 88-04-43391-4.
  • Antonio Bresciani, La venerabile Maria Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie, Roma, Civiltà Cattolica, 1859
  • Alberto Amante, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie (1812-1836), Torino, Paravia, 1933
  • Luciano Regolo, La reginella santa - Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000
  • Gianni Califano, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie, Gorle, Velar, 2012
  • Cristina Siccardi, Sono Maria Cristina. La Beata Regina delle Due Sicilie, nata Savoia, Cinisello Balsamo (MI), San Paolo, 2015
  • Nadia Verdile, Regine. Spose bambine, eroine e sante dall'Europa alla corte di Napoli, Lucca, Maria Pacini Fazzi Editore, 2018
  • Paolo Cau, Dal diario di Francesco d'Austria-Este: i due soggiorni in Sardegna, in "Quaderni Estensi", rivista online dell'Archivio di Stato di Modena, della Galleria Estense e della Biblioteca Estense, n. 6, с. 348÷366

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Maria Cristina <regina delle Due Sicilie> // Посетен на 22 януари 2023 г.
  2. ↑ а б в MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
  3. ↑ ; бел. на Umberto Renda в L. Settembrini, Ricordanze della mia vita, Torino, Paravia, 1944, с. 27 (n.1)
  4. ↑ Regolo, с. 238
  5. ↑ а б Nino Cortese. MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
  6. ↑ L. Settembrini, cit., с. 27
  7. ↑ A. Luzio, Garibaldi, Cavour e Verdi, Torino, Fratelli Bocca, 1924, с. 459
  8. ↑ Regolo, с. 349
  9. ↑ Maria Cristina di Savoia, la regina dei poveri è ora beata // 26 gennaio 2014.
  10. ↑ Beata Maria Cristina di Savoia Regina delle Due Sicilie // Посетен на 2023-7-18.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Cristina di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мария_Кристина_Савойска&oldid=12371081“.