Медовина (село)

Тази статия е за селото Медовина. За напитката със същото име вижте Медовина (напитка).

---

Медовина
Сградата на читалището
Медовина 43.324575, 26.175332 Медовина
Общи данни
Население	676 души (15 март 2024 г.) 22,7 души/km²
Землище	29,816 km²
Надм. височина	303 m
Пощ. код	7863
Тел. код	06033
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	47634
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Кметство    – кмет	Тодор Борисов (Граждани за Общината)
Медовина в Общомедия

Медовина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География

Селото се намира на около 4 км югозападно от Попово, на около 300 м надморска височина, на пътя за град Антоново. Разположено е в равнинна местност. Непосредствено до него преминава ж. п. линията София – Варна. Землището му граничи с тези на селата: Паламарца, Славяново, Посабина и град Попово. С градовете Попово и Антоново и със селата Славяново и Посабина е свързано чрез асфалтови пътища, а черни пътища го свързват със селата Посабина, Ковачевец и Паламарца.

Селото е образувано от следните четири махали: Горната махала, Богдан махала, Крачол махала и Офе махала.

Кратка историческа справка

Преди Освобождението селото е носило името Балджи Омур Кьой (селото на пчеларя Омур). През 1573 г. селото е записано в турски данъчен регистър със същото име и от тогава съществува постоянно, след прекъсвания от 1555.

Преди началото на 16 век е носело българското име Глоговиче, но се е намирало в местността Корията (на около 2 км северозападно от сегашното си землище). След появата на смъртоносен мор се е изселило на сегашното си землище. През 16 век е имало и статут на соколарско село с 12 соколари-мюсюлмани.

По време на Освобождението в селото е имало около 30 български и 150 турски къщи. Първоначално българското население избягало по време на сраженията към Лудогорието, опасявайки се от преследванията на черкезите, които тогава грабели и убивали. На 28 ноември 1877 г. в близост до селото (местността Карши махле) се е водило голямо сражение между руските войници и турската войска, в което турците били победени и принудени да отстъпят.

Балджи Омур първоначално е било турско селище, в което през 60-те г. на 19 век започнали да се заселват и българи от Стара планина, главно от Еленско.

След 1878 г., но най-много около 1883 г. дошли нови преселници-балканджии от Еленско, Тревненско (колиби Хитровци) и Габровско. Имало заселници и от Садина и други села в Поповско.

Българско училище в селото било открито непосредствено след Освобождението, а новата му сграда била построена през 1883 г. Негов патрон става името на Васил Левски. Днес то не функционира, а децата на селото учат главно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в град Попово.

Селото имало стара църква, построена през 1860 г., която била ограбена и полусрутена по време на Освободителната война. С нов църковен храм, носещ името на архангел Михаил селото се сдобива едва през 1934 г. Храмът и камбанарията му са ремонтирани и укрепени през 2009 г. със средства на местни дарители и по-малки суми от Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията;

На 14 август 1934 г. село Балджи Омур е преименувано на село Медовина с министерска заповед.

Турскоезичното население напуска селото на етапи през 1914, 1928 и 1950 г., като малка част от него остава в селото. През 50-те години на 20 век в Медовина се заселват българи и от кюстендилските и врачанските села.

През 2006 г. в селото е изграден „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища“. В него днес живеят 50 души с различни увреждания, а в защитените жилища пребивават още 15. Домът разполага с всички необходими условия за осигуряване на качествена социална грижа – модерно обзавеждане, стаи за отдих, за усамотяване, за трудова терапия, фитнес, двор с параклис и др.

Старите селски родове са били: Даскалови, Драгошиновите, Игнатевците, Казаковите, Неновите, Райковите, Ралевците, Сапунджиите, Белберите, Саидоглу и др.

Религии

• Християнска (източноправославна) – преобладваща;
• Мюсюлманска;

Обществени институции

• Кметство;
• Народно читалище „Иван Иванов“, основано първоначално през 1891 г.;
• СПИ „Васил Левски“ – закрито;
• Целодневна детска градина; - закрита
• „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища“;
• Църковно настоятелство;
• Джамия;

Културни и природни забележителности

• В землището на селото се откриват останки от различни исторически епохи: праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни некрополи, тракийско светилище, намиращо се на 1 км западно, отляво на асфалтовия път за село Посабина и др.;
• Църковен храм „Св. Архангел Михаил“, изграден през 1934 г.

Редовни събития

• Събор на селото – провежда се всяка година през последната неделя на месец октомври
• Фолклорен празник „Цветница“
• Фолклорен празник “Гергьовден”
• Национален фестивал “Никулденско веселие”

Личности

• Иван Иванов (1923 – 1944) – партизанин от Поповския партизански отряд, загинал на 23 март 1944 г. в бункера в землището на село Ковачевец
• Любомир Бончев (р. 1931) – български политик от БКП

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4).

Други

Фолклорна Формация „Цветница“

Фолклорна Формация „Цветница“ с художествен ръководител Петър Кирилов е формация съставена от няколко отделни групи:

• Детска Фолклорна Група „Цветница“ – съставена е основно от деца на възраст между 7 – 16 години, групата представя различни обичаи и народни танци. Създадена е през април 2014 г. - закрита
• Клуб за народни хора и танци „Цветница“ – съставена основно от жени. Създадена е през април 2015 г. - действаща
• Фолклорна Формация "Цветница" - действаща и до днес.
• Вокално трио "Цветница" - създадено през януяри 2014 - действа и до днес.

Външни препратки

• Местни избори 2007 – резултати за селото Архив на оригинала от 2008-11-23 в Wayback Machine.