Направо към съдържанието

Мерцедес-Бенц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Mercedes-Benz.
„Мерцедес-Бенц“
Mercedes-Benz Group AG
Центърът „Мерцедес-Бенц“ в Щутгарт
Центърът „Мерцедес-Бенц“ в Щутгарт
ТипПодразделение на Mercedes-Benz Group
Търгувана като
Индустрияавтомобилостроене
Жанравтомобили
ПредшественикBenz & Cie.
Daimler Motoren Gesellschaft
Основаване1883 г.;
преди 141 години (1883)
ОснователКарл Бенц
Готлиб Даймлер
Вилхелм Майбах
СедалищеЩутгарт, Германия
Ключови личностиБернд Пишетсридер (председател на наблюдателния съвет)
Ола Келениус (президент и CEO)[1]
СлужителиПовишение 172 425 (2021)[2]
Продуктиавтомобили
двигатели
камиони
автобуси
мотоциклети
селскостопанска техника
Годишни приходиПовишение €133,9 млрд. (2021)[2]
Оперативна печалбаПовишение €16,0 млрд. (2021)[2]
Чиста печалбаПовишение €23,4 млрд. (2021)[2]
Общо активиПонижение €258,8 млрд. (2021)[2]
Собственик
Дъщерни компании
Списък
Уебсайтwww.mercedes-benz.com
допълнение
  • Собственост[5]
„Мерцедес-Бенц“ в Общомедия

„Мерцедес-Бенц“ (на немски: Mercedes-Benz, произношение [mɛʁˈtseːdəs ˈbɛnts] или |dɛs-|[6]) е търговска марка и едноименна компания – производител на премиум автомобили, камиони, автобуси и други превозни средства, който е част от немския концерн „Мерцедес-Бенц Груп“. Това е една от най-разпознаваемите автомобилни марки в света.[7]. Централата на Mercedes-Benz се намира в Щутгарт, Баден-Вюртемберг, Германия.

Наименованието на марката е прието през 1926 година[8] в резултат от сливането на две конкуриращи се фирми, „Бенц & Сие“ (основана от Карл Бенц) и „Даймлер Моторен Гезелшфт“ (основана от Готлиб Даймлер), в общ концерн – Даймлер-Бенц. Названието на марката е образувано от имената на двата най-значими автомобила на обедините компании – „Мерцедес“ от 1901 година и Бенц Патент-Моторваген от 1886 година.

През 2018 година марката „Мерцедес-Бенц“ е оценявана на 48,601 милиарда щ.д., заемайки второ място (след Тойота) сред компаниите производители на автомобили и осмо място сред всички световни марки.[7] По оценка на „БрандЗ“, през 2018 година марката влиза в списъка „Топ 100 най-скъпи световни марки“, където заема 46-о място сред най-скъпите марки със стойност 25,684 милиарда щ.д.[9] През 2019 година марката „Мерцедес-Бенц“ се оценява на 60,355 милиарда щ.д., заемайки първо място в рейтинга на компаниите производители на автомобили.[10] През януари 2023 година марката по оценка на „Бранд Файнанс“ заема второ място сред автобрандовете, оценява се на 58,8 милиарда щ.д., отстъпвайки първото място на „Тесла“.[11]

Daimler Victoria 1897, първото таксиметрово такси с бензинов двигател

Раждане на автомобила

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1 октомври 1883 – Карл Бенц основава компанията Benz & Co Rheinische Gasmotorenfabrik в Манхайм заедно с бизнесмена Макс Каспар Розе и търговеца Фридрих Вилхелм Еслингер.
  • 16 декември и 23 декември 1883 – Готлиб Даймлер защитава свой „Газов двигател със запалване в горивна камера“ с патент „DRP No. 28022“. Също получава патент „DRP No. 28243“ за системата „Регулиране на скоростта на двигателя с помощта на изпускателен клапан“. Тези два патента са основата за първия бързооборотен двигател с вътрешно горене.
  • 29 август 1885 – Даймлер регистрира „Reitwagen“ за „газов или бензинов двигател“ като патент „DRP No. 36423“.
  • 29 януари 1886 – За своята триколесна моторна каляска Карл Бенц получава патент „DRP No. 37435“ – „свидетелство за раждане“ на автомобила.
  • 1886 – Карета с двигател на Даймлер.
  • 1888 – Берта Бенц и двамата ѝ синове Ойген и Рихард тръгват в най-дългото пътешествие в дотогавашната автомобилна история. Тя използва патентования автомобил на Бенц и пътува от Манхайм до Пфорцхайм.
  • 29 септември 1888 – След като Даймлер лицензира пакет за САЩ, Уилям Стейнвей основава Daimler Motor Company на Лонг Айлънд, Ню Йорк.
  • 1889 – Готлиб Даймлер представя новия двуцилиндров V-образен двигател, с 1,5 конски сили, при 600 оборота в минута.
  • 1889 – Автомобил „Daimler“ с метални колела. Следствие на разработката, която реализират Даймлер и Майбах, те поставят метални колела и двуцилиндров V-образен двигател.
  • 1890 – Вилхелм Майбах построява първият 4-цилиндров двигател. Двигателят е с тегло 153 kg и мощност от 5 к.с. при 620 об/мин.
  • 28 ноември 1890 – Нотариален сертификат от Щутгарт, Daimler-Motoren-Gesellschaft е официално регистрирана.
  • 1892 – Вилхелм Майбах и Готлиб Даймлер разработват образец на двигател Phoenix, който да бъде поставян в автомобили, камиони, кораби и самолети.
  • 26 май 1893 – Британският бизнесмен Фредерик Ричард Симс открива Daimler Motor Syndicate Ltd. в Лондон. Създаването му ознаменува зората на британската автомобилна промишленост, въпреки че в началото компанията не произвежда автомобили. Карл Бенц получава патент „DRP No. 73515“ за двойната кормилна кутия и започва да произвежда автомобилите „Victoria“. Вилхелм Майбах разработва нова система за подаване на гориво – предшественик на днешния карбуратор.
Mercedes Double Phaeton
Mercedes-Benz S-класа
  • 1894 – Бенц патентова Benz Velo, първият сериен четириколесен автомобил в света.
  • 22 юли 1894 – Преходът на автомобили между Париж и Руан става първото автомобилно състезание. 21 участници стартират, 15 финишират, вкл. девет с лицензирания двигател на Daimler Panhard-Levassor.
  • 18 март 1895 – Daimler-Motoren-Gesellschaft доставя в Кронщат първия в света камион с двуцилиндров двигател, и мощност 4 к.с.
  • 1897 – „Daimler-Motoren-Gesellschaft“ представя „Phoenix“ – първият автомобил с предно разположен двигател.
  • 16 юни 1897 – Първото моторизирано такси, „Daimler Victoria“ с табела „Taxi“, тръгва в Щутгарт. Използва модерния таксиметър, изобретен и усъвършенстван от трима немски изобретатели; Вилхелм Фридрих Недлер, Фердинанд Денкер и Фридрих Вилхелм Густав Брюн.[12]
  • Benz & Co разработва първия двигателен цилиндър, който Бенц нарича „contra engine“, където цилиндрите са разположени един срещу друг.
  • 1 октомври 1898 – „Daimler-Motoren-Gesellschaft“ поставя първия 4-цилиндров двигател в автомобил „Daimler Phoenix“.
Mercedes-Benz F400 (прототип)

Модели

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи модели

[редактиране | редактиране на кода]

Mercedes-Benz има цяла гама от пътнически автомобили, лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Превозните средства се произвеждат в цял свят. Марките Smart (за градски автомобили) и Maybach са също произвеждани от Daimler AG.

Пътнически автомобили

[редактиране | редактиране на кода]

Следните леки и лекотоварни автомобили са в производство през 2018 г.:

Средни
Големи
Висок среден клас
Луксозни
Спортни
Многофункционални
С повишена проходимост
Пикапи
Микробуси

Камиони

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2021 г. подразделението Daimler Trucks & Buses се отделя от бившия Daimler AG. Daimler Truck Holding AG, един от най-големите производители на търговски превозни средства с глобален обхват, сега е независима компания.[13] Готлиб Даймлер продава първия в света камион през 1886 г.

Автобуси

[редактиране | редактиране на кода]
Mercedes-Benz Vario

Mercedes-Benz също произвежда автобуси главно за Европа и Азия. Първият завод, построен извън Германия след Втората световна война, е в Аржентина. Първоначално там се произвеждали камиони, много от които били модифицирани независимо в автобуси, известни като Colectivo. В днешно време Mercedes-Benz произвежда автобуси, камиони и ванове Sprinter.

Mercedes-Benz произвежда автобуси от 1895 в Манхайм в Германия. От 1995 г. марката на Mercedes-Benz автобусите е под шапката на EvoBus GmbH, принадлежащи 100% на Daimler AG. Освен това DaimlerChrysler AG е производството на автобуси с марката Mercedes-Benz в Турция. Mercedes-Benz Türk е основана в Истанбул през 1967 г. като Otomarsan, тя започва производство на O 302 тип автобуси през 1968 година.

През 1995 г. Daimler-Benz Bus и гама автобуси и Kässbohrer Bus дивизия се обединяват, за формиране на EvoBus GmbH. И Mercedes-Benz и Setra продължават да функционират отделно на пазара за известно време.

Една година по-късно EvoBus е сформирана, първото от новата гама автобуси от Mercedes-Benz са представени – на Интегро (O550) селски-автобусна линия, по-късно се присъедини с три моста и 15-метрова версия. Освен Интегро, EvoBus също представи Mercedes-Benz O405 NUL (двойна ос дълго нисък под селски-автобусна линия), O405 NK (компактен градски автобус) и Innovisia (подобрена версия на O404). The Innovisia е първият автобус, оборудван със система за окачване ABC. Малко след Citaro градските услуги нископодов автобус беше открита. Това е първият градски автобус оборудвани с CAN шина за данни.

Модели автобуси

[редактиране | редактиране на кода]

Популярни модели

[редактиране | редактиране на кода]
Папа Бенедикт XVI в Mercedes-Benz папамобил в Сао Паоло, Бразилия

Номенклатура на класовете автомобили

[редактиране | редактиране на кода]

До преди 1994 г. Mercedes-Benz използват цифро–буквена система за категоризиране на своите автомобили, състояща се от последователност от цифри, показващи обема на двигателя в литри, умножен по 100. След последователността от цифри има буквени наставки, показващи вида на купето и двигателя.

  • „C“ (немски: Cabriolet) се използва за купе или кабриолет
  • „D“ (немски: Diesel) се използва за дизелов двигател
  • „E“ (немски: Einspritzen) показва, че двигателят е бензинов с инжекция. В повечето случаи (лимузината Mercedes-Benz 600 е изключение). Ако няма „E“ или „D“ като означение, двигателят е бензинов с карбуратор.
  • „G“ (немски: Geländewagen) използва Geländewagen офроуд автомобили.
  • „K“ (немски: Kompressor – суперчарджър) се използвал през 30-те години на XX век, за да покаже наличието на суперчарджър. Изключение е SSK, където K означава „Kurz“ (късо междуосие).
  • „L“ (немски: Leicht – лек) при спортните модели и (Lang – дълго междуосие) при седаните.
  • „R“ (немски: Rennen – състезание) се използва при състезателните автомобили. Например: 300SLR.
  • „S“ (немски: Sonderklasse – специална класа) използва за флагманите си.
  • „T“ (немски: Touring) се използва за комби моделите.

Някои модели имат допълнително означение за свои специални характеристики:

  • „4MATIC“ показва автомобили, оборудвани със задвижване на четирите колела.
  • „BlueTEC“ показва наличието на дизелов двигател с избирателно намаляване на отработените газове.
  • „BlueEFFICIENCY“ показва модели с различни системи за намаляване на разхода на гориво (директно впръскване, старт-стоп система, модификации на аеродинамиката и др.)
  • „CGI“ (Заредена бензинова инжекция). Показва наличието на директна бензинова инжекция.
  • „CDI“ (Директно впръскване с обща рейка). Показва наличието на common-rail дизелов двигател.
  • „Hybrid“ показва, че автомобилът е бензино- или дизело-електрически хибрид.
  • „NGT“ показва, че двигателят работи с природни газове.
  • „Kompressor“ показва наличието на двигател с принудително пълнене – суперчарджър, задвижван чрез ремък от двигателя.
  • „Turbo“ показва наличието на двигател с принудително пълнене – турбокомпресор, задвижван от изгорелите газове. Използва се само при моделите А-, B-, C-, E- и GLK-класа.

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Mercedes-Benz е първият автомобилен производител, участвал в автомобилно състезание – Париж – Руен през 1894 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ mbgn.de - Mercedes-Benz Group AG // Reuters. Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 18 юни 2023. (на английски)
  2. ↑ а б в г д Daimler Annual Report 2021 // Mercedes-Benz Group. Архивиран от оригинала на 2022-03-13. Посетен на 18 юни 2023.
  3. ↑ Daimler welcomes commitment by long-term partner BAIC // Посетен на 18 юни 2023.
  4. ↑ Shareholder Structure
  5. ↑ Shareholder Structure // Daimler AG, 30 September 2017. Архивиран от оригинала на 23 September 2015. Посетен на 18 юни 2023.[самостоятелно публикуван източник]
  6. ↑ Dudenredaktion Kleiner, Stefan, Knöbl Ralf. Das Aussprachewörterbuch – 7-о изд. – Берлин: Dudenverlag, 2015. – S. 595. – ISBN 978-3-411-04067-4
  7. ↑ а б Best Global Brands 2018 Rankings // Interbrand. Архивиран от оригинала на 2018-11-27. Посетен на 2018-11-27. (на английски)
  8. ↑ Markenregister Wort-Bildmarke Mercedes-Benz // Посетен на 2016-12-23. (на немски)
  9. ↑ Ken Schept и команда BrandZ Global TOP 100. BrandZ: Top 100 Most Valuable Global Brands 2018 // Millward Brown. p. 291. Архивиран от оригинала на 2019-03-04. Посетен на 2019-03-04. (на английски)
  10. ↑ Названы самые дорогие автомобильные бренды в мире // autorambler.ru. Архивиран от оригинала на 2019-01-23. Посетен на 2020-03-09. (на руски)
  11. ↑ Назван самый дорогой автомобильный бренд в мире // Архивиран от оригинала на 2023-02-15. Посетен на 2023-02-15. (на руски)
  12. ↑ A History of the Taximeter // 15 May 2016. Посетен на 16 May 2016.
  13. ↑ Daimler AG press release, архив на оригинала от 4 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110204172100/http://www.daimler.com/dccom/0-5-1224348-1-1247282-1-0-0-0-0-0-108-0-0-0-0-0-0-0-0.html, посетен на 31 юли 2012 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мерцедес-Бенц&oldid=12383956“.