Направо към съдържанието

Нерв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за анатомията на нервната система. За град вижте Нерви.

Нервът (на латински: nervus) е влакно, по което се предават нервните импулси в организма на висшите (сложните многоклетъчни) животни. Нервите са израстъци на нервните клетки, които се намират в главния и в гръбначния мозък, както и в ганглиите на периферната нервна система.[1]

Съвкупността от всички нерви в организма на гръбначните животни, извън главния и гръбначния мозък, се нарича периферна нервна система (ПНС). Във функционално отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – вегетативен и соматичен. Вегетативната нервна система има симпатиков и парасимпатиков дял.

Филогенетично нерви и нервна система се появяват за пръв път при мешестите животни.[2]

Науката, която изучава развитието, анатомията, физиологията и болестите на нервната система, се нарича неврология.

Историческо развитие на невроанатомията

[редактиране | редактиране на кода]

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на човека в „Трактат по анатомия“ на индийския лекар Бхаскаре Бхатше, през X век пр.н.е. В труда си „За частите на животнитеАристотел (384 г. пр.н.е.322 г. пр.н.е.) описва три черепномозъчни нерва (зрителен, обонятелен и слухово-вестибуларен) и отличава периферните нерви от кръвоносните съдове в тялото на животните. Клавдий Гален (129 г. – 200 г.) описва седем чифта черепномозъчни нерви, четирихълмието на главния мозък и голямата мозъчна вена в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.[3] Едно от най-значимите му открития е, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервите.[4] Значителен брой периферни нерви описва и зарисува Андреас Везалий (15141564) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. на латински: De corporis humani fabrica) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.[5] Габриеле Фалопио (15231562) описва канала на лицевия нерв в своите „Анатомически наблюдения“ (1561, в ориг. на латински: Observationes anatomicae). Руският учен и лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина Иван Петрович Павлов (18491936) открива условните рефлекси и първи доказва биологичните основи на психичната дейност при човека и животните.[6]

Хистологичен строеж на нервите

[редактиране | редактиране на кода]
Хистологичен строеж на нерва

Нервите са израстъци на нервните клетки, които се намират в главния и в гръбначния мозък, както и в ганглиите на периферната нервна система. Струпванията на нервни клетки в посочените места се наричат ядра на нервите.

Хистологично нервите имат тръбообразен строеж. От външната страна, нервите са покрити с рехава обвивка от съединителна тъкан, която съдържа адипоцити, кръвоносни и лимнфни съдове, и собствени нервни влакна. Тази най-външна обвивка се нарича епиневриум. Под нея се разполага плътна обвивка от съединителна тъканпериневриум, от който навътре, към центъра на нерва, се отделят тънки прегради – ендоневриум. Между преградите на ендоневриума се разполагат същинските нервни влакна – израстъците на невроните.

В зависимост от това, дали имат миелинова обвивка, или не, нервните влакна могат да бъдат миелинови и безмиелинови. Миелиновите нервни влакна имат диаметър от 1 до 22 μm, а безмиелиновите – от 1 до 4 μm.[1]

Миелиновите нервни влакна са обвити с олигодендроглиоцити (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид микроглиеви клетки, които обвиват спираловидно аксона на нервната клетка и секретират миелин (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните влакна от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси.[2]

В повечето случаи, нервните влакна не се разполагат праволинейно, а зигзагообразно, по дължината на нерва. Това позволява да се разтягат и да не се травмират, при движенията на организма.

Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат:[2]

  • еферентни (командни, низходящи) – провеждат командни нервни импулси от централната нервна система (ЦНС) към изпълнителните тъкани и органи (мускули и жлези) в тялото;
  • аферентни (чувствителни, възходящи) – провеждат чувствителни нервни импулси от периферните рецептори към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като чувствителни или осезателни.[2]
  • смесени – състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните – около тях.

Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат:[2]

Черепномозъчни нерви

[редактиране | редактиране на кода]
Началото на черепномозъчните нерви в основата на мозъчния ствол (вентрален изглед)

Черепномозъчните нерви (на латински: Nervi craniales) излизат директно от мозъчния ствол на главния мозък (с изключение на първите два нерва – обонятелният и зрителният).

При човека и бозайниците те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към соматичната нервна система – моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и парасимпатикови влакна.[7]

Обонятелният нерв е 1-вият черепномозъчен нерв (на латински: nervus olfactorius).

Зрителният нерв е 2-рият черепномозъчен нерв (на латински: nervus opticus).

Очедвигателен нерв

[редактиране | редактиране на кода]

Очедвигателният нерв е 3-тият черепномозъчен нерв (на латински: nervus oculomotorius).

Макаровидният нерв е 4-тият черепномозъчен нерв (на латински: nervus trochlearis).

Троичният нерв е 5-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus trigeminus).

Отвеждащият нерв е 6-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus abducens).

Лицевият нерв е 7-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus facialis).

Слухово-вестибуларен нерв

[редактиране | редактиране на кода]

Слухово-вестибуларният нерв е 8-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus vestibulocochlearis).

Езико-гълтачен нерв

[редактиране | редактиране на кода]

Езико-гълтачният нерв е 9-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus glossopharyngeus).

Блуждаещият нерв е 10-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus vagus).

Добавъчният нерв е 11-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus accessorius).

Подезичният нерв е 12-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus hypoglossus).

Гръбначномозъчни нерви

[редактиране | редактиране на кода]
Гръбначен мозък с дорзални и вентрални коренчета

Гръбначномозъчните нерви (на латински: nervi spinales) имат метамерен строеж. При човека те са 31 чифта:[8]

  • 8 шийни (на латински: nervi cervicales; съкратено изписване: C1 – C8);
  • 12 гръдни (на латински: nervi thoracales; съкратено изписване: T1 – T12);
  • 5 поясни (на латински: nervi lumbales; съкратено изписване: L1 – L5);
  • 5 кръстцови (на латински: nervi sacrales; съкратено изписване: S1 – S5);
  • 1 опашен (на латински: nervus coccygealis; съкратено изписване: Co1).

Периферни нервни сплетения

[редактиране | редактиране на кода]
Нервна система на човека

Периферните нервни сплетения (наричани още сплитове) са нервни образувания, които се формират от съединяването на нервни влакна от гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви.[8]

Шийно нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Шийното нервно сплетение (на латински: plexus cervicalis) се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C1 – C4) и клонове на 11-ия (добавъчен) и 12-ия (подезичен) черепномозъчни нерви, и симпатиковия ствол. От шийното сплетение излизат:[8]

  • малкият тилен нерв (на латински: nervus occipitalis minor)
  • големият ушен нерв (на латински: nervus auricularis magnus)
  • напречният шиен нерв (на латински: nervus transversus coli)
  • надключичните нерви(на латински: nervi supraclaviculares)

Раменно нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Раменното нервно сплетение (на латински: plexus brachialis) се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C5 – C8), първия гръден (Th1) и понякога клон от C4. От раменното сплетение излизат две групи нерви:[8]

  • къси нерви
    • нерви на лопатката
    • подключичният нерв (на латински: nervus subclavius)
    • подмишничният нерв (на латински: nervus auxillaris)
  • дълги нерви

Поясно-кръстцово нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Поясно-кръстцовото сплетение (на латински: plexus lumbosacralis) е обширно нервно образувание, което се състои от три части – поясно, кръстцово и опашно сплетение.[8]

Поясно нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Поясното нервно сплетение (на латински: plexus lumbalis) се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L1 – L3) и горната част на четвъртия (L4). От поясното сплетение излизат:[8]

  • хълбочно-подстомашният нерв (на латински: nervus iliohypogastricus)
  • хълбочно-слабинният нерв (на латински: nervus ilioinguinalis)
  • полово-бедреният нерв (на латински: nervus genitofemoralis)
  • бедреният нерв (на латински: nervus femoralis)
  • запушеният нерв (на латински: nervus obturatorius)

Кръстцово нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Кръстцовото нервно сплетение (на латински: plexus sacralis) се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L4) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L5) и кръстцовите нерви (S1 – S5). От кръстцовото сплетение излизат:[8]

  • къси клонове
  • дълги клонове
    • седалищен нерв (на латински: nervus ischiadicus)
    • вътрешен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris medialis)
    • страничен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris lateralis)
    • общ подбедрен нерв (на латински: nervus peroneus communis)

Опашно нервно сплетение

[редактиране | редактиране на кода]

Опашното нервно сплетение (на латински: plexus coccygeus) се образува от предните клончета на петия кръстцов гръбначномозъчен нерв (S5) и на опашния гръбначномозъчен нерв. От опашното нервно сплетение излизат анално-опашните нерви (на латински: nervi anococcygei).[8]

Заболявания на периферните нерви

[редактиране | редактиране на кода]

Заболяванията на периферните нерви се означават като невропатия. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – полиневропатия. Заболяванията на нервните сплитове се наричат плексопатия. Заболяванията на нервните коренчета на гръбначния мозък се означават като радикулопатия.[9]

Невропатиите се характеризират с:[9]

Невралгията е болка в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.

Неврохирургията е медицинска специалност и дял от медицината, който изучава диагностиката и лечението на заболяванията на нервната система с хирургически методи. Неврохирургията се занимава с лечението на: тумори на главния и гръбначния мозък; черепномозъчна травма; абсцеси и болести на кръвоносните съдове на главния и гръбначния мозък; травми и хернии на гръбначния мозък; увреждания на междупрешленните дискове и на периферните нерви. [10]

Изкуствени невронни мрежи

[редактиране | редактиране на кода]

Изкуствените невронни мрежи са изчислителни структури, построени на биологичен принцип. Те копират елементарните биологични процеси за обработка и съхранение на информацията, които протичат в невроните на главния мозък. Елементарните преобразуватели на сигналите в изкуствените невронни мрежи са изкуствените неврони.[11]

  1. а б Сапин, М.Р. Анатомия человека. В двух томах. Т. 2. Изд. 5-е, перераб. и доп. Москва, Медицина, 2001. ISBN 5-225-04586-3. с. 640. (на руски)
  2. а б в г д Кръстев, Харалампи и др. Цитология и хистология: [Учебник] за студентите от ВИЗВМ [Ст. Загора], Ветеринарномедицински факултет. София, Земиздат, 1993. ISBN 954-05-0083-4. с. 399.
  3. Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971(рус.)
  4. Frampton, M. Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B.C.–A.D. 1300. Saarbrücken, VDM Verlag, 2008. p. 180 – 323. (на английски)
  5. А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954.(рус.)
  6. Артамонов В. И. Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. – М.: Академия, 2003. – С. 24.(рус.)
  7. Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни. Том 2. 1999. ISBN 9544870288. с. 395.
  8. а б в г д е ж з Привес, Михаил Григорьевич и др. Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное. Санкт Петербург, СПбМАПО, 2006. ISBN 5-98037-028-5. с. 720. (на руски)
  9. а б Яхно, Николай Н и др. Частная неврология. Москва, Медицинское информационное агентство, 2006. ISBN 9785894813379. с. 189. (на руски)
  10. Ромоданов, А.П. Нейрохирургия: Учеб. пособие. Киев, Выща школа, 1990. с. 263. (на руски)
  11. Круглов, В.В и др. Искусственные нейронные сети. Теория и практика. 2-е стереотип. Москва, Телеком, 2002. ISBN 5-93517-031-0. с. 382. (на руски)