Белослав (община)
Община Белослав | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Варна |
Площ | 60.08 km² |
Население | 11 388 души |
Адм. център | Белослав |
Брой селища | 4 |
Сайт | beloslav.org |
Управление | |
Кмет | Деян Иванов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници |
Община Белослав в Общомедия |
Община Белослав се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в източната част на област Варна. С площта си от 60,079 km2 заема последното 12-о място сред общините на областта, което съставлява 1,57% от територията на областта. Същевременно общината е и една от най-малките в страната, като заема 5-о място отзад напред, като зад нея са община Сопот, община Кричим, община Перущица и община Челопеч. Границите ѝ са следните:
- на север – община Аксаково;
- на изток – община Варна;
- на юг – община Аврен;
- на северозапад – община Девня.
Релеф, води
[редактиране | редактиране на кода]Територията на общината се простира от двете страни на Варненското и Белославското езеро. На юг от тях попадат най-северозападните разклонения на Авренското (Момино плато) и тук се намира най-високата ѝ точка от 281 m н.в. Западната ѝ част, землището на село Разделна е заето от широката и плоска долина на най-долното течение на Провадийска река. На север от Варненското езеро, в района на селата Езерово и Страшимирово теренът е също равнинен.
На територията на общината изцяло попада Белославското езеро и западния край на Варненското езеро. В първото, в югозападния му ъгъл се влива Провадийска река, явяваща се най-голямата река в общината. От Авренското плато на север текат малки и къси реки и дерета, които се вливат в Варненското и Белославското езеро.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 4 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Белослав | 6985 | 38,370 | Гебедже, Белево, Гебедже Боаз | Разделна | 431 | 5,394 | Байрамлъ, Ново Йовково |
Езерово | 1544 | 9,299 | Малки Аладън, Алаюддин | Страшимирово | 910 | 7,016 | Голям Аладън, Алаюддин |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 3662/обн. 7 юни 1882 г. – преименува с. Гебедже на с. Белево;
- Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Голям Аладън на с. Страшимирово;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Малки Аладън на с. Езерово;
- МЗ № 1314/обн. 27 юни 1940 г. – преименува с. Белево на с. Белослав;
- Указ № 2190/обн. ДВ бр.82/20 октомври 1981 г. – признава с. Белослав за гр. Белослав;
- Указ № 325/обн. ДВ бр.78/19 септември 2000 г. – отделя с. Константиново и землището му от община Белослав и го прехвърля в община Варна.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 11 023 | 8727 | 760 | 64 | 255 | 156 | 1061 | 100.00 | 79.17 | 6.89 | 0.58 | 2.31 | 1.41 | 9.62 |
Белослав | 7813 | 6534 | 111 | 55 | 249 | 138 | 726 | Белослав | 83.62 | 1.42 | 0.70 | 3.18 | 1.76 | 9.29 |
Езерово | 1771 | 876 | 622 | 259 | Езерово | 49.46 | 35.12 | 14.62 | ||||||
Страшимирово | 923 | 856 | 23 | 43 | Страшимирово | 92.74 | 2.49 | 4.65 | ||||||
Разделна | 516 | 461 | 4 | 33 | Разделна | 89.34 | 0.77 | 6.39 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 11 023 | 100,00 |
Православие | 7 060 | 64,04 |
Католицизъм | 30 | 0,27 |
Протестантство | 64 | 0,58 |
Ислям | 409 | 3,71 |
Друго | 12 | 0,10 |
Нямат | 465 | 4,21 |
Не се самоопределят | 520 | 4,71 |
Непоказано | 2 463 | 22,34 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината, северно от Варненското и Белославското езеро преминава участък от 9 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна. Между гара Разделна и град Белослав е изградено 4-километрово трасе за обслужване на гара Фериботна на южния бряг на Белославското езеро.
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 23,550 km:
- участък от 8,550 km от Републикански път III-2008 (от km 8+350 до km 16+900);
- участък от 15,000 km от Републикански път III-9004 (от km 15+000 до km 25+000).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Белослав
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|