Отношения между България и Гърция
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, неутрализиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Българо-гръцки отношения | |
Гръцкият външен министър Димитрис Аврамопулос с българския външен министър Николай Младенов през юли 2012 г. | |
Гърция |
България |
---|---|
Отношения между България и Гърция в Общомедия |
Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите. [1]
Тази идея постепенно прераства в желание за доминиране в региона и се сблъсква със зародилия се по време на българското възраждане – български национализъм. [2]
До средата на XIX век
[редактиране | редактиране на кода]Българското възраждане навлиза през 40-те години на XIX век в своята пикова фаза. [3] Това е десетилетието на разгаряне на т.нар. в историографията българо-гръцка разпра, изразяваща се най-вече в стремеж по време на движението за новобългарска просвета – към самостоятелна българска църква. Предходно, през 1829 г. излиза в Москва първия от трите тома на Юрий Венелин – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. [4]
След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. [5] Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. [6]
Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. [7] През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. [8]
От Кримската война до Берлинския конгрес
[редактиране | редактиране на кода]По време на Цариградската конференция Платон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите:
„ | Гърция не аспирира повече за Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова има пълно право да получи земите, достигащи до линията Охрид – Битоля – Струмица – Мелник – Неврокоп. | “ |
Отношения между България и Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Санстефанският договор и последвалия го Берлински конгрес възстановява българската държавност. На преден план, след като Гърция присъединява Арта и плодородното тесалийско поле, излиза т.нар. македонски въпрос в двустранните отношения. [10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен на 1 юни 2017
- ↑ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен на 1 юни 2017
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
- ↑ Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (1829 – 1841)
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 72 – 73
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 62 – 63
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 127 – 129
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 243
- ↑ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 17, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен на 1 юни 2017