Направо към съдържанието

Световно първенство по футбол за младежи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Световно първенство по
футбол за младежи до 20 г.
Вид спортфутбол
Основан1977
Брой отбори24
ДържавиФИФА
Настоящ победител Сърбия
УебсайтU-20 World Cup
Настоящ сезон или издание на турнира Световно първенство по футбол за младежи 2015
Световно първенство по футбол за младежи в Общомедия

Световно първенство по футбол за младежи до 20 г. (до 2005 г. e известно като Световен младежки шампионат) е световен шампионат по футбол за младежи на възраст под 20 години и се организира от Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА).

Първенство се провежда на всеки 2 години. Първото издание на турнира е през 1977 година.

В петнадесетте издания на турнира само 7 страни са печелили титлата. Аржентина е най-успешният отбор с шест титли, следвана от Бразилия с четири, Португалия с две, докато Германия, Испания и бившите СССР и Югославия са печели по веднъж турнира.

Първенството до 1997 е известно под името „Шампионат Кока-Кола“. В заключителния турнир взимат участие 24 отбора. 23 държави, включително и защитаващия титлата си шампион, трябва да преодолеят квалификациите в шестте младежки конфедерации. Страната домакин се класира директно.

Зона Първенство
АФК (Азия) Шампионат на Азия за младежи до 20 г.
КАФ (Африка) Шампионат на Африка за младежи до 20 г.
КОНКАКАФ (Северна, Централна Америка и Карибския басейн) Шампионат на CONCACAF за младежи до 20 г.
КОНМЕБОЛ (Южна Америка) Шампионат на Ю Америка за младежи до 20 г.
ОФК (Океания) Квалификационен турнир за младежи под 20 г.
УЕФА (Европа) Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.
Година Домакин Финал Мач за 3 – 4 място
Шампион Резултат 2 място 3 място Резултат 4 място
1977
детайли
 Тунис
СССР
2–2 сл.пр.
(9–8 д.)

Мексико

Бразилия
4–0
Уругвай
1979
детайли
 Япония
Аржентина
3–1
СССР

Уругвай
1–1
(5–3 д.)

Полша
1981
детайли
 Австралия
ФРГ
4–0
Катар

Румъния
1–0
Англия
1983
детайли
 Мексико
Бразилия
1–0
Аржентина

Полша
2–1 сл. пр.
Южна Корея
1985
детайли
 СССР
Бразилия
1–0 сл.пр.
Испания

Нигерия
0–0
(3–1 д.)

СССР
1987
детайли
 Чили
Югославия
1–1 сл.пр.
(5–4 д.)

ФРГ

ГДР
2–2
(3–1 д.)

Чили
1989
детайли
 Саудитска Арабия
Португалия
2–0
Нигерия

Бразилия
2–0
САЩ
1991
детайли
 Португалия
Португалия
0–0 сл.пр.
(4–2 д.)

Бразилия

СССР
1–1
(5–4 д.)

Австралия
1993
детайли
 Австралия
Бразилия
2–1
Гана

Англия
2–1
Австралия
1995
детайли
 Катар
Аржентина
2–0
Бразилия

Португалия
3–2
Испания
1997
детайли
 Малайзия
Аржентина
2–1
Уругвай

Ирландия
2–1
Гана
1999
детайли
 Нигерия
Испания
4–0
Япония

Мали
1–0
Уругвай
2001
детайли
 Аржентина
Аржентина
3–0
Гана

Египет
1–0
Парагвай
2003
детайли
 Обединени арабски емирства
Бразилия
1–0
Испания

Колубия
2–1
Аржентина
2005
детайли
 Нидерландия
Аржентина
2–1
Нигерия

Бразилия
2–1
Мароко
2007
детайли
 Канада
Аржентина
2–1
Чехия

Чили
1–0
Австрия
2009
детайли
 Египет
Гана
0 – 0 сл.пр.
(4 – 3 дуз.)

Бразилия

Унгария
1 – 1
(2 – 0 д.)

Коста Рика
2011
детайли
 Колумбия
Бразилия
3 – 2 сл.пр.
Португалия

Мексико
3 – 1
Франция
2013
детайли
 Турция
Франция
0 – 0 сл.пр.
(4–1 д.)

Уругвай

Гана
3 – 0
Ирак
2015
детайли
 Нова Зеландия  Сърбия 2 – 1 сл.пр.  Бразилия  Мали 3 – 1  Сенегал
2017
детайли
 Южна Корея

Класиране по страни

[редактиране | редактиране на кода]

По-долу са 14-те нации, достигнали до 18-те финала на Световното първенство. Аржентина е най-успешната нация, която води с шест титли от седем участия във финалния мач.

Отбор Шампиони Вицешампиони
 Аржентина 6 (1979, 1995, 1997, 20011, 2005, 2007) 1 (1983)
 Бразилия 5 (1983, 1985, 1993, 2003, 2011) 3 (1991, 1995, 2009)
 Португалия 2 (1989, 19911) 1 (2011)
 Гана 1 (2009) 2 (1993, 2001)
 Испания 1 (1999) 2 (1985, 2003)
 СССР 1 (1977) 1 (1979)
 Германия 1 (19812) 1 (19872)
 Югославия 1 (1987)
 Франция 1 (2013)
 Нигерия 2 (1989, 2005)
 Уругвай 2 (1997, 2013)
 Чехия 1 (2007)
 Япония 1 (1999)
 Мексико 1 (1977)
 Катар 1 (1981)
1 = домакин
2 = като Западна Германия

Успехи по континенти

[редактиране | редактиране на кода]

Всички континенти с изключение на Океания са имали свой представител в заключителния мач на турнира. Към днешна дата, Южна Америка, води с единадесет титли, следвана от Европа със седем трофея и Африка с един трофей от общо пет финала, Азия и Северна Америка са участвали на финал четири пъти, но са губили. Четвърто място остава, като най-доброто постижение за зона Океания, постигнато през 1993 година.

Конфедерация (континент) Успехи
КОНМЕБОЛ (Южна Америка) 11 титли, спечелени от Аржентина (6) и Бразилия (5)
УЕФА (Европа) 7 титли, спечелени от Португалия (2), Испания (1), СССР (1), Германия (1), Франция (1) и Югославия (1)
КАФ (Африка) 1 титла, спечелена от Гана, Вицешампиони (Нигерия, 1989 и 2005)
АФК (Азия) Вицешампиони (Япония, 1999 и Катар, 1981)
КОНКАКАФ (Северна, Централна Америка и Карибите) Вицешампиони (Мексико, 1977)
ОФК (Океания) Четвърто място (Австралия, 1991 и 1993)

На голмайстора на шампионата, отбелязал най-много голове се присъжда наградата Златна обувка. Ако голмайсторите са повече от един с равен брой голове, голмайсторът се избира като се взимат предвид и асистенциите му по време на турнира.

Турнир Награда Златната обувка Голове
1977 Тунис Гуиня 4
1979 Япония Рамон Диас 8
1981 Австралия Марк Косас 4
1983 Мексико Джовани 6
1985 СССР Себастиан Лосада 3
1987 Чили Марсел Витечек 7
1989 Саудитска Арабия Олег Саленко 5
1991 Португалия Сергей Шербаков 5
1993 Австралия Анри Замбрано 3
1995 Катар Хосеба Ечеберия 7
1997 Малайзия Адаилтон 10
1999 Нигерия Пабло Коняго 5
2001 Аржентина Хавиер Савиола 11
2003 ОАЕ Еди Джонсон 4
2005 Холандия Лионел Меси 6
2007 Канада Серхио Агуеро 6
2009 Египет Доминик Адия 8
2011 Колумбия Енрике 5

Наградата Златна топка се присъжда на най-добрия състезетел на турнира. Той се избира чрез анкета проведена от медиите в края на шампионата.

Турнир Носител на Златната топка
1977 Тунис Владимир Бесонов
1979 Япония Диего Марадона
1981 Австралия Ромулус Габор
1983 Мексико Джовани
1985 СССР Пауло Силас
1987 Чили Роберт Просинечки
1989 Саудитска Арабия Бисмарк
1991 Португалия Емилио Пексе
1993 Австралия Адриано
1995 Катар Рибейро Кайо
1997 Малайзия Андрес Оливейра
1999 Нигерия Сейду Кейта
2001 Аржентина Хавиер Савиола
2003 ОАЕ Исмаил Матар
2005 Холандия Лионел Меси
2007 Канада Серхио Агуеро
2009 Египет Доминик Адия
2011 Колумбия Енрике

Награда за феърплей

[редактиране | редактиране на кода]

Награда за феърплей се присъжда на отбора с най-малко наказателни картони.

Турнир Награда ФеърПлей
1977 Тунис Бразилия
1979 Япония Полша
1981 Австралия Австралия
1983 Мексико Южна Корея
1985 СССР Колумбия
1987 Чили ФРГ
1989 Саудитска Арабия САЩ
1991 Португалия CCCP
1993 Австралия Англия
1995 Катар Япония
1997 Малайзия Аржентина
1999 Нигерия Хърватия
2001 Аржентина Аржентина
2003 ОАЕ Колумбия
2005 Холандия Колумбия
2007 Канада Япония
2009 Египет Бразилия
2011 Колумбия  Нигерия