Сграда на „Банк Отоман“ (Солун)
| Сграда на Банк Отоман Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας | |
.jpg) Османска пощенска картичка | |
 Местоположение в Солунски вилает | |
| Местоположение | Солун, Гърция |
|---|---|
| Архитект | Виталиано Позели |
| Изпълнител | Атанас Митровски |
| Изграждане | 1904 г. |
| Сграда на Банк Отоман в Общомедия | |
Сградата на Банк Отоман или Сградата на Солунската държавна консерватория (на гръцки: Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Сградата е разположена във Франкомахала, на улица „Франки“ № 15.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Първоначалната сграда е собственост на английския консул в Солун Джон Абът, който построява луксозно имение около 1840 година. В 1863 година сградата е продадена на Отоманската банка, която отваря в нея солунския си клон. На 29 април 1903 година година обаче сградата е взривена и унищожена от български анархисти по време на Солунските атентати. Оцеляват единствено части от фасадата и трезорът в мазето.[3]
Постройката на новата сграда е възложена на видния архитект Виталиано Позели и тя е открита на 20 юни 1904 година.[3] Построена е от дебърския майстор Атанас Митровски.[4] Сградата бързо става една от забележителностите на града и се споменава във всички пътеводители. При Солунския пожар в 1917 година претърпява минимални щети, тъй като е защитена от пожарникари. В 1921 година е извършена реставрация от Плобер, а в 1924 година от Ели Модиано. В 1930 година престава да бъде банка и 1949 година става собственост на Института за социално осигуряване. През 1977 година сградата е обявена за паметник на културата. На следната 1978 година пострадва силно от Солунското земетресение и в продължение на 6 години е изоставена. След реконструкция от 1983 година в нея е настанена Солунската държавна консерватория.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]От архитектурна гледна точка сградата е необарокова с много влияния от френската архитектура. Позели запазва старата фасада за основа. Доминиращ елемент в организацията му е вътрешният двор, в който се влиза през засводен стъклен вход. Друга отличителна черта на сградата са големите балкони с ренесансови елементи и впечатляващото стълбище. Статуите в градината са внесени от европейски страни.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 2 август 2019 г.
- ↑ а б в Καζαντζίδου, Νένα. Ο Χάρτης της πόλης: Κρατικό Ωδείο υπό έξωση // Parallaxi Magazine, 2013-06-20. Посетен на 2 август 2019 г.
- ↑ а б в г Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 13. (на гръцки)
- ↑ Личности: Митровски, Атанас // Солун и българите: история, памет, съвремие, 12 октомври 2020 г.
| ||||||||||||||||||||||
