Направо към съдържанието

Союз ТМ-8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Союз ТМ-8
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Т15000-036
Полет на Союз №84
Име на корабаСоюз ТМ № 58
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт5 септември 1989 21:38:03 UTC
Място на скачванеМир
Кацане19 февруари 1990 01:06:20 UTC
Място на кацане55 км североизточно от гр. Аркалък, Казахска ССР
Продължителност на полета166 денонощия 06 часа 58 минути 15 секунди
Апогей392 км
Перигей390 км
Инклинация51,6°
Период92,4 мин
Маса7150 кг
NSSDC_ID1988-071А
NORAD ID20218
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Позивна„Витяз“
Престиковка
Скачване7 септември 1989 22:25:26 UTC, от страната на модула „Квант“
Разкачване12 декември 1989 08:22:30 UTC, от страната на модула „Квант“
Скачване12 декември 1989 08:42:32 UTC, ПхО ББ
Разкачване19 февруари 1990 01:06:20 UTC, ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-7 Союз ТМ-9

Союз ТМ-8 е осмият пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“, извежда в космоса петата основна експедиция към станцията „Мир“. 84-ти полет по програма „Союз“.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 390 км
  • Апогей: 392 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 92,4 мин

Описание на полета

[редактиране | редактиране на кода]

След ръчно скачване със станцията „Мир“ екипажът провежда разконсервация на станцията след автоматичния полет. По време на полета на пета основна експедиция, освен научните експерименти са проведени и дейности по поддръжка и обновяване на някои технически системи. Изследователската програма предвиждала работа в областите: изследвания на Земята, астрономията, космическата техника, материалознанието, биологията и медицината, екологията и физиката на атмосферата.

По време на работата на пета основна експедиция станцията е разширена с още един модул. „Квант-2“ е изстрелян на 26 ноември и се скачва около 10 дни по-късно за станцията „Мир“. Една от най-важните задачи на програмата е работата в открития космос с обща продължителност 17 часа и 36 минути с цел разширяване на станцията и изпробване на автономните устройства за маневриране „Икар“. Тези устройства са снабдени с 32 сопла и имали запас от 7 кг азот за гориво и представляли летателен апарат, позволяващ движение със скорост до 20 км/час. В бъдеще подобни устройства биха могли да осигурят достъп на космонавти до свободно-летящи изследователски платформи без използване на космически кораби.

Участници Начало Край Продължителност Задачи
1 Александър Серебров
Александър Викторенко
8 януари 1990 20:23 UTC 8 януари 1990 23:19 UTC 2 часа и 56 минути монтаж на два датчика за звездна навигация
2 Александър Серебров
Александър Викторенко
11 януари 1990 18:01 UTC 11 януари 1990 20:55 UTC 2 часа и 54 минути монтаж на прибори и тестови материали
3 Александър Серебров
Александър Викторенко
26 януари 1990 12:09 UTC 26 януари 1990 15:11 UTC 3 часа и 2 минути монтаж на прибори и платформи за използване на „Икар“
4 Александър Серебров
Александър Викторенко
1 февруари 1990 08:15 UTC 1 февруари 1990 13:14 UTC 4 часа и 59 минути първи пробен полет на „Икар“, излизане през новия люк в модула „Квант-1“
5 Александър Серебров
Александър Викторенко
5 февруари 1990 06:08 UTC 5 февруари 1990 09:53 UTC 4 часа и 59 минути
  • 5 февруари – 3 ч. 45 мин. – втори пробен полет на „Икар“ за инспекция на външната обшивка на станцията. Максимално отдалечаване от „Мир“ – 40 метра.

На 30 септември 1989 г. става мощно изригване на слънцето и първоначалните оценки показвали, че космонавтите могат да получат доза на облъчване, многократно по-голяма от допустимото равнище. В действителност космонавтите получават доза, съответстваща на нормален двуседмичен полет.