Зайчар (село): Разлика между версии
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село [[Руен]] и 10 km на северозапад от град [[Айтос]]. Разположено е в северните склонове на [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]], [[Източна Стара планина]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 2011, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, |
Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село [[Руен]] и 10 km на северозапад от град [[Айтос]]. Разположено е в северните склонове на [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]], [[Източна Стара планина]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 2011, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, край река ''[[Голяма река (приток на Луда Камчия)|Голяма]]'' (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като ''Боаздере'', ''[[Шиварово|Шиваровска]] река'', ''Коджадере'')<ref>[https://www.bsbd.org/UserFiles/File/2014/spisyk%20VO-%20.01.2014.xls Басейнова дирекция за Черноморски район; ''Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“'', XLS файл]</ref> (десен приток на река [[Луда Камчия]]), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село [[Вресово]] и минаващия през него третокласен [[републикански път III-7305]], както и с близкия източно от Вресово третокласен [[републикански път III-208]], който ''на север'' води към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[републикански път III-2085]] към село Руен. [[Надморска височина|Надморската височина]] е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m. |
||
Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name=ГЕБ/> |
Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref>.<ref name=ГЕБ/> |
||
Версия от 19:10, 24 март 2020
Тази статия е за селото в България. За града в Сърбия вижте Зайчар.
| Зайчар | |
  Зайчар  Зайчар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1109 души[1] (15 март 2024 г.) 48,3 души/km² |
| Землище | 22,975 km² |
| Надм. височина | 414 m |
| Пощ. код | 8557 |
| Тел. код | 059405 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 30243 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Зайчар Алиосман Хасан (ДПС) |
Зайча̀р е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
География
Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село Руен и 10 km на северозапад от град Айтос. Разположено е в северните склонове на Карнобатската планина, Източна Стара планина[2], край река Голяма (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере, Шиваровска река, Коджадере)[3] (десен приток на река Луда Камчия), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село Вресово и минаващия през него третокласен републикански път III-7305, както и с близкия източно от Вресово третокласен републикански път III-208, който на север води към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m.
Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви[4].[2]
Населението на село Зайчар[5] наброява 798 души към 1934 г. и запазва приблизително такова равнище до 1956 г., към 1965 г. нараства рязко, има максимума си – 1182 души към 1985 г., а към 2018 г. наброява (според текущата демографска статистика за населението) 1110 души.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1132 лица, за 1108 лица е посочена принадлежност към „турска“ етническа група и за останалите не е даден отговор.[6]
История
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гюдженлер. Преименувано е на Зайчар през 1934 г.[7][2]
Религии
Религията, изповядвана в село Зайчар, е ислям.
Обществени институции
Село Зайчар към 2020 г. е център на кметство Зайчар.[8][9]
В село Зайчар към 2020 г. има:
- действащо общинско основно училище „Никола Йонков Вапцаров“;[10]
- действащо читалище „Фар – 1952 г.“;[11][12]
- постоянно действаща джамия;[13]
- пощенска станция.[14]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 2011, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ Справка за населението на с. Зайчар, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Зайчар, община Руен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 122; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
- ↑ Справка за събитията за кметство Зайчар, общ. Руен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Зайчар
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Зайчар, община Руен, област Бургас
- ↑ Детайлна информация за читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Зайчар, община Руен, област Бургас
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8557 Зайчар
Външни препратки
| |||||