Италиански език: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 95.140.213.7 (б.), към версия на Nk Етикет: Отмяна |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Език |
{{Език |
||
| име = Италиански език |
| име = Италиански език |
||
| родно име = lingua italiana |
| родно име = lingua italiana |
||
| произношение = [itaˈljaːno] |
|||
| страна = [[Италия]], [[Швейцария]] и др. |
|||
| регион = [[Южна Европа]] |
|||
| говорещи = 58 милиона |
|||
| писменост = [[латиница]] |
|||
| сем1 = Индоевропейски |
|||
| сем2 = Италийски |
|||
| сем3 = Романски |
|||
| сем4 = Итало-западни |
|||
| сем5 = Итало-далматински |
|||
| сем6 = Италиански |
|||
| официален = {{Скриване|4 страни|{{флагче с име|Италия}}<br>{{флагче с име|Сан Марино}}<br>{{флагче с име|Швейцария}}<br>{{флагче с име|Ватикана}}}} |
|||
| регулатор = [http://www.accademiadellacrusca.it/ Accademia della Crusca] |
|||
| iso639-1 = it |
|||
| iso639-2 = ita |
|||
| iso639-3 = ita |
|||
| wiki = it |
|||
}} |
|||
'''Италианският език''' (''italiano'' или ''lingua italiana'') е [[език (лингвистика)|език]] от [[романски езици|романския клон]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. |
|||
Използва се от около 62 000 000 души в [[Италия]] и от още най-малко 500 000 в Южна [[Швейцария]], [[Истрия]], а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. [[Книжовен език|Книжовният]] италиански е силно повлиян от [[тоскански диалект|тосканския диалект]] и е междинен между романските говори в Северна Италия и [[итало-далматински езици|итало-далматинските говори]] в Южна Италия. |
|||
За разлика от повечето [[романски езици]], италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил [[склонение|склонитбената]] система при имената (запазена отчасти в [[румънски език|румънския]]). |
|||
== История == |
== История == |
||
Ред 8: | Ред 31: | ||
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на [[Данте Алигиери]], които използва смесица от [[тоскански диалект]] и [[сицилиански говори]] в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. |
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на [[Данте Алигиери]], които използва смесица от [[тоскански диалект]] и [[сицилиански говори]] в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. |
||
Поради вековната политическата разпокъсаност на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна [[Италия]]. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат [[неаполитански език|неаполитанският]], [[венециански език|венецианският]], [[сардински език|сардинският]], [[фриулийски език|фриулийският]], [[сицилиански език| |
Поради вековната политическата разпокъсаност на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна [[Италия]]. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат [[неаполитански език|неаполитанският]], [[венециански език|венецианският]], [[сардински език|сардинският]], [[фриулийски език|фриулийският]], [[сицилиански език|сицилианският]]. |
||
== Фонетика == |
|||
⚫ | , /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно – широко е) и /o/-/ɔ/ (тясно – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в Северна Италия казват „perché“ [perˈkɛ] (защо) и „senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: ''pesca''.<ref>{{harv|Berloco|2018|}}</ref> |
||
=== Гласни звукове === |
|||
⚫ | В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно – широко е) и /o/-/ɔ/ (тясно – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в Северна Италия казват „perché“ [perˈkɛ] (защо) и „senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: ''pesca''.<ref>{{harv|Berloco|2018|}}</ref> |
||
Съществуват [[дифтонг]]и: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: ''buono'' [ˈbwɔno] (добър), ''ieri'' [ˈjɛri] (вчера). |
Съществуват [[дифтонг]]и: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: ''buono'' [ˈbwɔno] (добър), ''ieri'' [ˈjɛri] (вчера). |
||
Ред 92: | Ред 117: | ||
В [[Южна Италия]] диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите – [[Кампания]] и [[Сицилия]] – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за [[многоезичност|двуезични]]. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език. |
В [[Южна Италия]] диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите – [[Кампания]] и [[Сицилия]] – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за [[многоезичност|двуезични]]. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език. |
||
== Граматика == |
|||
{{основна|Италианска граматика}} |
|||
== Литература == |
== Литература == |
Версия от 14:09, 2 септември 2020
Италиански език lingua italiana | |
/[itaˈljaːno]/ | |
Страна | Италия, Швейцария и др. |
---|---|
Регион | Южна Европа |
Говорещи | 58 милиона |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западни Итало-далматински Италиански | |
Официално положение | |
Официален в | 4 страни
|
Регулатор | Accademia della Crusca |
Кодове | |
ISO 639-1 | it |
ISO 639-2 | ita |
ISO 639-3 | ita |
Италиански език в Общомедия |
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още най-малко 500 000 в Южна Швейцария, Истрия, а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.
За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).
История
Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.
Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат неаполитанският, венецианският, сардинският, фриулийският, сицилианският.
Фонетика
Гласни звукове
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно – широко е) и /o/-/ɔ/ (тясно – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в Северна Италия казват „perché“ [perˈkɛ] (защо) и „senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.[1]
Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).
Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).
Съгласни звукове
дву- бърнени |
устнено- зъбни |
венечни | зад- венечни |
небни | задно- небни | |
---|---|---|---|---|---|---|
носови | m | n | ɲ | |||
преградни | p, b | t̪, d̪ | k, g | |||
преградно-проходни | t̪s̪, d̪z̪ | tʃ, dʒ | ||||
проходни | f, v | s, z | ʃ | |||
трептящи | r | |||||
странични | l | ʎ | ||||
полугласни | j | w |
Носовите съгласни се уеднаквяват с намиращите се зад тях съгласни: например заднонебни съгласни (/k/ или /g/), които преминават в [ŋ].
З италианския са присъщи удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.
Диалекти
Всеки един от двадесетте региона на Италия се характеризира с локален диалект, който може да бъде както близък с книжовния италиански език, така и различен от него. От историческа гледна точка се смята, че тосканският диалект е най-близък до италианския език, но поради значителната глобализация на Северна Италия през последните години, реално се забелязва, че най-„чист“ италиански език се говори в региона Ломбардия, където броят на имигрантското население е най-високият за страната – над милион и половина души.
В Южна Италия диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите – Кампания и Сицилия – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за двуезични. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език.
Граматика
Литература
- Berloco, Fabrizio. The Big Book of Italian Verbs: 900 Fully Conjugated Verbs in All Tenses. With IPA Transcription, 2nd Edition. Lengu, 2018. ISBN 9788894034813.
- Palermo, Massimo. Linguistica italiana. Il Mulino, 2015. ISBN 9788815258847.
- Simone, Raffaele. Enciclopedia dell'italiano. Treccani, 2010.
Източници
- ↑ Berloco 2018.
- ↑ Rogers, Derek & Luciana d'Arcangeli. Italian // Journal of the International Phonetic Association. 2004. с. 117 – 121.
Вижте също
Външни препратки
|
|