Бошняшки език: Разлика между версии

Бошняшки език
bosanski jezik
	Бошняшки език bosanski jezik
Страна	Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия ; и в емигрантските общности по света
Регион	Балкански полуостров и ; други райони с бошняшки общности.
Говорещи	2 000 000
Писменост	Гаица
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Южнославянски; Западни южнославянски езици; Бошняшки;
Официално положение
Официален в	Босна и Херцеговина и Черна гора
Регулатор	няма
Кодове
ISO 639-1	bs
ISO 639-2	bоs
ISO 639-3	bos
	Уикипедия на Бошняшки език
	Бошняшки език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:41, 17 март 2008

Босненски език (на босненски: bosanski jezik, Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-sr) е южнославянски език. Той е национален стандартен език на бошняците (босненските мюсюлмани), който е базиран на щокавския йекавски диалект, като за писменост се използва латиницата. На бошняшки език говорят около 2 милиона души в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Хърватия, както и неустановен брой емигранти в Турция, в европейските страни и Северна Америка. Босненският език под това наименование (bosanski jezik) е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Босненски, сръбски и хърватски са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски.

Име на езика

Името на езика е спорно. Според хърватските и сръбски лингвисти, които смятат, че бошняците трябва да наричат езика си бошняшки, а не босненски, като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. Бошняшките лингвисти пък смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието бошняшкия език да се наложи като единствен официален език в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки бошняшкият език да бъде признат в Сърбия и Хърватия.

Диалектна основа

На диалектно ниво езикът на бошняците се базира на щокавските диалекти, които се делят на три главни групи: новощокавски йекавски („южно наречие“, източнохерцеговско), новощокавски икавски („западно наречие“) и старощокавски иекавски („източнобосненско наречие“, шчакавско йекавско). На първото от тези наречия, освен бошняците, говорят още и сърби, хървати и черногорци, а на другите две — бошняците и хърватите.

Характерни особености

Според хърватски източници, босненският език се обляга върху сръбския език с йекавски изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.

Според бошняшки източници обаче, този език не е сръбски и е стандартизиран с речника на Алия Исакович, граматиката на Джевад Яхич, Сенахид Халилович и Исмаил Палич и правописа на Сенахид Халилович, въпреки че този езиков стандарт все още не се е наложил изцяло в медиите на бошняците в Босна и Херцеговина.

Популярно е мнението, че босненският език е преименуван сърбохърватски език, какъвто е бил в официална употреба по времето на СФРЮ. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. босненскохерцеговски стандартноезиков изказ, който официално е смятан за южен подвариант на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (Jezički savjetnik) на Милан Шипка, издаден в Сараево през 1975 г., на стр. 44 се казва следното:

„

„Основата на автентичността на стандартноезиковия изказ в Босна и Херцеговина се състои в употребата на узаконени езикови особености, каквито са:

босненскохерцеговски иекавски изговор – с всички свои специфики (според иекавския стандарт в Хърватска и Черна Гора):

а) prenos, prevoz и т.н. (срещу хърватските prijenos, prijevoz); или

б) nisam (не съм) (срещу черногорското nijesam, както е и в някои народни говори в Босна и Херцеговина);

акцентни и фонетични особености: ìmāmo (имаме), čìtāmo (четем) (срещу сръбските imámo, čitámo, както е и в някои босненски народни говори), sretan (щастлив) (срещу сръбското srećan), ko (кой) (срещу хърватското tko), tačno (срещу хърватското točno), а най-вече

лексикални особености: grah (боб), mrkva (морков) (срещу сръбските pasulj, šargarepa), paradajz (домат), hiljada (срещу хърватските rajčica, tisuća) и т.н.“

“

Езиковите норми, които се налагат понастоящем в босненският език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ko, šta (какво), hemija (химия), hirurgija (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като historija (история), općina (община), organizirati (организирам), informirati (информирам) (а не istorija, opština, organizovati, informisati).

История

Езиковите паметници със специфичен босненският език (т.е. такива, които не са писани на смесица от църковнославянски и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през 14 и 15 век), са от 16 и 17 век. От този период е т.нар. алхамиядо литература, писана с модифицирана арабска азбука, наречена аребица на щокавско-икавски и йекавски разговорен език, както и първият босненски речник (на щокавско-икавски диалект) — римуван босненско-турски глосар — „Потур шахиди“ (1631) от Мехмед Ускуфи. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. босанчица (босненски вариант на старата кирилица), известна още и под името „беговица“ (писменост на бейовете).

През 19 век и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: сърбохърватски, хърватски, бошняшки, сръбски, босненски. Управлението на австроунгарската монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като босненско-хърватски. Най-изтъкнатите представители на тази литература са Сафет Башагич, Едхем Мулабдич и Муса Чазим Чатич. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ислямизми или ориентализми (заемки от турски, арабски и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.

В периода на съществуване на двете Югославии господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е сърбохърватски, а по-рядко хърватскосръбски.

След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на босненския език. В предговора към „Граматиката на босненския език“ (2000) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на босненския стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата х в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.

Външни препратки

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 }}
-'''Бошняшкият език''' (на бошняшки: ''bosanski jezik'', {{lang-hr|Bošnjački jezik}}, {{lang-sr|Бошњачки језик}}) е [[южнославянски езици|южнославянски език]]. Той е национален стандартен език на [[бошняци]]те ([[мюсюлмани (народ)|босненските мюсюлмани]]), който е базиран на [[щокавски диалект|щокавския]] ''йекавски'' диалект, като за писменост се използва [[латиница]]та. На бошняшки език говорят около 2 милиона души в [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Сърбия]] и [[Хърватия]], както и неустановен брой емигранти в [[Турция]], в [[Европа|европейските]] страни и [[Северна Америка]]. Бошняшкият език под това наименование (bosanski jezik) е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със [[сръбски език|сръбски]] и [[хърватски език|хърватски]]. Бошняшки, сръбски и хърватски са един език в лингвистично отношение, наричан до [[1991]], а и все още [[сърбохърватски език|сърбо-хърватски]] или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски.
+'''Босненски език''' (на босненски: ''bosanski jezik'', {{lang-hr|Bošnjački jezik}}, {{lang-sr|Бошњачки језик}}) е [[южнославянски езици|южнославянски език]]. Той е национален стандартен език на [[бошняци]]те ([[мюсюлмани (народ)|босненските мюсюлмани]]), който е базиран на [[щокавски диалект|щокавския]] ''йекавски'' диалект, като за писменост се използва [[латиница]]та. На бошняшки език говорят около 2 милиона души в [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Сърбия]] и [[Хърватия]], както и неустановен брой емигранти в [[Турция]], в [[Европа|европейските]] страни и [[Северна Америка]]. Босненският език под това наименование (bosanski jezik) е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със [[сръбски език|сръбски]] и [[хърватски език|хърватски]]. Босненски, сръбски и хърватски са един език в лингвистично отношение, наричан до [[1991]], а и все още [[сърбохърватски език|сърбо-хърватски]] или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски.
 == Име на езика ==
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 == Характерни особености ==
-Според хърватски източници, бошняшкият език се обляга върху сръбския език с ''йекавски'' изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.
+Според хърватски източници, босненският език се обляга върху сръбския език с ''йекавски'' изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.
 Според бошняшки източници обаче, този език не е сръбски и е стандартизиран с речника на [[Алия Исакович]], граматиката на [[Джевад Яхич]], [[Сенахид Халилович]] и [[Исмаил Палич]] и правописа на Сенахид Халилович, въпреки че този езиков стандарт все още не се е наложил изцяло в медиите на бошняците в Босна и Херцеговина.
-Популярно е мнението, че бошняшкият език е преименуван [[сърбохърватски език]], какъвто е бил в официална употреба по времето на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. ''босненскохерцеговски стандартноезиков изказ'', който официално е смятан за ''южен подвариант'' на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (''Jezički savjetnik'') на [[Милан Шипка]], издаден в [[Сараево]] през [[1975]] г., на стр. 44 се казва следното:
+Популярно е мнението, че босненският език е преименуван [[сърбохърватски език]], какъвто е бил в официална употреба по времето на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. ''босненскохерцеговски стандартноезиков изказ'', който официално е смятан за ''южен подвариант'' на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (''Jezički savjetnik'') на [[Милан Шипка]], издаден в [[Сараево]] през [[1975]] г., на стр. 44 се казва следното:
 {{цитат|„Основата на автентичността на стандартноезиковия изказ в Босна и Херцеговина се състои в употребата на узаконени езикови особености, каквито са:
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 * лексикални особености: ''grah'' (боб), ''mrkva'' (морков) (срещу сръбските ''pasulj'', ''šargarepa''), ''paradajz'' (домат), ''hiljada'' (срещу хърватските ''rajčica'', ''tisuća'') и т.н.“}}
-Езиковите норми, които се налагат понастоящем в бошняшкият език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ''ko'', ''šta'' (какво), ''hemija'' (химия), ''hirurgija'' (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като ''historija'' (история), ''općina'' (община), ''organizirati'' (организирам), ''informirati'' (информирам) (а не ''istorija'', ''opština'', ''organizovati'', ''informisati'').
+Езиковите норми, които се налагат понастоящем в босненският език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ''ko'', ''šta'' (какво), ''hemija'' (химия), ''hirurgija'' (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като ''historija'' (история), ''općina'' (община), ''organizirati'' (организирам), ''informirati'' (информирам) (а не ''istorija'', ''opština'', ''organizovati'', ''informisati'').
 == История ==
-Езиковите паметници със специфичен бошняшкият език (т.е. такива, които не са писани на смесица от [[църковнославянски език|църковнославянски]] и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през [[14 век|14]] и [[15 век]]), са от [[16 век|16]] и [[17 век]]. От този период е т.нар. [[алхамиядо литература]], писана с модифицирана [[арабска азбука]], наречена ''аребица'' на ''щокавско-икавски'' и ''йекавски'' разговорен език, както и първият босненски речник (на ''щокавско-икавски'' диалект) — римуван босненско-[[турски език|турски]] [[глосар]] — ''„Потур шахиди“'' ([[1631]]) от [[Мехмед Ускуфи]]. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. [[босанчица]] (босненски вариант на старата [[кирилица]]), известна още и под името ''„беговица“'' (писменост на бейовете).
+Езиковите паметници със специфичен босненският език (т.е. такива, които не са писани на смесица от [[църковнославянски език|църковнославянски]] и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през [[14 век|14]] и [[15 век]]), са от [[16 век|16]] и [[17 век]]. От този период е т.нар. [[алхамиядо литература]], писана с модифицирана [[арабска азбука]], наречена ''аребица'' на ''щокавско-икавски'' и ''йекавски'' разговорен език, както и първият босненски речник (на ''щокавско-икавски'' диалект) — римуван босненско-[[турски език|турски]] [[глосар]] — ''„Потур шахиди“'' ([[1631]]) от [[Мехмед Ускуфи]]. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. [[босанчица]] (босненски вариант на старата [[кирилица]]), известна още и под името ''„беговица“'' (писменост на бейовете).
 През [[19 век]] и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: ''сърбохърватски'', ''хърватски'', ''бошняшки'', ''сръбски'', ''босненски''. Управлението на [[Австро-Унгария|австроунгарската]] монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като ''босненско-хърватски''. Най-изтъкнатите представители на тази литература са [[Сафет Башагич]], [[Едхем Мулабдич]] и [[Муса Чазим Чатич]]. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ''ислямизми'' или ''ориентализми'' (заемки от турски, [[арабски език|арабски]] и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.
@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 В периода на съществуване на двете [[Югославия|Югославии]] господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е ''сърбохърватски'', а по-рядко ''хърватскосръбски''.
-След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на бошняшкия език. В предговора към ''„Граматиката на бошняшкия език“'' ([[2000]]) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на бошняшкия стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата ''х'' в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.
+След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на босненския език. В предговора към ''„Граматиката на босненския език“'' ([[2000]]) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на босненския стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата ''х'' в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.
 == Външни препратки ==