Българска екзархия

Желязната църква в Цариград — катедрален храм на Българската екзархия до 1912 година

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществувала до 1953 г.

История

Църковна борба и установяване на Българската екзархия

Ферманът, с който е учредена Българската екзархия

Спорът за установяването на българската национална църква продължава 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия.

Най-напред е поставено изискването на българския народ сам да избира свещниците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници се допълва с отслужване на собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.

Ферманът на султана от 1870 година обявява за български следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката кааза и някои села и манастири), Софийска, Видинска , Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска , Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).

Параграф 2 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).

Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

Утвърждаване на Екзархията

Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

Учередително събрание (Цариград, 1872)

В устава и са утвърдени две начала:

• съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и
• изборност.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион.

Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха.

До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.

За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.

Дейност на Българската екзархия след Освобождението

Карта на Българската екзархия (1870-1913).

Берат за назначаване на митрополит Иларион за Неврокопски митрополит от 1894 г.

След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.

По настояване на българите от Македония и с одобрението на цялото българско обществено мнение, в началото на 1880 г. екзарх Йосиф се завръща в Цариград, за да действа за укрепване и запазване на екзархийското ведомство в останалите под османска власт български земи.

Наред с грижите за поддържане на българските черкви, тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война (1912-1913 г.) влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите - от екзархийски наместници.

След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София.

30 години след смъртта на Йосиф I (1915) г. Българската екзархия се управлява от Светия синод, начело на който стои наместник-председател.

През 1945 г., в катедралната църква „Света София“ в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за последен Български екзарх на 21 януари.

На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим. И ТАКИВА ГЪЗОВЕ

Български екзарси

• Иларион - 12 февруари 1872 - 16 февруари 1872
• Антим I - 16 февруари 1872 - 14 април 1877
• Йосиф I - 24 април 1877 - 20 юни 1915
• Стефан I - 21 януари 1945 - 6 септември 1948

Източници

• Димитров, И., „Съединението 1885 - енциклопедичен справочник“, София, 1885, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
• Агенция Фокус от 21 януари и 21 февруари 2006 г.

Външни препратки

• Карта на Българската екзархия
• Предстоятели на Българската екзархия