Александър I Български

Тази статия е за българския княз. За площада в София вижте Княз Александър Батенберг (площад в София).

---

Вижте пояснителната страница за други личности с името Батенберг.

---

Александър I Батенберг
Княз на България
Портрет на Александър I
Управление	26 юни, 1879 - 7 септември, 1886
Наследник	Фердинанд I
Лични данни
Роден	5 април, 1857 Верона, Италия
Починал	23 октомври, 1893 Грац, Австрия
Погребан в	Мавзолеят на Батенгерг, София
Пълно име	Александър Йозеф фон Батенберг
Семейство
Династия	Батенберг
Баща	Александър фон Хесен-Дармщат
Майка	Юлия фон Хауке
Брак	Йохана Лойзингер
Потомци	Асен фон Хартенау Цветана фон Хартенау
Александър I Батенберг в Общомедия

Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 26 юни 1879 до 9 септември 1886.

Ранни години

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (Шаблон:Lang-de). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Военно образование получава в Дрезденския Военен корпус. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.

Княз на Княжество България

Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и Александър I Батенберг управлява при т.нар. „режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр.Рени, Русия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито и Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настяването на Стамболов, да абдикира официално.

Семейство

Княз Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство (той е племенник на английската кралица) и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна и е чичо на последната руска императрица — Александра, дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър I Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория, принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

• Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965)
• Вера-Цветана (1893 — 1924)

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолей на Батенберг в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. [1]

Награди и отличия

• Кавалер на орден “За храброст” I степен, България
• Орден "Свети Александър", България
• Орден "Свети Александър Невски", Русия
• Орден "Света Анна", Русия
• "Георгиевски кръст", Русия
• "Орден на банята", Обединеното кралство
• Хълм Батенберг на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на Александър Батенберг.

Предшестван от: ---

княз на България 29 април 1879 - 9 септември 1886

Наследен от: княз Фердинанд

Външни препратки

• "За княз Батенберг 110 години след смъртта му", Б. Гърдев