Никола Станчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 77.85.142.125 (б.), към версия на 94.156.160.3
Ред 18: Ред 18:


През [[1956]] г. става олимпийски шампион по борба [[свободен стил]] в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.
През [[1956]] г. става олимпийски шампион по борба [[свободен стил]] в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.

Четири победи с туш носят паметната титла за спортната ни история
{{БОШ}}
През далечната 1956 г. в Мелбърн Никола Станчев става всевластният господар в тогавашната категория "средна" (79 кг) на свободната борба. В аналите със сребърни медали се записват още свободнякът Хюсеин Мехмедов, както и класиците Димитър Добрев и Петко Сираков. Исторически бронз печелят тогава българските футболисти.
{{българи-мъниче}}
Дълъг и драматичен е пътят на родения в бургаското село Твърдица Никола Станчев до триумфа му в Австралия през октомври 1956 година. Както е традицията в повечето странджански села, роденият през 1930 г. Никола здраво се увлича по изключително популярните навремето народни борби. След като печели ред преборвания и вече няма достойни съперници по съборите, неговият съселянин Анести Атанасов го насочва към големия спорт - първо в тогавашното ДСО "Урожай", след това в спортната рота на армията.
{{сорткат|Станчев, Никола}}
Научил доста тънкости на борбата от тогавашния ветеран Кольо Маринов, Никола Станчев става лидер на окръжния отбор на Бургас и несменяем титуляр в националния отбор. Именно там започва и голямото му израстване - под ръководството на бъдещия професор и ректор на Националната спортна академия Райко Петров.
[[Категория:Български борци]]
След като печели титлата на републиканското и взема златото на Балканиадата, Никола Станчев трябва да подпечата визата за участието си в Мелбърн на състезанието за Световната купа в Истанбул.Там големият българин се класира втори, но сериозните изпитания тепърва предстоят.
[[Категория:Български олимпийски шампиони]]
Пътуването на българската делегация до Мелбърн се превръща в истинска епопея, защото продължава цели 7 дни, като маршрутът минава през четири континента. След полет до Атина самолетът на белгийската компания "Сабена" трябва да продължи за Бейрут. Заради кризата около Суецкия канал летището в Бейрут е затворено, а в Сирия е обявено военно положение. Това налага следващото междинно кацане в суданския Хартум, където обаче са евакуирани почти всички легации от Кайро.Кошмарно пътуване.

Места за спане в Хартум няма, затова половината от делегацията ни е настанена в местния грандхотел, а останалите - в каютите на парахода "Омдурман", акостирал на брега на Нил. Там борците правят нещо като тренировка на една затревена площ пред погледите на смаяните суданци.
[[de:Nikola Stantschew]]
Най-кошмарно обаче е спирането на отбора в Карачи, където самолетът пристига след кацане в Бахрейн. Всички мечтаят за сън и душ, но санитарните власти на Пакистан не признават валидността на документите, издадени от тогавашното Министерство на народното здраве. Съгласно международните конвенции те трябвало да бъдат написани на специални формуляри, издадени от Световната здравна организация. Така заради чиновническо недоглеждане делегацията остава около две денонощия в карантинните бараки на летището.
[[en:Nikola Stanchev]]
Пътуването в крайна сметка приключва благополучно след общо седмица, но отборът пристига в Мелбърн в последния момент преди откриването на олимпиадата. Всички са пределно изтощени и изнервени, за аклиматизация и дума не може да става. Най-потърпевши от това са борците, чийто турнир започва на следващия ден. Точно в това състезание с драматични схватки Никола Станчев разкрива не само своята сила и майсторство, но и онзи дух, присъщ на най-големите спортисти. Четири победи над светила в борбата, три от които с туш, го изкачват на най-високия връх.
[[ja:ニコラ・スタンチェフ]]
Първият съперник на Станчев е грузинецът Схиркладзе. Схватката преминава изцяло под диктовката на българина и в крайна сметка той печели по точки. Голямата неприятност обаче идва в следващия двубой срещу японеца Хацурамото. Станчев изненадващо губи от наглед непретенциозния съперник и това усложнява положението. За да вземе титлата, до края българинът се нуждае само от чисти победи.
[[nl:Nikola Stantsjev]]
Възлова е следващата схватка - срещу германеца Щер. "Той беше силен, ловък и издръжлив - спомня си тогавашният треньор Райко Петров. Тотална борба с всички сили нямаше да даде резултат. Знаех, че Щер ще съумее да се опази от туша, колкото и Никола да налита. Затова решихме да го надхитрим с тактическа борба."
[[pl:Nikoła Stanczew]]
Големият двубой започва точно според очакванията на Райко Петров. Щер се бори пределно предпазливо и затворено. Станчев от своя страна също не показва никакъв стремеж към изостряне или усложняване на борбата. Дори, напротив, той изглежда вял и примирен с мисълта, че не може да направи чудото и да надвие съперника, без да му даде точка.
Минутите текат, до края на първата част германецът не е отразил нито една атака, защото противникът му така и не иска да поеме инициативата. Именно тогава Щер сам влиза в капана. След подновяването на схватката той започва да оглежда местата за нападение, които пасивният противник сякаш му предлага в изобилие. Изкушението надделява и докато подготвя атака, германецът отслабва вниманието си към защитата. А Станчев е дебнал този миг от излизането на тепиха. Със светкавично "гмурване" той влиза в краката на съперника и го вдига във въздуха. След това идва неизбежното - една от най-красивите хватки в свободната борба - "самолет", в края на която германецът е тръшнат по гръб на тепиха. От туша германецът е така стъписан, че не успява да реагира до момента, в който Станчев му подава ръка да се изправи.
"Вече бях сигурен, че Никола ще вземе златото - продължава Райко Петров. Срещу германеца той имаше един шанс и го използва стопроцентово."
Следващият съперник е опитният швед Линдбалд, който по-скоро клони към категорията на ветераните. Срещу него Станчев и треньорът му избират тактиката на изтощаващата силите темпова борба. Не след дълго скандинавецът явно омеква и след здрав захват Станчев прави "черек" и залепва раменете му на тепиха.
Решаващият двубой за златото е срещу страшилището на турнира Дейвид Ходжа (САЩ). До този момент атлетичният американец е успял да тушира всичките си предишни съперници. Станчев излиза на тепиха, добил увереност и самочувствие от предишните си победи. След не много дълго дебнене американецът опитва атака, българинът контрира, след това сякаш идва неизбежното - захват за любимия "черек" и туш.
Награждаването на Никола Станчев се превръща в един от най-големите празници за българската делегация. Медалите в тази категория са връчени лично от члена на Международния олимпийски комитет за България генерал Владимир Стойчев. За историческия си успех Никола Станчев е удостоен са "Народен орден на труда" - златен, 12 години по-късно, вече като треньор в бургаския "Черноморец" получава и орден "За трудово отличие".
През последните години Бачо Кольо, както го наричаха мнозина, ходеше с патерици заради тежко счупване на крака. За да свързва двата края, първият българин - олимпийски шампион, Никола Станчев продаваше дини на пазара "Краснодар" в старата търговска част на Бургас.

Версия от 22:47, 6 януари 2011

Никола Станчев
български борец

Роден
Починал
13 юли 2009 г. (на 78 г.)
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Мелбърн 1956 борба свободен стил

Никола Станчев Николов е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас).

През 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.