Еникьой (окръг Тулча)

Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

---

Еникьой (Шаблон:Lang-ro, Михаил Когълничану, старо име Enichioi, Еникьой) е село в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния, разположено на 20км южно от град Тулча и река Дунав и на 18км северно от град Бабадаг. Разстоянието от селото до черноморската лагуна Расим югоизточно от него е 12 км.

Еникьой е център на община, която включва още две села  — Конгаз (Ръндуника), разположено на 7км от Еникьой и Хаджилари (Лъстуни), на 3км западно. Път DN22 Тулча - Кюстенджа свързва селото с двата големи окръжни града. Железопътната гара на селото е на 3км от центъра на ж.п. линията от Тулча, която при Йовково се свързва с българските железници. В непосредствена близост, на 4км има и гражданско летище. Пътническите полети до него в момента са преустановени и то се ползува от селскостопанската авиация.
В Северна Добруджа, освен тулчанското село Еникьой, румънците са прекръстили още едно друго селище на Михаил Когълничану - това е градчето Българи Кюстенджанско където е международното летище на Кюстенджа.

География

Релеф

Землището на селото е разположено на обширно равнинно плато с гористи хълмове в Северна Добруджа. То се пресича от север към юг от речно корито, което се влива в езерото Бабадаг. Водният отток се увеличава по време на големи дъждове, но впоследствие силно намалява и дори пресъхва през лятото.

Климат

Климатът е умерено-континентален за крайморска степна зона. Близостта на морето дава мека зима, но лятото най-често е горещо. Средната годишна температура е 11.1°С, с най-студения месец януари - 0.8°С и най-топлият юли. Средното годишно количество на валежите е 750мм.

Флора и фауна

Има остатъци от широколистни гори по хълмовете и диви степени видове в необработваните полски местности. Преобладават гризачи, птици, характерни за степната зона, безгръбначни.

История

Археологическите находки показват наличието на културно население в тези земи от дълбока древност. Най-старите артефакти се атрибутират към Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI, следват такива от тракийските племена на гетите и от римско време.

В ранното средновековие това е районът в който хан Аспарух основава Българската държава. Византийците изключително трудно установяват властта си над българите тук, дори след второто завладяване на Североизточна България и откъсването на източните области на Самуилова България, за което свидетелства и "Готският топарх” в летопис от 1002г. След въстанието на Асен и Петър българската власт е възстановена. При падането под турско робство районът е част от феодално раздробената в края на XIV в. българска държава управлявана от деспотите Добротица и Иванко. В землището на селото е открита най-богатата находка на татарски монети в днешна Румъния, в последните години на властването си Иванко притиснат от турците признава върховенството на татарският хан и неговите монети носят такава контрамарка.

В XIX в. това е едино от значимите места на Българското национално възраждане.През Руско-турската война 1829-1830г. тук се преселват много българи от Северна и Източна Тракия и оттук води името си Еникьой, което преведено от турски език значи Новоселци, а в селото идват и преселци от едноименното село Еникьой в Източна Тракия (днес в Турция), а през Руско-турската освободителна война 1877-1878г. също такива тракийски българи преселили се по-рано в Бесарабия и вървящи с руската армия. Местните българи работят усърдно за икономическия си просперитет и участват активно в църковно-националните борби, основават се българско училище и църковна община. Имената на легендите на национално-освободителните ни борби Васил Левски, Любен Каравелов, Стефан Караджа и поп Харитон са тясно преплетени в историята на този стар български край. Активна румънска колонизация започва след Берлинския договор в 1878г.

На 1 септемрви 1916г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината са освободени Мангалия, Кюстенжа и Бабадаг. След победата на 3 януари при Мачин на 5 януари 1917г. командваната от ген. Колев I-ва конна дивизия в състава на III-та българска армия прогонва руските и румънски части и освобождава Тулча с което приключва и освобождаването на цяла Северна Добруджа от румънска власт..

Жителите на селото веднага възстановяват българската общинска власт, църква и училище и изпращат две последователни петиции-телеграми до Министър председетеля и Народното Събрание с които категорично искат присъединяване към България: първата от Селската комисия на с. Еникьой Тулчанска околия с председател Димирър Стоянов Гемишлиев и втора от новобразувания орган на местната власт - "Народен комитет на с. Еникьой, Тулчанска околия" с председател Иванчо Козарев, той участва и депутацията до София връчила на Министър председателя Васил Радославов меморандума от "Първия добруджански велик народен събор" учредил "Централният добруджански народен съвет" и селищните организации и "Ръководни комитети", като органи на местната власт. Еникьойци активно участват и във "Вторият добруджански велик народен събор" на който е учредено "Първо добруджанско областно събрание" и е избрана 33 членна "Изпълнителна комисия" с неограничени правомощия. Техни депутати на него са Кирчо Иванов Кирчев и Кралю Желев.

Съгласно Буфтейския и Букурещкия мирни договори и по Берлинският протокол селото заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С Ньойският договор Антантата предава областта под румънската власт, но до 1940г. населението тук остава изключително българско, когато по Крайовският договор е принудително изселено от румънската власт.

Васил Левски и с. Еникьой

След участието си в Първата българска легия и кратко учителствуване Апосола на свободата Васил Левски посещава Тулча където живее Стефан Караджа и се установява в с. Еникьой през март 1866г., където по препоръка на Цаню Захариев и Васил Тотьович е назначен за учител в българското училище на селото. То първоначално се помещава в къщата на Къньо Желязков. Като даскал Левски има квартира в същата къща. Друг негов хазяин е Кольо Каябашев. През октомври Дяконът минава във Влашко, връща се след два месеца и от началото на 1867г. отново е учител тук, този път в съседното село Конгаз. Левски, в тези години, като псалт често пее на службите в Еникьойският храм „св. св. Кирил и Методий”. С гласа, честността и ведрия си нрав дяконът печели възхищението на местните хора. Той не допуска разпространените тогава телесни наказания на учениците и възпитава чувството за красота у децата, като им показва как да подреждат цветя и клонки, брани в гората и да красят с тях класната стая. Заедно с учителствуването Левски развива революционна пропаганда и организира патриотични дружини, които да подготвят населението за бъдещо въстание и за активна самозащита срещу постянните издевателства на черкезите. Организира борби и състезания, занятия по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба, надбягване и др. Обикаля околните села и привлича съмишленици. Запознава се и с поп Харитон, тогава свещеник в с. Конгаз. Не е изключено тук апостола да получава прозвището си. В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев пише: ”Дяконе Василе, Лъвски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”. През пролетта на 1867г. Левски заминава за Влашко, където става знаменосец в четата на Панайот Хитов. По свидетелства на очевидци над 70г. след това еникьойци пазели и се радвали на плодовете на 3 крушови дървета, посадени от Апостола в църковния двор до училището. Западно от пътя навлизащ в селото е сградата на старото училище.

Храмът в който пее Левски - „Св. Св. Кирил и Методий” е изписан в 1866г. от видните майстори от Тревненската художествена школа - зографите Захария Цанюв и сина му Цаню /Стефан/ Захариев, тяхна творба е и иконостасът му. Патронната икона на храма е подарена от Васил Тотьович - роднина на Левски от Карлово по майчина линия. Рисувана е същата година от споменатите тревнески зографи. Младият зограф е силно повлиян от личността и идеите на Апостола, с който 3 месеца делят квартира и легло в Еникьой, и става един от революционерите участвали в битките на Тревненската чета през Априлското въстание. Църквата „Св. Св. Кирил и Методий” е запазена и въпреки скромният и облик и до днес в нея се извършва богослужение. Запазено е и училището на Левски, днес в него е медицинската служба на селото. На 6 юли 2011г. на входа на сградата е официално открит барелефен паметник на Васил Левски, поставен от ВМРО.

Икономика и съвременно състояние

Селската община

Селото е прекръстено на името на Михаил Когълничану. Скотовъдството и земеделието и днес са основен поминък на населението. Сеят се житни култури. Особено важна е маслодайната рапица. Животновъдството се развива основно в свинекомплекса и в комплекса за отглеждане на агнета, но и в по-малките стопанства на домакинствата и в семейните асоциации. В общината се отглеждат около 10 730 птици, 656 говеда, 2255 кози, 8845 овце, 1195 свине, 253 коня, 387 семейства пчели.

Общината е с население 3872 души и обхваща 14 016ха от които земеделски земи са 7 561ха, а от тях се обработват 6 011 а. Трудово заети са 1025 души от които в селското стопанство 815. Възрастово най-голяма е групата на населението между 17 и 60 години - 66.8%, младежите под 17 години са 25.8%, а хората над 60 годишни са 7.4%. Мъжете са 50.7%, а жените 40.3% от населението.
Общината е електрифицирана, питейното водоснабдяване обхваща 80%, а асфалтовите настилки 3% от площта й, има кабелна телевизия и интернет. Работят три детски градини, три основни училища (по едно във всяко от съставните й селища) и едно средно училище в общинския център. Като медицински практики има две аптеки и два лекарски кабината.

Личности

Работили и живели в Еникьой

• Шаблон:BGR-флаг Васил Левски - в 1866-1867г. работил като учител в селото и в съседното Конгаз
• Шаблон:BGR-флаг Васил Тотьович - роднина на Левски по майчина линия, ктитор на църквата в селото
• Шаблон:BGR-флаг Захария Цанюв - (1810-?) иконописец от Трявна зографисал църквата в селото
• Шаблон:BGR-флаг Цаню(Стефан) Захариев - (1840-1902) революционер и иконописец от Трявна, участник в Тревненската чета през Априлското въстание, зографисал църквата в селото