Бронзова епоха

Шаблон:Човешка история и праистория Бронзовата епоха (Шаблон:Lang-en) е период в историята на човечеството, определен на базата на археологически проучвания, характерезиращ се с водещата роля на металните предмети произведени от бронз, свързано с рудния добив и подобрената обработка на медта и оловото и създаването на бронзови сплави. Бронзовата епоха е втората, по-късна фаза на епохата на ранния метал, сменила медната епоха и предшистваща желязната епоха. Като цяло хронологическите рамки на бронзовата епоха се вместват между 3500 г. пр.н.е. до 1100 г. пр.н.е., като при различните култури има известни различия: в Близкия Изток обхваща времето от 3300 пр.н.е. до 1200 пр.н.е., в Европа от 3200 пр.н.е. до 600 пр.н.е., в Средна Европа от 2200 пр.н.е. до 800 пр.н.е..

Бронз е смес, състоящ се от 90 % мед и 10 % арсен или калай, и е много по-твърд от мед.

Регионална проява на бронзовата епоха

Кайл надпис 2041/2040 пр.н.е.

Предна Азия се смята за мястото на започването на европейската технология на бронзовата епоха. От там се експортират новият материал и необходимите инструменти (Ноу-хау). В Палестина се започва доказано с производството на бронз още от 3300 пр.н.е., в Египет около 2700 пр.н.е., в Средна Европа около 2200 пр.н.е. и в Северна Европа около 1800 пр.н.е. Затова следва разделението на „Ранна бронзова епоха“, „Средна бронзова епоха“ и „Късна или Млада бронзова епоха“. Главната разлика между бронзовите епоха-култури e развитието на първите надписи. В Египет (Египетски йероглифи), в Предния Ориент (Кайл надписи), но също на Средиземно море с Микенската култура (Линеар Б) са били вече в състояние да четат и пишат.

Обща периодизация на бронзовата епоха

Бронзовата епоха се дели на ранна, средна и късна. В ранния си етап тя обхваща площ от 8—10 млн км², като към края достига 40—43 млн км². В продължение на цялата бронзова епоха се осъществява формиране, развитие и смяна на редица металургични провинции.

Розова граница — бронзовова епоха на 2000 г. пр.н.е.

  Ловци

  Скотовъдци

  Земледелци

  Земледелци/Ранни цивилизации

  Ранни цивилизации

  необитаеми зони

Ранна бронзова епоха

Майкопска култура в Северен Кавказ — вероятното място на изобретяването на бронза.

Бронзова епоха- Muséum de Toulouse

Границата отделяща медната епоха от бронзовата е разпада на Балкано-Карпатската металлургична провинция (през първата половина на 4-то хилядолетие пр.не.) и формирането около 3500-3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха, са открити и е започнала експлоатацията на меднорудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египт, Аравия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.

Мястото и времето за откриване на начините за получаване на бронз не е известно. Може да се предполага, че бронзът е открит едновременно на няколко места. Най-ранните бронзови изделия с примеси на олово са открити в Иран и Ирак в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Има обаче свидетелства и за по-ранно откриване на бронз в Тайланд през петото хилядолетие преди новата ера. Изделия от бронз съдържащи примеси от арсен са се изработвали в Анатолия и от двете страни на Кавказ през третото хилядолетие преди новата ера. Някои бронзови изделия на майкопската култура датират още от четвъртото хилядолетие преди новата ера. Тези датировки са спорни, тъй като други анализи на Майкопската култура свидетелстват, че тези изделия са от третото хилядолетие.

В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централнопланинския пояс (Саяно-Алтай — Памир и Тян-шан — Кавказ — Карпати — Алпи) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образования. Северно, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.

Средна бронзова епоха

При средната бронзова епоха (2600 - 1900 г. пр.н.е.) се разширява (предимно на север) зоните заети от металоносни култури. Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централната система на производствените металургични центрове на Евразия.

Късна бронзова епоха

Началото на късната бронзова епоха бележи разпада на Циркумпонтийската металургична провинция на границата между второто и третото хилядолетие и формирането на цяла верига нови металургични провинции, отразяващи в различни степени най-важните черти на планинско-металургичното производство практикувано в централните огнища на Циркумпонтийската металургична провинция.

Сред металургичните провинции от късната бронзова епоха най-голяма е Евразийската степна металургична провинция (около 8 млн кв.км.), наследила традициите на Циркумпонтийската металургична провинция. На юг тя граничи с малките по площ, но отличаващи се с особено богатство и разнообразие на формите на изделията, а също и с характера на сплавите, Кавказка металургична провинция и Ирано-Афганска металургични провинции. От Саяно - Алтай до Индокитай се изграждат производствените центрове със сложната си по характера на формиране Източноазиатска металургична провинция. Разнообразните форми на висококачествени изделия на Европейската металургична провинция простираща се от Северните Балкани до Атлантическото крайбрежие на Европа са съсредоточени основно в богатите и многочислени съкровища. На юг тя граничи със Средиземноморската металургична провинция, съществено различаваща се от Европейската металургична провинция по начина на производство и формите на изделията.

През 1300 - 1200 г. пр.н.е. се случва катастрофа на бронзовата епоха. Разпадат се или се изменят културите практически върху цялото пространство от Атлантическия до Тихия океан само за няколко столетия (1000 - 800 г. пр.н.е.). Осъществява се грандиозно преселение на народите. Започва прехода към ранната желязна епоха. Най-късно рецидивите на бронзовата епоха се съхраняват на келтска територия (Атлантическа Европа).

Европа и Близкия Изток

Месопотамия

Подобно на Египет в Месопотамия вече е развита една висша култура − от около 3500 пр.н.е. − със земеделие, писменост, градостроение и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият калай за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в западен Иран и Узбекистан. Употребата на бронз се налага в по-голями размери едва през второто предхристово хилядолетие. В предния Ориент най-късно около 1000 пр.н.е. бронзът е сменен от желязото като по-добре подходящ материал.

Египет

В Египет медта е известна от около 4000 пр.н.е. доказано в Бадари културата, към който от началото винаги са смесвали част от арсен. Следващото хилядолетие е доминирано в Горен Египет от Накада културата и в Долен Египет от Маади културата. Двете култури принадлежат към Медната епоха. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7–9 % калай) е намерен в съдове в гроба на фараон Хасехемуи. Старото царство (около 3000–2200 пр.н.е.) се определя като Ранна Бронзова епоха, Средното царство (около 2000–1650 пр.н.е.) като Средна Бронзова епоха и Новото царство (около 1550–1070 пр.н.е.) като Късна Бронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се импортитрат. Каменни инструменти се употребяват и по-натаък през цялата епоха.

Южна Арабия

Предисторията на Южна Арабия е досега малко проучвана. Вероятно маталната технология е внесена тук от Палестина. Желязната епоха тук започва през първото предхристово хилядолетие с появяването на една висша култура.

Палестина

Бронзовата епоха в Палестина започва около 3300 пр.н.е.

Кипър

Фреска от антилопи от Акротири

Бронзовата епоха на Кипър започва около 2600 пр.н.е. Тук имало големи залежи от мед. Не е ясно дали островът е наречен на думата „Купфер“ (мед) или обратно.

Гръцко ранно време

Микенската култура е през Късната Бронзова епоха на Гърция. В западната част на Предна Азия - фазата Троя (около 2800 пр.н.е.) се определя като Ранна Бронзова епоха.

Средно- и Северно Европейска Бронзова епоха

Слънчева колесница теглена от кон, от Трундхолм, важна част от митологията на Северната Бронзова епоха, Дания

Бронзовата епоха пристига късно в Средна- и Северна Европа около 2200 пр.н.е.

Други европейски култури от Бронзовата епоха

• Адлерберг култура
• Aunjetitzer култура (Унетицка култура)
• Андроновска култура и Камера гробна култура (Югоизточна- и Източна Европа)
• Бонанаро култура (Сардиния)
• Ел Аргар култура (Испания)
• Надгробни могили култура (Средна Бронзовата епоха в Средна Европа)
• Нурага култура (Сардиния)
• Лаузитц култура
• Зингенска група, Зингенска култура
• Щраубингска култура
• Срубна култура (Югоизточна Европа, Западна Азия)
• Талайот култура (Балеари)
• Терамаре култура (Северна Италия)
• Торе култура (Корсика)
• Ворлаузитц култура
• Уесекс култура

Бронзовата епоха в степния пояс

Курганната хипотеза се отнася към късно-бронзовото разделяне на единната преди това прото-индоевропейска цивилизация населяваща причерноморските степи. В различните индоевропейски езици бронзът произлиза от общ корен. Мария Гимбутас и последователите ѝ свързват с протоиндоевропейците такива култури от ранната бронзова епоха, като Катакомбната културно-историческа общност и Ямната култура.

В началото на второто хилядолетие преди новата ера започва разпространение на индоевропейските племена на изток и на запад. Андроновската култура свързвана с индоиранците заема обширни части от от пространствата на Централна Евразия (см. Синтаща, Аркаим). Залогът за успеха на разпространението на индоевропейците става наличието на новаторски технологии за това време, като колесницата и меча.

Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир - най-вече на карасукската и тагарската култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI в. пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.

Периодизация на бронзовата епоха в България

Ранната бронзова епоха (РБЕ) в България се дели на три етапа: Езеро А, Михалич и Свети Кирилово. По отношение на началото на РБЕ има няколко основни мнения:

- през 1971 г. Васил Миков я поставя в 2500 г. пр. Хр.

- през 1975 г. Румен Катинчаров в 2750 г. пр. Хр.

- Иван Панайотов в 3200/3000 г. пр. Хр. ,а през 1981 г. изтегля датата до 3500 г. пр. Хр.

За средната бронзова епоха (СБЕ) цари единодушие 2000/1900-1600/1500 г. пр. Хр. Началото на късната бронзова епоха (КБЕ) е през 1600-1500 г. пр. Хр., а за краят на бронзовата епоха се приема 1200-1100 г. пр. Хр.

През ІІ-ІІІ хилядолетие пр. Хр. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените рала обработката на земята се усъвършенства. С бронзови оръжия - стрели, копия, мечове, войната започва да изглежда лесно занятие. В съперничеството за злато, земи и власт племената враждуват и често воюват помежду си. Войната става част от човешкото ежедневие.

Краят на ІІІ хилядолетие пр. Хр. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на Евразия. В големите средища на земеделската култура се разпада окончателно родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. Постепенно отпада материнския род и се утвърждава патриархата. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата според някои автори. Според други промяната не се дължи на миграции, а на сезонни локални измествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии, век през който е започната експлоатацията на бронза и в края на епохата той е широко разпространен. Бронзовата епоха съвпада изобщо с ІІ хилядолетие пр. Хр. Но металургията на бронза и културата на патриархално-родовите общини се появяват на места значително по-рано поради неравномерно развитие на човешките колективи. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и олово е позната на различни места още през ІІІ хил. пр. Хр. Още с появата си медта станала важен предмет за обмен. Производството на бронз зависело най–вече от възможностите за разпространяване на оловото.

Най-простият и същевременно най-ефикасен при условията на първобитната техника метод за добиване на рудата се състоял в следното:

Скалата, в която има медни или оловни съставки, нагряват с огън, а след това охлаждат с вода. Скалата се напуква от смяната в температурата. В пукнатините набиват сухи дървени клинове, които след това намокрят, за да набъбне дървото. При това пукнатините се разширяват и причиняват разрушаването на каменните масиви. В примитивните шахти и галерии си служели и много векове и хилядолетия след първите стъпки на металургията продължавали да си служат предимно с дървени прибори - ведра, стълби, дори помпи за изчерпване на водата. Надробената скална маса изнасят с мехове и торби на повърхността, гдето обработката на рудата продължава. Широко се използват костени оръдия и особено каменни чукове. Топят рудата в открити огнища, но още в зората на металургията са познати и специални пещи, градени от камък и измазани с глина. За да получат висока температура, се предполага, че се използват по-късно и дървени въглища. Стритата руда полагат на последователни пластове, редуващи се с въглища. Притокът на въздух се осигурява през специални отвори с помощта на мехове. Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзий, бронзът се топи при значително по-ниска температура 700-900 градуса по Целзий. Из целия тогавашен свят се разпространявали от главните центрове на металургията по пътя на обмена слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да извличат сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по-чупливи, но каменните се запазвали за дълга употреба.

Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по-твърд и по–устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива, като мотики, лемежи за плугове, лопати и други, рядко се правели от бронз. Но през второто хилядолетие бронзът постепенно получава преобладание във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.

Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява в лицето на коня. Известен навярно още в третото хилядолетие, конят става важно средство за превоз и пренос едва през ІІ хил. пр. Хр., но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с ІІІ и ІІ хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново, където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I–III.

Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените наколни селища, открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при Русе, Салманово, Коджадермен, Караново VI и др. от енеолита. Най-важните данни,които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили: Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствувала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в с Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонти (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вреоятно датират във времето преди Троя І-ІV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.

В Езеро е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно една към друга. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род,където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви–чукове и подобни от репертоара на по–старата епоха. Каменни брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.

Керамиката през бронзовата епоха в България, изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, със или без дръжки, т.нар. чаши тип "Свети Кирилово". Освен такива чащи в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип "Юнаците" (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дънно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино на "екс". Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.

Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.

По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път не територията на България се появяват могилни гробове. За тях са изказани интересни хипотези относно цяла или частична смяна на населението, Иван Панайотов пише много интересна монография за ямната култура и нейното разпространение на територията на България. Именно тези могилни гробове пораждат много научни спорове. Някои изследователи твърдят, че тук е дошло ново население(номадско най-вероятно) и преди това е избило или асисмилирало старото. Други са склони да вярват, че този нов погребален обред навлиза на територията на България чрез културни контакти между тукашното население и население от Приазовието. Оттук тръгват и някои от теориите за преселническия характер на траките. Освен могилни гробове продължават да се срещат и добре познатите плоски некрополи.

В този геометризиращ и линеарен стил са забележителните рисунки във вътрешността на пещерата Магура при с. Рабиша, Белоградчишко, където най-вероятно е имало родово или племенно светилище. Фигурите са рисувани с птичи тор и представляват отделни групи мъже, жени и животни в някакви обредни действия. Многобройните аналогии между находките от бронзовата епоха в нашите земи и по–специално от Южна България с материали от Троя и други находища в Мала Азия, от една страна, и с находища в Континентална Гърция и островите на Бяло море, от друга страна, говорят за синхронно развитие. Това се дължи на дълговременни интензивни връзки на широки територии между населението на балканодунавския и егейско-анатолийския свят.

Находки във Варненско

Бронзовата епоха е датирана във времето 2800–1200 г. пр. Хр. и се дели на три периода – ранна (2800- 2100 г. пр. Хр.), средна (2100–1650 г. пр. Хр.) и късна (1650-1200 г. пр. Хр.). Основната група от находки във Варненския археологически музей произлиза от драгажните работи в езерата и тя се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над Девня. По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната каменно-медна епоха. Освен това те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата. Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и състава на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. Не бяха открити от проучените проби такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата. Средната бронзова епоха (2100- 1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити. Късната бронзова епоха (1650-1200 г. пр. Хр.), както във Варненско така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово, бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на Черковна, е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на пред монетните форми в търговията. Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатият от историята епоха облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.

Бронзова епоха в Близкия Изток

Зикурат в Ур — паметник на шумерската архитектура от бронзовата епоха.

В Близкия Изток на трите периода съответстват следните времеви интервали:

• РБЕ — Ранна бронзова епоха (3500—2000 пр.н.е.)
• СБЕ — Средна бронзова епоха (2000—1600 пр.н.е.)
• КБЕ — Късна бронзова епоха (1600—1200 пр.н.е.)

Всяка епоха се разделя на по-кратки периоди: пример РБЕ I, РБЕ II, СБЕ IIa и др.

Бронзовата епоха в Близкия Изток започва в Анатолия (съвременна Турция). Анатолийските планини имат богати залежи от мед и олово. Мед се е добивала и на остров Кипър, в Древен Египет, Израел, Иран и в Персийския залив. Медта обикновено се смесвала с арсен, а растящата необходимост от олово в региона оформя търговски маршрути минаващи през Анатолия. По море мед се е доставяла в Древен Египет и Месопотамия.

Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на градове-държави, както и с появяването на писмеността (Урук, IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона, (аморити, хети, хурити, хиксоси и навярно израелтяни).

През Късната Бронзова Епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали (Древен Египет, Асирия, Вавилон, хети, митанийци). Широки контакти се осъществяват с с егейската цивилизация на ахейците, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия Изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича бронзов колапс. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия Изток.

Желязото се появява в Близкия Изток и Анатолия едва през Късната бронзова епоха. Настъпването на желязната епоха се свързва най-вече с политически промени, отколкото пробив в металлургията.

Подразделения на Бронзоната епоха

Бронзовата епоха в Близкия Изток:

Външни препратки

• Bronze- und Urnenfelderzeit in Europa.
• Weblinks zur Bronzezeit, archaeologie-online.de
• Eine Übersicht zur Bronzezeit in Oberfranken (Landschaftsmuseum Obermain)