Луч: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 53: | Ред 53: | ||
|| 9 || д-р Георги Донов || [[Ресен]] || химик |
|| 9 || д-р Георги Донов || [[Ресен]] || химик |
||
|- |
|- |
||
|| 10 || д-р [[Тодор Мировски]] || || икономист |
|| 10 || д-р [[Тодор Мировски]] || [[Щип]] || икономист |
||
|- |
|- |
||
|| 11 || [[Спиро Китинчев]] || [[Скопие]] || виден българин |
|| 11 || [[Спиро Китинчев]] || [[Скопие]] || виден българин |
Версия от 09:57, 19 февруари 2013
„Луч“ | |
Корица на „Луч“, година ІІ, брой 3, 30 март 1938 г. | |
Информация | |
---|---|
Вид | списание |
Начало | 1 юни 1937 |
Край | 20 май 1938 |
Издател | Борис Арсов |
„Луч“ (Шаблон:Lang-sr) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Югославия. Списанието е издавано от дейци на Македонската младежка тайна революционна организация като орган поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]
История
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Охрид, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.
Членове-съдружници на предприятието „Луч“
Номер | Име | От | Професия |
---|---|---|---|
1 | д-р Теодосий Робев | Битоля | стопановед, потомък на фамилията Робеви |
2 | д-р Борис Арсов | Крива паланка | юрист |
3 | проф. Георги Киселинов | Ресен | филолог, главен двигател на редакцията |
4 | д-р Александър Георгиев | Кратово | лекар[2] |
5 | Христо Попсимов | Охрид | поет, юрист, внук на Григор Пърличев |
6 | д-р Иван Анастасов | Кавадарци | лекар, син на Григор Анастасов |
7 | д-р Петър Здравев | Тетово | лекар, член на Академичното дружество „Македония“ в Женева |
8 | д-р Тодор Хаджимитков | Скопие | ветеринарен лекар |
9 | д-р Георги Донов | Ресен | химик |
10 | д-р Тодор Мировски | Щип | икономист |
11 | Спиро Китинчев | Скопие | виден българин |
12 | инженер Кирил Жерновски | Дебърско | |
13 | инженер Атанас Атанасов | Куманово | |
14 | инженер Димитър Караджов | Щип | известно време кмет на града |
15 | Тома Кленков | Струга | аптекар в Свети Никола |
16 | Тома (Томче) Попцветанов Кочков | Скопие | бивш учител, виден българин |
17 | поп Стоилко Давидов | Кратово | свещеник в Скопие |
18 | Милче Стоянов | Скопие | аптекар |
19 | Антон Панов | Дойран | артист, автор на драмата „Печалбари“ на македонски диалект |
20 | Филип Каваев | Струга | учител, автор на патриотични разкази на македонски диалект, редовен сътрудник |
21 | Атанас Чорбев | Велес | депутат |
22 | Сане Санев | Скопие | търговец |
23 | Тихомир Здравев | Скопие | търговец |
24 | Методий Минчев | Скопие | чиновник |
25 | Коце Ванов | Велес | стопановед, виден общественик |
26 | Сотир Тренчев | Ресен | юрист, адвокат в Битоля |
27 | Цеко Стефанов Попиванов | Скопие, по произход от Кочани | журналист с леви убеждения |
28 | Методи Андонов | Прилеп | търговец винар |
29 | Трайко Рибарев | Скопие | търговец, потомък на възрожденския род Рибреви, член на ММТРО |
30 | Павле Гичев | Велес | часовникар в Скопие, член на ММТРО |
31 | Андрей Алексов Михайлов | Скопие | търговец, виден член на ММТРО |
32 | Михо Михайлов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
33 | Никифор (Форе) Талаганов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
34 | Зафир Джиков | Скопие | търговец, изявен български активист |
35 | Георги Симонов | Велес | месар |
36 | Васил (Васе) Димитров Пупков | Скопие | книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието[3] |
37 | д-р Милош Яковлевич | Галичник | лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението[4] |
38 | Аца Цветкович | Битоля | сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
39 | Йосиф Михайлович | Тресонче | инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението |
40 | Люба Маркович | Дримкол | сърбоманин, но критичен към режима[5] |
Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония - българи или сърбомани.[5]
Списанието е забранено от обществен обвинител.[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 - 153.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 - 153.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 153.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.