Книга: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ckb:پەرتووک |
|||
Ред 97: | Ред 97: | ||
{{Link FA|la}} |
{{Link FA|la}} |
||
[[af:Boek]] |
|||
[[als:Buch]] |
|||
[[an:Libro]] |
|||
[[ar:كتاب]] |
|||
[[arc:ܟܬܒܐ (ܣܦܪܐ)]] |
|||
[[arz:كتاب]] |
|||
[[ast:Llibru]] |
|||
[[ay:Panka]] |
|||
[[az:Kitab]] |
|||
[[ba:Китап]] |
|||
[[bat-smg:Kninga]] |
|||
[[be:Кніга]] |
|||
[[be-x-old:Кніга]] |
|||
[[bm:Gafɛ]] |
|||
[[bn:বই]] |
|||
[[br:Levr]] |
|||
[[bs:Knjiga]] |
|||
[[ca:Llibre]] |
|||
[[chr:ᎪᏪᎵ]] |
|||
[[ckb:پەرتووک]] |
|||
[[cs:Kniha]] |
|||
[[cv:Кĕнеке]] |
|||
[[cy:Llyfr]] |
|||
[[da:Bog]] |
|||
[[de:Buch]] |
|||
[[el:Βιβλίο]] |
|||
[[en:Book]] |
|||
[[eo:Libro]] |
|||
[[es:Libro]] |
|||
[[et:Raamat]] |
|||
[[eu:Liburu]] |
|||
[[fa:کتاب]] |
|||
[[fi:Kirja]] |
|||
[[fr:Livre (document)]] |
|||
[[ga:Leabhar]] |
|||
[[gan:書]] |
|||
[[gl:Libro]] |
|||
[[gn:Kuatiañe'ẽ]] |
|||
[[gv:Lioar]] |
|||
[[he:ספר]] |
|||
[[hi:पुस्तक]] |
|||
[[hr:Knjiga]] |
|||
[[ht:Liv (pou li)]] |
|||
[[hu:Könyv]] |
|||
[[hy:Գիրք]] |
|||
[[ia:Libro]] |
|||
[[id:Buku]] |
|||
[[ie:Libre]] |
|||
[[ilo:Libro]] |
|||
[[io:Libro]] |
|||
[[is:Bók]] |
|||
[[it:Libro]] |
|||
[[iu:ᕿᒥᕐᕈᐊᑦ/qimirruat]] |
|||
[[ja:本]] |
|||
[[jv:Buku]] |
|||
[[ka:წიგნი]] |
|||
[[kab:Adlis]] |
|||
[[kk:Кітап]] |
|||
[[ko:책]] |
|||
[[ksh:Boch (z lääse)]] |
|||
[[ku:Pirtûk]] |
|||
[[kv:Небӧг]] |
|||
[[la:Liber]] |
|||
[[lb:Buch]] |
|||
[[lez:Улуб]] |
|||
[[lmo:Liber]] |
|||
[[ln:Búku]] |
|||
[[lt:Knyga]] |
|||
[[lv:Grāmata]] |
|||
[[mg:Boky]] |
|||
[[mk:Книга]] |
|||
[[ml:പുസ്തകം]] |
|||
[[mn:Ном]] |
|||
[[mr:पुस्तक]] |
|||
[[ms:Buku]] |
|||
[[mwl:Libro]] |
|||
[[my:စာအုပ်]] |
|||
[[nah:Āmoxtli]] |
|||
[[nap:Libbro]] |
|||
[[nds:Book]] |
|||
[[nds-nl:Boek (literetuur)]] |
|||
[[ne:पुस्तक]] |
|||
[[new:सफू]] |
|||
[[nl:Boek (document)]] |
|||
[[nn:Bok]] |
|||
[[no:Bok]] |
|||
[[oc:Libre]] |
|||
[[os:Чиныг]] |
|||
[[pdc:Buch]] |
|||
[[pi:पोत्थकं]] |
|||
[[pl:Książka]] |
|||
[[pnb:کتاب]] |
|||
[[pt:Livro]] |
|||
[[qu:Liwru]] |
|||
[[ro:Carte]] |
|||
[[ru:Книга]] |
|||
[[rue:Книга]] |
|||
[[rw:Igitabo]] |
|||
[[sah:Кинигэ]] |
|||
[[scn:Libbru]] |
|||
[[sco:Beuk]] |
|||
[[sh:Knjiga]] |
|||
[[simple:Book]] |
|||
[[sk:Kniha]] |
|||
[[sl:Knjiga]] |
|||
[[sn:Bhuku]] |
|||
[[so:Buug]] |
|||
[[sq:Libri]] |
|||
[[sr:Књига]] |
|||
[[ss:Íncwadzí]] |
|||
[[su:Buku]] |
|||
[[sv:Bok]] |
|||
[[sw:Kitabu]] |
|||
[[ta:நூல் (எழுத்துப் படைப்பு)]] |
|||
[[te:పుస్తకము]] |
|||
[[tg:Китоб]] |
|||
[[th:หนังสือ]] |
|||
[[tl:Aklat]] |
|||
[[tpi:Buk]] |
|||
[[tr:Kitap]] |
|||
[[tt:Китап]] |
|||
[[uk:Книга]] |
|||
[[ur:کتاب]] |
|||
[[uz:Kitob]] |
|||
[[vi:Sách]] |
|||
[[wa:Live (po lére)]] |
|||
[[war:Basahon]] |
|||
[[xh:Incwadi]] |
|||
[[yi:ספר]] |
|||
[[yo:Ìwé]] |
|||
[[zh:图书]] |
|||
[[zh-min-nan:Chheh]] |
|||
[[zh-yue:書]] |
Версия от 11:34, 11 март 2013
Книгата е печатно произведение с научно или литературно съдържание, което е с броширани или подвързани листове. Книгата може да е с меки или твърди корици. Книгите се създават в печатници, а дистрибуцията им се нарича книгоразпространение. Но преди да отидат в печатниците биват измислени и написани от писател.
История
През Античността за писане на текстове се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. В древността, Египетското царство се стреми да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение. В резултат, през епохата на Елинизма, в град Пергам е изобретена алтернатива — пергаментът, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи. Хартията е изобретена около 2 век в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През 8 век арабите я разкриват. Те я пренасят в Европа през 12 век.
Книгата в познатия ни днес тип кодекс се появява в началото на Средновековието. Тя е съставена от голям брой подобни на тетрадки ко̀ли, подвързани заедно. Първоначално всички са писани на ръка върху обработени животински кожи (пергамент). Това е позволило те да се съхранят дълги години и някои от тях са голяма ценност. Например Кодекс Гигас е средновековен ръкопис, съхранен до наши дни, който продължава да бъде най-голямата по-размер книга. Създаден е през 13 в. в един бенедиктински манастир в Чехия, а днес се съхранява в националната библиотека в Стокхолм.
Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е копирането му на ръка — ръкописът. През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са дело на монаси-калиграфи (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, шрифтът им се определя от епохата и региона, в който се създава ръкописа. Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и аристокрацията. Понякога за тях биват изработвани богато украсени с рисунки книги.
С развитието на градовете в Европа и създаването на първите университети ролята на книгата се променя. Както на професорите, така и на студентите са необходими учебници и справочни текстове (първоначално по теология и изкуство), по които съответно да преподават и да учат. Около университетите са развиват цели квартали с работилници на кописти, които работят по поръчка. Развитието на търговията и на буржоазията пораждат необходимост от общи и специализирани трудове по право, история, появяват се първите романи, грамотността на хората нараства. Създават се първите кралски библиотеки - например от Луи IX (Франция) във Франция. Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през 14-и и 15-и век.
Използването на хартията се разпространява в Европа също през 14-и век. Този материал, по-евтин от пергамента, идва от Китай и прониква чрез маврите в Испания през 11-и и 12-и век. Първоначално бил използван за по-обикновени копия, докато за по-луксозните все още се използва пергамент.
Изобретяването на книгопечатането от Йохан Гутенберг около 1440 г. бележи навлизането на книгата в нейната „индустриална“ ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора. Производството на книги се превръща в предприятие, което се нуждае от капитал и пазар за реализация. Единичната цена на книгата при по-голям тираж се снижава неимоверно, което допринася до широкото разпространение на книгите и те стават достъпни за масовата публика. От 15-и век датира и формата на книгата в днешния ѝ вид и отпечатана върху хартия. Въпреки развитието на печатарството тиражите все още са ограничени и те са доста скъпи. Книгите, отпечатани преди 1 януари 1501 г. се наричат инкунабули.
С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на 19-и век с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време. В края на века са внедрени монотипната и линотипната преси, като производителността нараства до 6000 знака. Към средата на 20 век производството на книги в Европа надминава 200 хиляди заглавия годишно. По оценка на Google към 2010 г. съществуват около 130 милиона заглавия на книги.[1]
Библиотека
Сборът от много книги в една стая, дом, учреждение и т.н. се нарича библиотека. Обикновено това е названието на самите дървени рафтове за книги, но и на „колекцията от книги“, които са на тези рафтове или като цяло в смисъл например на „лична библиотека“. Такива лични колекции за първи път се появяват още в класическа Гърция и това ставало обикновено в домовете на богатите, които са можели да поддържат библиотека, но тези библиотеки освен лични са могли да бъдат и публични, тоест на разположение на онези, които биха искали да ги прочетат. Всъщност тези лични, но в същото време публични, библиотеки са предшественици на днешните публични библиотеки.
Когато колекция от книги е събирана, съхранявана, картотекирана и т.н. от университет или от държавата, това е библиотека в институционален смисъл.
Фотокнига
Фотокнигата е съвременен фотоалбум, отпечатана книга със снимки и текст, обикновено в единичен екземпляр, за лична употреба.
е-книга (електронна книга, еКнига)
Разликите на електронната книга спрямо печатната са както по отношение на представянето на текста, така и на формата за достъп до него. Текстът се представя в електронен формат (във вид на файл). Достъпът до него може да бъде от:
- компютър;
- компютърна мрежа
- мобилно електронно устройство — четец.
- таблет — с различни операционни системи iPad (iOS), Андроид устройства, BlackBerry, Windows 7
За изработката на мобилните електронни четци се разработват специални технологии, които улесняват четенето:
Всички устройства, които не са създадени специално и само за четена на електронни книги трябва да имат инсталиран софтуер, който позволява отварянето на файловете — електронни книги.
DRM — Digital Rights Management [4] е технология, която да се грижи за правата за достъп до файловете. Целта му е да се ограничи употребата на файловете само до хората, които са платили за това. Под този термин съществуват много различни технологии. Придобилата най-широка употреба сред електронните книги е тази на фирмата Adobe. Тя е широко използвана в бизнеса с електронни книги по целия свят. Когато потребител закупи книга, файлът, който се подава към него, се криптира индивидуално и когато се отвори на първото устройство идентифициращо се с Adobe ID и парола, файлът се заключва да може да бъде отварян само на устройства със същото Adobe ID. Системата за криптиране може да разрешава отварянето на електронна книга на от 1 до 6 устройства, както и да контролира правата за отпечатване и копиране на части от текста.
Употребата на DRM в цял свят е силно дискусионна и има своите големи привърженици и противници. Най-често аргументите са, че когато потребител закупува книга, DRM нарушава неговите права да я притежава и ограничава гъвкавостта на употребата ѝ.
Опити за разбиването на DRM се правят от самото му създаване. Както всички други системи за защита, той вече e разбиван.
Източници
- ↑ Шаблон:Икона en Books of the world // Google, August 5, 2010. Посетен на 2010-08-15. After we exclude serials, we can finally count all the books in the world. There are 129,864,880 of them. At least until Sunday.
- ↑ Вижте още Electronic paper
- ↑ Вижте още E Ink
- ↑ Digital Rights Management [1]
Виж също
Външни препратки
- Речниково значение на думата "книга" // eurodict.com. Посетен на 2008-09-22.
Електронни книги
- Кирова, Людмила. Електронната книга: същност, приложения, проблеми // Електронно списание LiterNet, № 4 (101), 20.04.2008. Посетен на 2008-09-21.
- E Ink, Electronic Paper Displays // Посетен на 2008-09-22. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски
) - Project Gutenberg // Посетен на 2008-09-22. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски
)