Алдимир: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
добавки по ен: |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Алдимир''' или '''Елтимир'''{{refn|group="б."|Във византийските източници Алдимир е наричан с името ''Ἐλτιμηρῆς'', поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.{{hrf|Андреев|1999|149}}}} е [[Втора българска държава|български]] [[аристократ]] от династията [[Тертеровци|Тертер]], живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар [[Георги I Тертер]], той е влиятелен местен владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
'''Алдимир''' или '''Елтимир'''{{refn|group="б."|Във византийските източници Алдимир е наричан с името ''Ἐλτιμηρῆς'', поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.{{hrf|Андреев|1999|149}} Според Пламен Павлов името „Алдимир“ означава „горещо желязо“ на [[кумански език|кумански]].{{hrf|Андреев|1999|9}}}} е [[Втора българска държава|български]] [[аристократ]] от династията [[Тертеровци|Тертер]], живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар [[Георги I Тертер]], той е влиятелен местен владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
||
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Той не се противопоставя на своя племенник [[Тодор Светослав]], когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с [[Византийска империя|византийците]]. |
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Той не се противопоставя на своя племенник [[Тодор Светослав]], когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с [[Византийска империя|византийците]]. |
||
== При Георги I Тертер и Смилцена == |
|||
[[Файл:Terter-dynas.jpg|мини|246п|Родословно дърво на Тертеровата династия в България]] |
|||
Алдимир, както и неговият брат Георги I Тертер, е от [[Кумани|кумански]] произход. Според историка [[Пламен Павлов]] техните предшественици са избягали в България след 1241 година,{{hrf|Андреев|1999|9}} спасявайки се от размирици в [[Унгария]]. Те произлизат от куманската владетелска династия Тертероба, а хан [[Котян]] вероятно е техен близък родственик или дори пряк предшественик.{{hrf|Павлов|2005}} |
|||
Алдимир се издига след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 година. Вероятно по това време той получава висшата титла [[деспот]],{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} като според Джон Файн същевремнно получава като владение и областта на [[Крън (крепост)|Крън]].{{hrf|Fine|1994|225}} В същото време Павлов предполага, че Алдимир става владетел на Крън едва през 1298 година, след края на своето изгнание.{{hrf|Андреев|1999|9}} |
|||
За разлика от своя съсед, владетеля на [[Аневско кале|Копсис]] [[Смилец]], Алдимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата [[Велико Търново|Търново]]. Файн описва земите на Алдимир като обхващащи цялата област южно от [[Стара планина]] от днешния [[Сливен]] на изток до [[Казанлък]] или [[Карлово]] на запад.{{hrf|Fine|1994|225-226}} Негова столица е крепостта Крън, разположена в северната част на [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]], близо до южния край на [[Шипченски проход|Шипченския проход]].{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} |
|||
След абдикацията на цар Георги I Тертер през 1292 година Алдимир е принуден да замине в изгнание. Възможно е първоначално той да придружава брат си като бежанец във Византийската империя, но малко по-късно със сигурност се установява в земите на [[Златна орда|Златната орда]]. Вероятно със съгласието на [[монголи]]те се завръща в България през 1298 година, след смъртта на Смилец, когато цар става малолетният му син [[Иван IV Смилец|Йоан]], а страната се управлява от вдовицата на Смилец, условно наричана [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Алдимир се поставя под властта на Смилцена, която му дава властта над Крънската област или възстановява владението му. За да утвърдят връзката Алдимир се жени за дъщерята на Смилцена [[Марина Смилец|Марина]],{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} може би в края на 1298 година.{{hrf|Fine|1994|227}} |
|||
С назначаването на Алдимир за деспот на Крън Смилцена си осигурява защита от братята на Смилец [[Радослав (севастократор)|Радослав]] и [[Войсил (деспот)|Войсил]], които са бежанци във Византийската империя и претендират за българската корона или поне за предишните си владения в северна [[Тракия]]. При управлението на Смилцена Алдимир е сред най-влиятелните личности в България, а византийския държавник [[Теодор Метохит]], наричайки го „авантюрист [[скити|скит]]“, го определя като дясната ръка на царицата. Алдимир вероятно участва в неуспешните преговори за антивизантийско споразумение между България и [[Сърбия]], като Павлов дори предполага, че самата идея за този съюз е негова.{{hrf|Андреев|1999|9}} |
|||
== При Тодор Светослав == |
|||
| ⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 18: | Ред 34: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
{{колони|4|<references/>}} |
||
; Цитирана литература |
; Цитирана литература |
||
{{дребно| |
|||
* {{cite book | last = Андреев | first = Йордан | coauthors = Иван Лазаров, Пламен Павлов | year = 1999 | title = Кой кой е в средновековна България | publisher = Петър Берон | location = | isbn = 978-954-402-047-7 | lang = bg}} |
* {{cite book | last = Андреев | first = Йордан | coauthors = Иван Лазаров, Пламен Павлов | year = 1999 | title = Кой кой е в средновековна България | publisher = Петър Берон | location = | isbn = 978-954-402-047-7 | lang = bg}} |
||
* {{cite web | last = Павлов | first = Пламен | authorlink = Пламен Павлов | year = 2005 | url = http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/avantiuristyt.htm | title = "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав | work = liternet.bg | publisher = Електронно издателство LiterNet | accessdate = 2014-03-21 | lang = bg}} |
|||
* {{cite book | last = Fine | first = John Van Antwerp | year = 1994 | title = The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | publisher = University of Michigan Press | location = | isbn = 978-0-472-08260-5 | url = http://books.google.bg/books?id=LvVbRrH1QBgC&printsec=frontcover&dq=The+Late+Medieval+Balkans:+A+Critical+Survey+from+the+Late+Twelfth+Century+to+the+Ottoman+Conquest&source=bl&ots=9fUWWtx3ug&sig=EJIJQbKjZLONNw3-5YIQDVbUGq8&hl=en&ei=ghgQTYSGDoSq8AaS6-iKDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | lang = en}} |
|||
}} |
|||
[[Категория:Деспоти]] |
[[Категория:Деспоти]] |
||
| Ред 27: | Ред 47: | ||
[[Категория:Българска аристокрация]] |
[[Категория:Българска аристокрация]] |
||
[[Категория:Тертеровци]] |
[[Категория:Тертеровци]] |
||
{{история-българия-мъниче}} |
|||
| ⚫ | |||
{{Link GA|en}} |
{{Link GA|en}} |
||
Версия от 14:48, 21 март 2014
| Алдимир | |
| деспот на Крън | |
| Управление | 1298(?) - 1305 г. |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | XIII век
|
| Починал | 1305 г. (?)
|
| Семейство | |
| Династия | Тертер |
| Брак | Марина Смилец |
| Потомци | Иван Драгушин |
Алдимир или Елтимир[б. 1] е български аристократ от династията Тертер, живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар Георги I Тертер, той е влиятелен местен владетел на Крънското деспотство.
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката Смилцена. Той не се противопоставя на своя племенник Тодор Светослав, когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с византийците.
При Георги I Тертер и Смилцена
Алдимир, както и неговият брат Георги I Тертер, е от кумански произход. Според историка Пламен Павлов техните предшественици са избягали в България след 1241 година,[2] спасявайки се от размирици в Унгария. Те произлизат от куманската владетелска династия Тертероба, а хан Котян вероятно е техен близък родственик или дори пряк предшественик.[3]
Алдимир се издига след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 година. Вероятно по това време той получава висшата титла деспот,[2][3] като според Джон Файн същевремнно получава като владение и областта на Крън.[4] В същото време Павлов предполага, че Алдимир става владетел на Крън едва през 1298 година, след края на своето изгнание.[2]
За разлика от своя съсед, владетеля на Копсис Смилец, Алдимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата Търново. Файн описва земите на Алдимир като обхващащи цялата област южно от Стара планина от днешния Сливен на изток до Казанлък или Карлово на запад.[5] Негова столица е крепостта Крън, разположена в северната част на Казанлъшката котловина, близо до южния край на Шипченския проход.[2][3]
След абдикацията на цар Георги I Тертер през 1292 година Алдимир е принуден да замине в изгнание. Възможно е първоначално той да придружава брат си като бежанец във Византийската империя, но малко по-късно със сигурност се установява в земите на Златната орда. Вероятно със съгласието на монголите се завръща в България през 1298 година, след смъртта на Смилец, когато цар става малолетният му син Йоан, а страната се управлява от вдовицата на Смилец, условно наричана Смилцена. Алдимир се поставя под властта на Смилцена, която му дава властта над Крънската област или възстановява владението му. За да утвърдят връзката Алдимир се жени за дъщерята на Смилцена Марина,[2][3] може би в края на 1298 година.[6]
С назначаването на Алдимир за деспот на Крън Смилцена си осигурява защита от братята на Смилец Радослав и Войсил, които са бежанци във Византийската империя и претендират за българската корона или поне за предишните си владения в северна Тракия. При управлението на Смилцена Алдимир е сред най-влиятелните личности в България, а византийския държавник Теодор Метохит, наричайки го „авантюрист скит“, го определя като дясната ръка на царицата. Алдимир вероятно участва в неуспешните преговори за антивизантийско споразумение между България и Сърбия, като Павлов дори предполага, че самата идея за този съюз е негова.[2]
При Тодор Светослав
Бележки
- ↑ Във византийските източници Алдимир е наричан с името Ἐλτιμηρῆς, поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.[1] Според Пламен Павлов името „Алдимир“ означава „горещо желязо“ на кумански.[2]
Източници
- Цитирана литература
- Андреев, Йордан и др. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7. (на български)
- Павлов, Пламен. "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав // liternet.bg. Електронно издателство LiterNet, 2005. Посетен на 2014-03-21. (на български)
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5. (на английски)